Хората-амфибии
В историите на доста нации са разказани полухора-полуриби, които са водели полуводен-полуземен метод на живот. Това са същества, които имат глава на човек и опашка на риба или на змия.
Сирените, които са се опитвали да омаят моряците на Одисей с песните си, са били прелестни полужени-полуриби, които завличали моряците в морските дълбини.
В древноегипетската митология са разказани полухора-полузмии, които са се чувствали еднообразно добре на сушата и във водата. Това са древноегипетските богове Изида и Озирис.
В древнокитайските митове е разказано рогато страшилище, което има тяло на змия – това е Гунгун, а възродителите на човешкия жанр Фуси и Нюйва са полухора-полуриби.
Божествата на африканското племе догони са полухора-полузмии, които живеят най-вече във вода, имат червени очи и крака без стави. Телата им са зелени и гладки като повърхността на водата.
Морските хора – амфибии може би не са били плод на фантазията на античните, а са били изцяло действителни субстанции, които са живеели паралелно с хората.
За хората-амфибии е писал още ученият Бероз, който е живял през трети век преди новата епоха във Вавилон. Той е пишел най-вече исторически книги.
В една от тях той разказва морско страшилище с човешка глава и рибешко тяло. То се наричало Оан и научило хората на математика и разнообразни типове изкуства. През нощта Оан живеел във водата, а денем – на сушата. Изображенията на Оан могат да се видят върху скулптурите от антична Асирия.
Финикийците също имали митове за морско създание с човешка глава, то се казвало Дагон. В Британския музей се съхраняват керамични статуетки на полуриби-полухора с височина дванадесет сантиметра, които са били открити при разкопки на царските дворци във вавилонския град Ниневия.
Древните индийци също разказват подводни поданици с човешки глави, които имали непроницаема ризница върху телата си. Децата на тези същества живеели на сушата.
Според антична перуанска легенда амфибиите са прадеди на хората.
