Майка: Ще помогна на болните си деца да умрат, когато пожелаят
В Италия дискутират закон за евтаназията и асистираното самоубийство
Италианците Марко и Карло Джентили са на 30 и 35 години и са в инвалидни колички, защото са заболели от необичаен тип амиотрофична латерална склероза 2 (АЛС2). Открай време за тях се грижат родителите им Сабрина (62) и Чезаре (65).
Въпреки че са инвалиди от деца, това не им е попречило да завършат учебно заведение, а след това и висше обучение, както споделя пред в. “Република ” майка им. И двамата имат свои ползи, пристрастени са и към политиката и даже вземат участие интензивно в нея.
Марко е
приключил
политически
науки
и е един от президентите на фондацията “Лука Кошони ”. В предишното той беше и общински консултант в град Таркуиния. Марко комуникира с един пръст, с който написа на компютъра. Карло пък е в положение да комуникира с устройство, което, ориентирано към очите му, чете и превежда желанията му.
“Сърцето ми се бунтува и всеки ден се надявам науката да ни подари нов лек ”, въздиша Сабрина. На процедура и двамата ѝ сина живеят приковани за инвалидни колички от дребни, а скоро ще пристигна моментът, в който няма да могат към този момент и да дишат сами. И двете деца са
наследили
заболяването от
родителите си,
които не са
знаели, че са
носители
на този ген
До през днешния ден тя е нелечима. Това е прогресивно неврологично заболяване и като разследване от него пациентите развиват мускулна уязвимост и дихателна непълнота.
И Карло, и Марко са оставили биологично наследство – това се планува от италианския закон, че сега, в който се окажат в положение да не могат да дишат сами, желаят машините, които поддържат живота им, да бъдат изключени. Те са създали избора си при цялостно схващане.
“Ако децата ти са създали този избор и с ясно схващане са го поверили на своето наследство, по какъв начин като майка мога да им откажа тази независимост? ”, пита Сабрина.
И Карло, и Марко
желаят да живеят
единствено до
избрана
граница,
след което не желаят да продължат. С трахеотомията и със болестта АЛС в един миг белите дробове колабират, тъй че и двамата братя са написали в наследството си, че желаят да пресечен живота си в този миг.
Това е вероятност, която плаши Сабрина. “Знам, че в последна сметка обаче ще извърша волята им. Това, което най-вече ме плаши като майка, е да видя децата си да страдат ”, споделя дамата. Според нея точно затова тя се бори за приемането на закон за евтаназията. “Синовете ми не са имали право да изберат нищо, по тази причина най-малко в този аспект би трябвало да бъдат свободни. ”
Открай време и Марко, и Карло са имали потребност от непрекъснати грижи. Италианската страна им обезпечава 4 часа грижи дневно.
“Марко и Карло желаят да решат сами момента, в който да умрат. И да умрат добре. Те са моите деца, толкоз ги обичам, че ще ги оставя да си отидат. ”
На 25 септември Конституционният съд в Италия реши, че
не всеки път
би трябвало да бъде
наказван оня,
който оказва помощ
на болен
да се самоубие
Случаят с Марко Капато от фондацията “Лука Кошони ” през последните месеци беше като лакмус за италианското общество по въпроса за евтаназията. Капато оказа помощ на някогашния диджей Фабиано Антониани, прочут като диджей Фабо, да почине в швейцарска клиника. Фабо беше изцяло кьорав и неподвижен след злополука. След това обаче Капато беше измамен под отговорност в Италия за подкрепяне на самоубийство, защото законът го не разрешава.
“Не се санкционира при избрани условия оня, който улеснява осъществяването на самоубийство ”, се споделя в сегашната историческа присъда на Висшия парламентарен съд. Става въпрос за случаите с пациенти, държани изкуствено към живот и изпитващи тежки физически и душевен болки, само че изцяло способни да вземат свободни и съзнателни решения.
За бранителите на евтаназията и на асистираното самоубийство
присъдата за
диджей Фабо ще
бъде решаваща
за смяната на закона в Италия, макар че католическата общественост и Ватиканът са срещу. В момента наказателният кодекс планува затвор от 5 до 12 година за подкрепяне на самоубийство.
Очаква се Народното събрание да дискутира проектозакона за спиране на животоподдържащите лечения по лично предпочитание. В момента в Италия е допустимо прибягването към така наречен палиативно упояване, когато пациентът посредством здравно упояване изпада в безсъзнание, т.е. не е в положение да изпитва болежка, до естествения завършек на живота си. По този метод да вземем за пример си отиде Марко Панела, историческият водач на Радикалната партия.
Този тип упояване обаче може да се практикува при избрани правила, когато е налице идна до 2 седмици гибел.
Въпросът в този момент е, в случай че се одобри законът, кой тъкмо ще може да даде хапчето за асистирано самоубийство.
В случая с диджей Фабо присъдата на Конституционния съд акцентира, че ненаказуемостта на оня, който подкрепя самоубийството, е директно обвързвана с методите на осъществяване, предлагани от страна на социална здравна конструкция. Това може да стане след даването на зелен светофар от така наречен етичен комитет на съответния регион.
В Италия обаче лекарите имат право да прибегнат до така наречен умишлено несъгласие и да не изпълнят желанието на пациента. Така е и в случаите на аборт – в доста лечебни заведения в Италия
лекари и сестри
католици
отхвърлят
да пресечен
нежелана
бременност
Почти 46 на 100 от всички гинеколози в Италия отхвърлят да правят аборти. В доста градове в Южна Италия даже е невероятно осъществяването на аборт и искащите дами би трябвало да отидат в други области. Изключително висок % на лекарите, противопоставящи се на аборта, има и в Лацио. /24chasa.bg
Италианците Марко и Карло Джентили са на 30 и 35 години и са в инвалидни колички, защото са заболели от необичаен тип амиотрофична латерална склероза 2 (АЛС2). Открай време за тях се грижат родителите им Сабрина (62) и Чезаре (65).
Въпреки че са инвалиди от деца, това не им е попречило да завършат учебно заведение, а след това и висше обучение, както споделя пред в. “Република ” майка им. И двамата имат свои ползи, пристрастени са и към политиката и даже вземат участие интензивно в нея.
Марко е
приключил
политически
науки
и е един от президентите на фондацията “Лука Кошони ”. В предишното той беше и общински консултант в град Таркуиния. Марко комуникира с един пръст, с който написа на компютъра. Карло пък е в положение да комуникира с устройство, което, ориентирано към очите му, чете и превежда желанията му.
“Сърцето ми се бунтува и всеки ден се надявам науката да ни подари нов лек ”, въздиша Сабрина. На процедура и двамата ѝ сина живеят приковани за инвалидни колички от дребни, а скоро ще пристигна моментът, в който няма да могат към този момент и да дишат сами. И двете деца са
наследили
заболяването от
родителите си,
които не са
знаели, че са
носители
на този ген
До през днешния ден тя е нелечима. Това е прогресивно неврологично заболяване и като разследване от него пациентите развиват мускулна уязвимост и дихателна непълнота.
И Карло, и Марко са оставили биологично наследство – това се планува от италианския закон, че сега, в който се окажат в положение да не могат да дишат сами, желаят машините, които поддържат живота им, да бъдат изключени. Те са създали избора си при цялостно схващане.
“Ако децата ти са създали този избор и с ясно схващане са го поверили на своето наследство, по какъв начин като майка мога да им откажа тази независимост? ”, пита Сабрина.
И Карло, и Марко
желаят да живеят
единствено до
избрана
граница,
след което не желаят да продължат. С трахеотомията и със болестта АЛС в един миг белите дробове колабират, тъй че и двамата братя са написали в наследството си, че желаят да пресечен живота си в този миг.
Това е вероятност, която плаши Сабрина. “Знам, че в последна сметка обаче ще извърша волята им. Това, което най-вече ме плаши като майка, е да видя децата си да страдат ”, споделя дамата. Според нея точно затова тя се бори за приемането на закон за евтаназията. “Синовете ми не са имали право да изберат нищо, по тази причина най-малко в този аспект би трябвало да бъдат свободни. ”
Открай време и Марко, и Карло са имали потребност от непрекъснати грижи. Италианската страна им обезпечава 4 часа грижи дневно.
“Марко и Карло желаят да решат сами момента, в който да умрат. И да умрат добре. Те са моите деца, толкоз ги обичам, че ще ги оставя да си отидат. ”
На 25 септември Конституционният съд в Италия реши, че
не всеки път
би трябвало да бъде
наказван оня,
който оказва помощ
на болен
да се самоубие
Случаят с Марко Капато от фондацията “Лука Кошони ” през последните месеци беше като лакмус за италианското общество по въпроса за евтаназията. Капато оказа помощ на някогашния диджей Фабиано Антониани, прочут като диджей Фабо, да почине в швейцарска клиника. Фабо беше изцяло кьорав и неподвижен след злополука. След това обаче Капато беше измамен под отговорност в Италия за подкрепяне на самоубийство, защото законът го не разрешава.
“Не се санкционира при избрани условия оня, който улеснява осъществяването на самоубийство ”, се споделя в сегашната историческа присъда на Висшия парламентарен съд. Става въпрос за случаите с пациенти, държани изкуствено към живот и изпитващи тежки физически и душевен болки, само че изцяло способни да вземат свободни и съзнателни решения.
За бранителите на евтаназията и на асистираното самоубийство
присъдата за
диджей Фабо ще
бъде решаваща
за смяната на закона в Италия, макар че католическата общественост и Ватиканът са срещу. В момента наказателният кодекс планува затвор от 5 до 12 година за подкрепяне на самоубийство.
Очаква се Народното събрание да дискутира проектозакона за спиране на животоподдържащите лечения по лично предпочитание. В момента в Италия е допустимо прибягването към така наречен палиативно упояване, когато пациентът посредством здравно упояване изпада в безсъзнание, т.е. не е в положение да изпитва болежка, до естествения завършек на живота си. По този метод да вземем за пример си отиде Марко Панела, историческият водач на Радикалната партия.
Този тип упояване обаче може да се практикува при избрани правила, когато е налице идна до 2 седмици гибел.
Въпросът в този момент е, в случай че се одобри законът, кой тъкмо ще може да даде хапчето за асистирано самоубийство.
В случая с диджей Фабо присъдата на Конституционния съд акцентира, че ненаказуемостта на оня, който подкрепя самоубийството, е директно обвързвана с методите на осъществяване, предлагани от страна на социална здравна конструкция. Това може да стане след даването на зелен светофар от така наречен етичен комитет на съответния регион.
В Италия обаче лекарите имат право да прибегнат до така наречен умишлено несъгласие и да не изпълнят желанието на пациента. Така е и в случаите на аборт – в доста лечебни заведения в Италия
лекари и сестри
католици
отхвърлят
да пресечен
нежелана
бременност
Почти 46 на 100 от всички гинеколози в Италия отхвърлят да правят аборти. В доста градове в Южна Италия даже е невероятно осъществяването на аборт и искащите дами би трябвало да отидат в други области. Изключително висок % на лекарите, противопоставящи се на аборта, има и в Лацио. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ