Разговор с Бог или „вътрешен глас“ – до какви открития са стигнали учените
В историята на религията съществуват редица образци за това по какъв начин хората „ влизат в разговор “ с Висшите сили. В същото време скептиците настояват, че „ в случай че човек приказва на Бог, това е молитва, само че в случай че Бог приказва на индивида, това е шизофрения “. На кого да имаме вяра?
Феноменът на вътрешните гласове
Вероятно понякога се случва на всеки – когато сме сами, можем да се обърнем към някой незабележим събеседник и даже от време на време да изричаме цели монолози. Много хора възприемат това като „ интуиция “, който спори с тях, поучава ги, т.е. „ се държи “ като същински жив събеседник. Понякога ние възприемаме това като израз на божествената същина в себе си.
И в действителност, гласовете, които чуваме не постоянно са симптом на полуда! Например, познати са доста случаи, когато „ незабележим събеседник “ предизвестява човек за заплаха.
Психолозите са на мнение, че най-вероятно по този метод нашето лично подсъзнание се пробва да се свърже с нас и да ни даде някаква значима информация. Но какво да кажем за Бог? Има ли пръст той в това?
Религиозен инстинкт
Замисляли ли сте какво ни кара да имаме вяра в божествените сили в реалност? Психолозите считат, че е страхът от гибелта. Експерти от университета в Отаго, Нова Зеландия провели опит, в който взели участие 265 души – както религиозни хора, по този начин и атеисти. Всички били помолени да помислят за бъдещата си гибел и да напишат какво мислят за нея.
След като анализирали отговорите, учените разкрили, че след написването на поисканото от тях есе, вярващите са станали още по-уверени в съществуването на висши сили. Атеистите – в противен случай, те удостоверили своето съмнение. Въпреки това обаче, тестванията върху подсъзнанието посочили нещо доста по-различно.
По време на теста учените помолили участниците да реагират на избрани изказвания – „ Бог съществува “ и „ Бог не съществува “. Според скоростта на реакцията те съумели да дефинират дали човек надълбоко в себе си има вяра в божествено божество или не. Резултатите били много забавни – доста „ невярващи “, въпреки и да са се оповестили като атеисти, въпреки всичко подсъзнателно признавали съществуването на Бог.
Експертите изясняват този абсурд с обстоятелството, че човек е постоянно преследван от страха от гибелта – още от раждането си, а религиозният светоглед пропагандира посмъртно битие. Тоест, да вярваш в Бог значи да си дадеш късмет да избягаш от нищото.
Между другото, учени от Харвард открили, че измежду религиозните хора има повече такива, които при вземането на разнообразни решения разчитат на своята вътрешен глас, а не на прагматични калкулации. Това още един път потвърждава, че вярата ни в Бог е на равнището на инстинктите.
Полезна ли е вярата?
Изследователи от Американския университет в Мисури, водени от професор Дан Коен, стигнали до заключението, че психологичното здраве на религиозните хора нормално е по-добро от това атеистите. При това въобще няма значение към какъв тип вяра се придържа човек.
В хода на проучването, в което взели участие представители на главните международни религии – християни, мюсюлмани, будисти и евреи, се оказало, че колкото по-високо е равнището на духовността на вярващия, толкоз по-добро е положението на неговата душeвност и нервна система.
Изцелителната мощ на молитвата
Изцелителната мощ на молитвата също е добре известна. Екип на Лабораторията по невро- и психофизиология към института по психоневрологични проучвания в Санкт Петербург е провел поредност от опити, които изследвали лечебните свойства на молитвата. Правени са проби върху свещеници и енориаши, като специфични устройства записвали енцефалограмата на мозъка им по време на молитва. Резултатите изрично потвърдили, че молещият се изпада в едно доста особено положение, при което мозъчната кора е изключена и информацията се всмуква непосредствено, без да се употребяват мисловните процеси. Това оказва удобен резултат върху нервната система и посредством нея върху цялото тяло.
Ефектът е същият и в случаите, когато някой се моли за различен. През 2001 година специалисти от Колумбийския университет събрали данни за 199 дами, подложени на лекуване за плодовитост. Оказало се, че тези от тях, чиито близки се молят за здравето им всеки ден, са забременели два пъти по-бързо от останалите.
