Пат Кливланд: Танцувайте, докато дрехите ви не паднат!
В историята на стилните ревюта има една дама, която никога не може да бъде избрана с постоянно срещаното и извънредно невъзпитано съпоставяне на дефилиращите модели с „ ходещи закачалки “. Просто тъй като тя в никакъв случай не върви в класическия смисъл на думата. Тя танцува, прави пируети, следва музиката, влиза в функции, непрестанно държи под око публиката, намига, смее се, прави физиономии, флиртува… Може би бихте могли да я наречете „ танцуваща окачалка “, в случай че толкоз държите. Никоя не е като нея – Пат Кливланд. Глобален генетичен коктейл – това е Пат Кливланд като за начало. Афроамериканка, частично индианка чероки, с доза ирландска кръв във вените си и за още повече чудатост – шведски корени някъде обратно в предшествениците ѝ. Погледнете я – Пат е лицето на света, най-красивото му лице. 
Тя е един от супермоделите на 60-те и 70-те. Първият цветнокож модел, дефилирал на ревюта и сниман и във фотосесии. Когато върви по котешката пътека с някоя фантастична рокля – а никой и до през днешния ден не може да накара дамите да пожелаят една рокля по този начин, както Пат го прави – тя не стъпва, не допира земята, тя танцува. Танците са огромната ѝ пристрастеност, огнената ѝ обич, сърцето ѝ. И в този момент танцува на стилния подиум…Как по този начин и в този момент? – ще попитате вие. – Та тя не е ли на повече от 70! На 73 е, в случай че би трябвало да сме точни. Което не ѝ пречи да продължава да е модел. Сега към този момент малко по-рядко, само че до 2019 година, когато припада след едно ревю, тя упражнява специалността си съвсем наедно с 20-годишните девойки. Как оцеля толкоз години на стилния подиум, Пат Кливланд? Танцувайки, евентуално ще ни отговори тя.
Битката за Версай Светът схваща за Пат Кливланд през 1973 година И мотивът за това е Битката за Версай.В началото на 70-те на американците стартира да им писва да гледат с удивление и благоговение вехтозаветни френски марки отпред на международната мода – „ Шанел “, „ Диор “, „ Ив Сен Лоран “, „ Пиер Карден “, „ Баленсиага “, „ Луи Вюитон “… Велики, велики, само че стига толкоз!
Новата международна империя желае да получи своя реванш от остарялата лелка Европа във всички сфери, в това число и в тази на модата. И тогава Елинор Ламбърт, нюйоркски фешън критик, публицист и деятел, нещо като Жана д’Арк за американската мода (на нея принадлежи и концепцията за Нюйоркската фешън седмица), взема решение да… нападне Франция. Тя има вяра, че френските фешън марки би трябвало малко да посвият кринолините и да създадат път на новите американски дизайнери и марки, на Новия свят, новото потомство и изобщо – на новото време. Всички на планетата Земя към този момент би трябвало да схванат, че даже в региона на модата Франция, респективно Европа, ще би трябвало да се преценява с Америка, и точка.Един ден Елинор Ламбърт подвига телефона и звъни на тогавашния куратор на Версайския замък Жералд ван дер Кемп. „ Жералд, провокирам те на двубой – вашите против нашите. На ваша територия! “ – отсича тя. Предполагаме, че Жералд ван дер Кемп е повдигнал едната си вежда, усмихнал се е саркастично и е споделил единствено: Както обичате, мадам!Шоуто би трябвало да е грандиозно – това го знаят и Елинор Ламбърт, и Ван дер Кемп (понеже съревнованието си е състезание, бизнесът си е бизнес). Започва страховито надцакване.„ Ние ще поканим френската икона Жозефин Бейкър “ – предлага Ван дер Кемп на екипа си.„ Викайте Лайза! Ще ги отнесем! “ – заповядва Елинор на своите хора. Има поради Лайза Минели, естествено, която е тъкмо във връхната точка на славата си, директно след кино лентата „ Кабаре “ на Боб Фоси.
Решено е, че за Франция на кръга ще излязат Ив Сен Лоран, Юбер дьо Живанши, Пиер Карден, Емануел Унгаро и Марк Боан от фешън къща „ Кристиан Диор “.
За Америка – Оскар де ла Рента, Бил Блас, Ан Клайн (придружена от 25-годишната тогава Дона Каран, нейна асистентка по това време), Стивън Бъроуз и, несъмнено, звездата на американската мода от 70-те Рой Халстън Фроуик, прочут повече като Халстън и любим на Нейно Сиятелство Елинор Ламбърт. Халстън обаче отхвърля. Елинор води дълги договаряния в жанр: „ Какво ти става?! Не искаш ли да видиш по какъв начин Версай ще рухне в краката ти?! По дяволите, Рой, това е мястото, където Наполеон е коронясан за шибан император и в което живее самата Мария Антоанета, до момента в който още е с глава на раменете си. Я се стегни! “. В последна сметка съумява да го навие.„ Модното събитие на века “, както го популяризират и двамата му уредници, в действителност е паметно. Сред гостите са принцеса Грейс от Монако, Елизабет Тейлър, Джейн Бъркин, Анди Уорхол и Кристина Онасис, а хазаин на събитието е самата Мари-Елен дьо Ротшилд, може би най-известната сошалите на Франция в тези години. Модният подиум се трансформира в сцена на конфликт, само че и на танц, сред две култури – остарялата европейска и новата американска.Пиер Карден изкарва на сцената макет на галактически транспортен съд, Диор – приказна карета под формата на тиква, Ив-Сен Лоран – същинско Bugatti, а Еманюел Унгаро – носорог, теглещ циганска каруца. Французите са уверени, че Мария Антоанета ги гледа някъде от горната страна и мърмори одобрително: „ Така, по този начин! “. 
Американците обаче залагат не на предишното, а на сегашното. В тяхното шоу няма никакви комплицирани постановки и тежки декори, изобилстващи от препратки. Има обаче цели 11 афроамерикански модели, нещо нечувано и невиждано до този миг. Нахално даже. Тези модели наподобяват по друг метод, движат се по друг метод, внушават чувството за дива хубост, независимост и мощ. И… диско! Американците придвижват на подиума духа на времето – танците, клубния живот, предчувствието за „ Студио 54 “, което към този момент се носи във въздуха.Нищо общо с ревютата на французите, претенциозни и обилни, само че лишени от сила и от връзка с изменящия се свят.Кралицата на котешката пътека в онази славна нощ е една и тя се назовава Пат Кливланд. Докато другите крачат, вървят, маршируват, Пат джазира, импровизира на подиума. Никой не ѝ е споделил да го прави, следва интуицията и настроението си, само че Кливланд доста добре осъзнава, че нейният невероятен пърформанс в действителност разрушава Версай от вътрешната страна, в метафоричен смисъл. Че танците ѝ ще завоюват „ войната “. Години по-късно, когато си спомня за тази „ американска нощ във Версай “, тя ще каже, че тогава е сложена точката на оня вид самомнителен фешън дефилета, при които богатите дами пият чай на кръгли масички, а на фона на леко подрънкващо пиано белоснежни девойки плуват към тях.
Тя е един от супермоделите на 60-те и 70-те. Първият цветнокож модел, дефилирал на ревюта и сниман и във фотосесии. Когато върви по котешката пътека с някоя фантастична рокля – а никой и до през днешния ден не може да накара дамите да пожелаят една рокля по този начин, както Пат го прави – тя не стъпва, не допира земята, тя танцува. Танците са огромната ѝ пристрастеност, огнената ѝ обич, сърцето ѝ. И в този момент танцува на стилния подиум…Как по този начин и в този момент? – ще попитате вие. – Та тя не е ли на повече от 70! На 73 е, в случай че би трябвало да сме точни. Което не ѝ пречи да продължава да е модел. Сега към този момент малко по-рядко, само че до 2019 година, когато припада след едно ревю, тя упражнява специалността си съвсем наедно с 20-годишните девойки. Как оцеля толкоз години на стилния подиум, Пат Кливланд? Танцувайки, евентуално ще ни отговори тя. Битката за Версай Светът схваща за Пат Кливланд през 1973 година И мотивът за това е Битката за Версай.В началото на 70-те на американците стартира да им писва да гледат с удивление и благоговение вехтозаветни френски марки отпред на международната мода – „ Шанел “, „ Диор “, „ Ив Сен Лоран “, „ Пиер Карден “, „ Баленсиага “, „ Луи Вюитон “… Велики, велики, само че стига толкоз!
Новата международна империя желае да получи своя реванш от остарялата лелка Европа във всички сфери, в това число и в тази на модата. И тогава Елинор Ламбърт, нюйоркски фешън критик, публицист и деятел, нещо като Жана д’Арк за американската мода (на нея принадлежи и концепцията за Нюйоркската фешън седмица), взема решение да… нападне Франция. Тя има вяра, че френските фешън марки би трябвало малко да посвият кринолините и да създадат път на новите американски дизайнери и марки, на Новия свят, новото потомство и изобщо – на новото време. Всички на планетата Земя към този момент би трябвало да схванат, че даже в региона на модата Франция, респективно Европа, ще би трябвало да се преценява с Америка, и точка.Един ден Елинор Ламбърт подвига телефона и звъни на тогавашния куратор на Версайския замък Жералд ван дер Кемп. „ Жералд, провокирам те на двубой – вашите против нашите. На ваша територия! “ – отсича тя. Предполагаме, че Жералд ван дер Кемп е повдигнал едната си вежда, усмихнал се е саркастично и е споделил единствено: Както обичате, мадам!Шоуто би трябвало да е грандиозно – това го знаят и Елинор Ламбърт, и Ван дер Кемп (понеже съревнованието си е състезание, бизнесът си е бизнес). Започва страховито надцакване.„ Ние ще поканим френската икона Жозефин Бейкър “ – предлага Ван дер Кемп на екипа си.„ Викайте Лайза! Ще ги отнесем! “ – заповядва Елинор на своите хора. Има поради Лайза Минели, естествено, която е тъкмо във връхната точка на славата си, директно след кино лентата „ Кабаре “ на Боб Фоси. Решено е, че за Франция на кръга ще излязат Ив Сен Лоран, Юбер дьо Живанши, Пиер Карден, Емануел Унгаро и Марк Боан от фешън къща „ Кристиан Диор “.
За Америка – Оскар де ла Рента, Бил Блас, Ан Клайн (придружена от 25-годишната тогава Дона Каран, нейна асистентка по това време), Стивън Бъроуз и, несъмнено, звездата на американската мода от 70-те Рой Халстън Фроуик, прочут повече като Халстън и любим на Нейно Сиятелство Елинор Ламбърт. Халстън обаче отхвърля. Елинор води дълги договаряния в жанр: „ Какво ти става?! Не искаш ли да видиш по какъв начин Версай ще рухне в краката ти?! По дяволите, Рой, това е мястото, където Наполеон е коронясан за шибан император и в което живее самата Мария Антоанета, до момента в който още е с глава на раменете си. Я се стегни! “. В последна сметка съумява да го навие.„ Модното събитие на века “, както го популяризират и двамата му уредници, в действителност е паметно. Сред гостите са принцеса Грейс от Монако, Елизабет Тейлър, Джейн Бъркин, Анди Уорхол и Кристина Онасис, а хазаин на събитието е самата Мари-Елен дьо Ротшилд, може би най-известната сошалите на Франция в тези години. Модният подиум се трансформира в сцена на конфликт, само че и на танц, сред две култури – остарялата европейска и новата американска.Пиер Карден изкарва на сцената макет на галактически транспортен съд, Диор – приказна карета под формата на тиква, Ив-Сен Лоран – същинско Bugatti, а Еманюел Унгаро – носорог, теглещ циганска каруца. Французите са уверени, че Мария Антоанета ги гледа някъде от горната страна и мърмори одобрително: „ Така, по този начин! “. Американците обаче залагат не на предишното, а на сегашното. В тяхното шоу няма никакви комплицирани постановки и тежки декори, изобилстващи от препратки. Има обаче цели 11 афроамерикански модели, нещо нечувано и невиждано до този миг. Нахално даже. Тези модели наподобяват по друг метод, движат се по друг метод, внушават чувството за дива хубост, независимост и мощ. И… диско! Американците придвижват на подиума духа на времето – танците, клубния живот, предчувствието за „ Студио 54 “, което към този момент се носи във въздуха.Нищо общо с ревютата на французите, претенциозни и обилни, само че лишени от сила и от връзка с изменящия се свят.Кралицата на котешката пътека в онази славна нощ е една и тя се назовава Пат Кливланд. Докато другите крачат, вървят, маршируват, Пат джазира, импровизира на подиума. Никой не ѝ е споделил да го прави, следва интуицията и настроението си, само че Кливланд доста добре осъзнава, че нейният невероятен пърформанс в действителност разрушава Версай от вътрешната страна, в метафоричен смисъл. Че танците ѝ ще завоюват „ войната “. Години по-късно, когато си спомня за тази „ американска нощ във Версай “, тя ще каже, че тогава е сложена точката на оня вид самомнителен фешън дефилета, при които богатите дами пият чай на кръгли масички, а на фона на леко подрънкващо пиано белоснежни девойки плуват към тях. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ