Как Колю Фичето спасил Нотр Дам
В историята на величествената парижка катедрала " Нотр Дам " има и българска диря. За нея се носи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците " Българска история " и Дестинация Дряново. Автор на текста е журналистът Илия Пехливанов.
Било е по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, тоест към 1866 година. Тогава се схванало, че известната катедрала „ Св. Богородица “ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), издигната шест епохи по-рано, била застрашена от разяждане. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна и парижките управляващи трябвало да вземат ограничения.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Без да се поколебае, той откликнал на отправения зов за помощ към него и изпратил най-хубавия проектант, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения към този момент се бил убедил персонално.
Българинът хванал първия трен за френската столица. Когато дошъл на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този непретенциозно облечен човек е фамозният български строител. Чак когато гарата опустяла напълно и Фичето останал на нея самичък, те разбрали кой в действителност е пристигнал.
Фичето настоял незабавно да го заведат при катедралата, с цел да прегледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите изследвания. Не след дълго време той разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които обитават понастоящем във френската столица, са отишли персонално да ревизират това.
Било е по времето, когато занаятчия Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, тоест към 1866 година. Тогава се схванало, че известната катедрала „ Св. Богородица “ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), издигната шест епохи по-рано, била застрашена от разяждане. Забелязали, че тя почнала да се разрушава и даже една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв триумф. Опасността ставала все по-сериозна и парижките управляващи трябвало да вземат ограничения.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски ученик валията поддържал близки връзки с френското държавно управление. Без да се поколебае, той откликнал на отправения зов за помощ към него и изпратил най-хубавия проектант, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения към този момент се бил убедил персонално.
Българинът хванал първия трен за френската столица. Когато дошъл на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този непретенциозно облечен човек е фамозният български строител. Чак когато гарата опустяла напълно и Фичето останал на нея самичък, те разбрали кой в действителност е пристигнал.
Фичето настоял незабавно да го заведат при катедралата, с цел да прегледа пукнатината в стените ѝ. Почнал своите изследвания. Не след дълго време той разкрил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата на открито, каптирал я и даже построил една дребна чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възобновена.
Французите изпитали голяма признателност към опитния български проектант и доста упорствали той да остане в Париж. Нямало по какъв начин да го склонят за това – чакали го на градежа на Беленския мост, поради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал още веднъж деликатно катедралата и откакто се убедил, че заплахата е отминала, поел назад за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата дребната чешмичка. Някои настояват, че от нея и до през днешния ден струи вода. Ала колцина от стотиците българи, които обитават понастоящем във френската столица, са отишли персонално да ревизират това.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ