"Ливърпул" и "Манчестър Юн" уговарят мач през 1915 г.
В историята на дербитата сред " Манчестър Юн " и " Ливърпул ", общо 204 досега, има едно, което изрично може да се уточни като най-срамното. Мач, чийто резултат е манипулиран от двата тима, а следствията от това са жестоки.
Двубоят, чиято история звучи толкоз необикновено, се изиграва на 2 април 2015 година и приключва 2:0 за " Юнайтед ", което устройва и двата тима. Така домакините от Манчестър си обезпечават резултат, който да им помогне да не изпаднат, а " Ливърпул " е в средата на таблицата и не се бори за трофей.
Според феновете, участвали на ст. " Олд Трафорд ", на терена футболистите не са се напрягали изключително, поради което и двата тима заслужили освирквания. Двата гола вкарва нападателят Джордж Андерсън. Той е трябвало да извърши и дузпа, само че зад топката изненадващо застава капитанът Патрик О`Конъл, който пропуща. След края слабата игра била обяснена с умората на футболистите и техните мисли за идното присъединяване в Първата международна война, поради което шампионата съвсем несъмнено щяло да бъде прекъснато.
Но след седмица истината за странното дерби става ясно – вестник Sporting Chronicle разгласява публикация за потаен букмейкър, който уговаря мача в Манчестър за победа на домакините при избрана разлика в головете. Съобщава се и за извънредно огромни суми, заложени таман за 2:0 при ставка 7/1. Една от заложните къщи изплаща невероятната за това време печалба от 200 паунда, а по-късно и още 150 паунда.
В материала се твърди, че футболисти и на двата тима са правили залози. Разследването на абсурда завършва на 27 декември и в следствие седем въвлечени играчи получават пожизнена дисквалификация : Артър Уоли, Санди Търнбул и Инок Уест от " Манчестър Юн ", както и четирима от " Ливърпул " – Том Милър, Боб Пърсел, Том Феърфоул и Джаки Шелдън (бивш състезател на " Юнайтед " ), който е посочен и като уредник на операцията. Няма открити отговорни измежду ръководителите на двата клуба, поради което не се стига до лишаване на точки. Става ясно, че 4 дни преди мача Шелдън, Уоли, Търнбул и Уест са се срещнали в пъб, с цел да уточнят детайлите. Инок Уест незабавно стачкува, че е почтен, и даже през 1916 година завежда дело против асоциацията за клюка, само че го губи.
Неколцина футболисти отхвърлят да вземат участие в далаверата и по-късно дават показания против съотборниците си пред Футболната асоциация. Сред тях са Джордж Андерсън, както и Фред Пагнъм ( " Ливърпул " ). Андерсън признава, че в деня на мача Уест му е предложил да заложи 3 паунда за победа на отбора им и се е похвалил, че ще завоюва 70 паунда и никой няма да го уличи . Пагнъм също свидетелства, че е бил натискан. Той споделя, че е заплашил заговорниците, че ще направи всичко, с цел да вкара гол и да провали сделката. И в действителност – таман Пагнъм в последната минута улучва напречната греда на вратата на " Манчестър Юн ". Има и други, които въобще не са били известени, че ще се прави нещо, като Бил Мередит от " Юнайтед ", който след това декларира, че е бил изумен защо никой не му подава.
Водещ претекст на сделката е финансовият. По това време футболистите, най-често безработни, са получавали по едвам 5 паунда седмично. Въпреки уверенията на всички, че постъпката им не е целяла спасението на " Юнайтед " от изпадане, извоюваните 2 т. осигуряват оставане на отбора за сметка на " Челси ". Заради войната обаче шампионата е възобновено едвам през 1919 година Тогава се приема решение за увеличение на Първа дивизия с още два тима, което избавя " Челси " и " Арсенал " и те остават в дивизията.
Пак през 1919 година наказванията са анулирани, като се изключи това на Инок Уест, поради службата на всички в името на родината. Но Санди Търнбул не доживява помилването, защото умира във войната. Останалите възобновяват кариерите си, без Феърфоул, който се отхвърля от футбола. Така действително от целия скандал само Инок Уест се оказва осъден. Неговата глоба е анулирана едвам през 1945 година , когато той е към този момент на 59-годишна възраст. До последно той отхвърля да признае виновността си.
Двубоят, чиято история звучи толкоз необикновено, се изиграва на 2 април 2015 година и приключва 2:0 за " Юнайтед ", което устройва и двата тима. Така домакините от Манчестър си обезпечават резултат, който да им помогне да не изпаднат, а " Ливърпул " е в средата на таблицата и не се бори за трофей.
Според феновете, участвали на ст. " Олд Трафорд ", на терена футболистите не са се напрягали изключително, поради което и двата тима заслужили освирквания. Двата гола вкарва нападателят Джордж Андерсън. Той е трябвало да извърши и дузпа, само че зад топката изненадващо застава капитанът Патрик О`Конъл, който пропуща. След края слабата игра била обяснена с умората на футболистите и техните мисли за идното присъединяване в Първата международна война, поради което шампионата съвсем несъмнено щяло да бъде прекъснато.
Но след седмица истината за странното дерби става ясно – вестник Sporting Chronicle разгласява публикация за потаен букмейкър, който уговаря мача в Манчестър за победа на домакините при избрана разлика в головете. Съобщава се и за извънредно огромни суми, заложени таман за 2:0 при ставка 7/1. Една от заложните къщи изплаща невероятната за това време печалба от 200 паунда, а по-късно и още 150 паунда.
В материала се твърди, че футболисти и на двата тима са правили залози. Разследването на абсурда завършва на 27 декември и в следствие седем въвлечени играчи получават пожизнена дисквалификация : Артър Уоли, Санди Търнбул и Инок Уест от " Манчестър Юн ", както и четирима от " Ливърпул " – Том Милър, Боб Пърсел, Том Феърфоул и Джаки Шелдън (бивш състезател на " Юнайтед " ), който е посочен и като уредник на операцията. Няма открити отговорни измежду ръководителите на двата клуба, поради което не се стига до лишаване на точки. Става ясно, че 4 дни преди мача Шелдън, Уоли, Търнбул и Уест са се срещнали в пъб, с цел да уточнят детайлите. Инок Уест незабавно стачкува, че е почтен, и даже през 1916 година завежда дело против асоциацията за клюка, само че го губи.
Неколцина футболисти отхвърлят да вземат участие в далаверата и по-късно дават показания против съотборниците си пред Футболната асоциация. Сред тях са Джордж Андерсън, както и Фред Пагнъм ( " Ливърпул " ). Андерсън признава, че в деня на мача Уест му е предложил да заложи 3 паунда за победа на отбора им и се е похвалил, че ще завоюва 70 паунда и никой няма да го уличи . Пагнъм също свидетелства, че е бил натискан. Той споделя, че е заплашил заговорниците, че ще направи всичко, с цел да вкара гол и да провали сделката. И в действителност – таман Пагнъм в последната минута улучва напречната греда на вратата на " Манчестър Юн ". Има и други, които въобще не са били известени, че ще се прави нещо, като Бил Мередит от " Юнайтед ", който след това декларира, че е бил изумен защо никой не му подава.
Водещ претекст на сделката е финансовият. По това време футболистите, най-често безработни, са получавали по едвам 5 паунда седмично. Въпреки уверенията на всички, че постъпката им не е целяла спасението на " Юнайтед " от изпадане, извоюваните 2 т. осигуряват оставане на отбора за сметка на " Челси ". Заради войната обаче шампионата е възобновено едвам през 1919 година Тогава се приема решение за увеличение на Първа дивизия с още два тима, което избавя " Челси " и " Арсенал " и те остават в дивизията.
Пак през 1919 година наказванията са анулирани, като се изключи това на Инок Уест, поради службата на всички в името на родината. Но Санди Търнбул не доживява помилването, защото умира във войната. Останалите възобновяват кариерите си, без Феърфоул, който се отхвърля от футбола. Така действително от целия скандал само Инок Уест се оказва осъден. Неговата глоба е анулирана едвам през 1945 година , когато той е към този момент на 59-годишна възраст. До последно той отхвърля да признае виновността си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ