Миткалото правел перпетуум мобиле
В Историческия музей в Павликени се пази фамозният му Вечен календар
Отец Матей Преображенски е един от най-големите български възрожденски будители, просветник, въстаник и саморасъл откривател. Той е измежду видните представители на българското национално освободително придвижване, останал вечно в най-светлите страници на българската история със своята разностранна и народополезна обществено- политическа активност.
“В националната памет отец Матей е пътуващ книжар и национален врач, правилен приятел на Левски и пощальон на революционната организация, създател на читалища и учебни заведения, селекционер и откривател, безконечния скиталец, воден от жадната му за нови познания душа ”, споделя Нели Цонева от Историческия музей в Павликени.
Културната институция провежда публично честване на 190-годишнината от рождението на видния българин.
“Успоредно с книжовната си активност отец Матей Преображенски се посвещава и става един от най-активните дейци на българската национално освободителна битка. Неговото име и активността му в Търновския край е неразривно обвързвана с национално – освободителните битки в района. През 1862 година той постъпва в Първа българска легия в Белград, където е непосредствен сподвижник и адютант на Г.С.Раковски. От легията датира и другарството му с Васил Левски. Изучава военни науки, учи другарите си да вършат барут по негова рецепта. Участва в борба против турците за освобождението на Белград, по време на която е ранен в крайници ”, споделя Нели Цонева.
Изследователката добавя, че в интервала 1864-1869г. този свят човек извършва апела на Раковски за просвещение на българите и предава на хората от Търновския край своите умения и познания. В търновските села, които неуморно обикаля, учи на четмо и писмо освен децата, само че и техните родители.
“Навярно тъкмо в родния си край е получил от своите събратя калугери прозвището Миткалото. Превърнал се в пътуващ книжар и просветител отец Матей разнася книги от персоналната си библиотека, която наброява над 1000 тома литература. Разпространява книги на Блъсков, на Славейков, учебници, жития, псалтири, нравоучителни книги, История славянобългарска и други Осъзнал изгодата от култура и познание той оказва помощ на новосъздадените български учебни заведения ”, акцентира Цонева.
Тя прецизира, че името на Преображенския духовник, който доста постоянно отсядал в павликенското село Михалци,е останало в паметта на хората и във връзка назначението на Тодор Лефтеров за преподавател в локалното учебно заведение.
“Тодор Лука Лефтеров е роден в Търново, получил високо за времето обучение в Манчестър, където три години учил стопански науки в Оуенз лицей. Отец Матей съумява да убеди локалните чорбаджии да назначат за преподавател в Михалци младия и образован европейски ученик и да му дадат огромна годишна заплата. Именно Тодор Лефтеров прави промяната в учебното заведение и стартира да преподава съгласно новата и съвременна тогава Бърт-Ланкастерова взаимоучителна метода ”, изяснява Нели Цонева.
В националната памет по селата на Павликенския и Търновския край отец Матей Преображенски е останал като създател на локалните читалища.
Обикаляйки по селата, той освен развива книжовна и просветителска активност, само че се демонстрира и като национален врач хомеопат.
“В дисагите си е носел билки,треви и цветя и обилно раздавал знанията си на врач. Учи хората по какъв начин да познават билките, по какъв начин да си подготвят отвари и с кои растения или плодове, какви заболявания могат да лекуват. Помагайки на хората с билки и препоръки, той в никакъв случай не взема пари за това. През 1868 година в с.Ново село, Троянско отец Матей избавя доста деца, заболели от дифтерит. За невероятните умения на отец Матей като врач споделя йеромонах Неофит Калчев, който живее с Миткалото в една килия в Преображенския манастир през 1872-74 година и осем пъти издава “Народен домакински доктор ”, където са записани рецептите на отец Матей. Много от тях са с от дълго време потвърдени лечебни свойства и се употребяват и до през днешния ден ”, споделя Нели Цонева.
Разнообразните и задълбочени знания на отец Матей се демонстрират и в региона на земеделието. Под негово управление се провежда първото земеделско сдружение в павликенското село Мусина, а през 1872 година основава първата трудова кооперация в с.Михалци. Натрупал доста познания и умения, обикалял земите на разнообразни нации, той предава познанията си и учи хората по какъв начин да си вършат зеленчукови градини, по какъв начин да отглеждат буби и други аграрни култури.
“В Търновския край Миткалото е запомнен и като добър селекционер на люти чушки. На негово име и до през днешния ден се отглеждат тъй наречените “калугерки ” или “матейки ” – тънки, дълги и сладки чушки с доста малко семки. От тях се подготвя сладостен червен пипер, а в предишното някои домакини даже приготвяли от тях мармалад ”, разкрива историкът Нели Цонева.
Тя акцентира, че изключително забавни са техническите умения, опити и изобретения на отец Матей Преображенски. Още като духовник в Атонските манастири, на брега на Бяло море, той прави опит да сътвори “вечен мотор ”. Край р. Янтра, сред Търново и с. Самоводене построява здание, в което продължава опитите си благодарение на падаща вода да задвижи морска мелница. Сам конструира модел за пушка, която създава търновският занаятчия Георги Тюфекчийчето. Има сведения и за негов модел и чертеж на дървен топ. В националната памет на хората от с. Михалци е непокътнат загатна за опитите на отец Матей да направи водна помпа от дърво, обковано с желязо и зъбчатка (т. н. карадолап). По мемоари на Нейко Хр. Владков този първообраз е бил непокътнат до 1936 година
“Най-значимото му техническо и научно достижение е основаването на “Вечен календар ”. Прототипът на подобен календар е бил основан от дъски и хартия с няколко концентрични кръга, които се въртят към обща ос и със стрелка в средата, която да демонстрира другите дати от календара. За страдание това създание не е непокътнато, само че по тази причина пък е съхранен стенописът “Вечният календар ”. Създаден по концепция на отец Матей Преображенски през 1870 година и нарисуван от зограф Венко Калчов Венков от Трявна върху външната стена на постройката на Българско национално взаимно учебно заведение в с. Михалци ”, споделя Цонева.
Тя прецизира, че календарът е бил основан и стенописан с цел да послужи за образование на децата в това учебно заведение. От него те трябвало да знаят християнските празници, службите, които се водят в деня на всеки светия, дните на пост и датите на огромните християнски празници.
Най-забележителната страница от смисления живот на отец Матей Преображенски е неговата революционна активност и отдаденост на българската национална гражданска война. Близък другар и съидейник на Г. С. Раковски, Васил Левски, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков – Бунито и на доста други дейци от Търновско и страната. Неговото име се сочи като създател на локалните революционни комитети в селата към Павликени и Търново.
“Годината 1872 е паметна за жителите на селата Мусина, Михалци, Бяла църква, Голямо Ялари (дн. с.Русаля) и други села в района.На 26 февруари Ангел Кънчев и Миткалото посещават с.Мусина и в дома на поп Иринчо Петров основават локалния революционен комитет с ръководител Аврам Петков Стамболски.На идващия ден, Ангел Кънчев, съпроводен от Миткалотно, идва в Михалци. Двамата са настанени в къщата на поп Стефан Трифонов, където се събират членовете на локалния скришен революционен комитет. На това значимо заседание поп Стефан е определен за ръководител на организацията, а Йордан Начев за касиер. Присъстващите поставят клетва пред А.Кънчев и Миткалото ”, изяснява Нели Цонева.
На 28 февруари 1872 година правилните приятели и съидейници Ангел Кънчев и отец Матей идват в Бяла църква със същата задача. В дома на Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев се събират локалните революционни дейци – Бачо Киро, Васил Неделчев, поп Гавраил, Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Пратениците на Търновския революционен комитет четат пред събралите се «Наредата», приема се уставът на организацията, поставя се клетва и се основава локалният революционен комитет с ръководител даскал Бачо Киро Петров.
“На 1 март 1875 година отец Матей Преображенски умира в комитетския хан в Ново село. На погребението му се събират доста учители, свещеници, селяни, дейците на Търновски революционен окръг. Белочерковският преподавател Васил Неделчев, умрял по време на борбата в Дряновския манастир през 1876 година, записал в този печален ден: “Знайно да бъде по кое време умря отец Матей! ”, споделя в умозаключение Нели Цонева.
Отец Матей Преображенски е един от най-големите български възрожденски будители, просветник, въстаник и саморасъл откривател. Той е измежду видните представители на българското национално освободително придвижване, останал вечно в най-светлите страници на българската история със своята разностранна и народополезна обществено- политическа активност.
“В националната памет отец Матей е пътуващ книжар и национален врач, правилен приятел на Левски и пощальон на революционната организация, създател на читалища и учебни заведения, селекционер и откривател, безконечния скиталец, воден от жадната му за нови познания душа ”, споделя Нели Цонева от Историческия музей в Павликени.
Културната институция провежда публично честване на 190-годишнината от рождението на видния българин.
“Успоредно с книжовната си активност отец Матей Преображенски се посвещава и става един от най-активните дейци на българската национално освободителна битка. Неговото име и активността му в Търновския край е неразривно обвързвана с национално – освободителните битки в района. През 1862 година той постъпва в Първа българска легия в Белград, където е непосредствен сподвижник и адютант на Г.С.Раковски. От легията датира и другарството му с Васил Левски. Изучава военни науки, учи другарите си да вършат барут по негова рецепта. Участва в борба против турците за освобождението на Белград, по време на която е ранен в крайници ”, споделя Нели Цонева.
Изследователката добавя, че в интервала 1864-1869г. този свят човек извършва апела на Раковски за просвещение на българите и предава на хората от Търновския край своите умения и познания. В търновските села, които неуморно обикаля, учи на четмо и писмо освен децата, само че и техните родители.
“Навярно тъкмо в родния си край е получил от своите събратя калугери прозвището Миткалото. Превърнал се в пътуващ книжар и просветител отец Матей разнася книги от персоналната си библиотека, която наброява над 1000 тома литература. Разпространява книги на Блъсков, на Славейков, учебници, жития, псалтири, нравоучителни книги, История славянобългарска и други Осъзнал изгодата от култура и познание той оказва помощ на новосъздадените български учебни заведения ”, акцентира Цонева.
Тя прецизира, че името на Преображенския духовник, който доста постоянно отсядал в павликенското село Михалци,е останало в паметта на хората и във връзка назначението на Тодор Лефтеров за преподавател в локалното учебно заведение.
“Тодор Лука Лефтеров е роден в Търново, получил високо за времето обучение в Манчестър, където три години учил стопански науки в Оуенз лицей. Отец Матей съумява да убеди локалните чорбаджии да назначат за преподавател в Михалци младия и образован европейски ученик и да му дадат огромна годишна заплата. Именно Тодор Лефтеров прави промяната в учебното заведение и стартира да преподава съгласно новата и съвременна тогава Бърт-Ланкастерова взаимоучителна метода ”, изяснява Нели Цонева.
В националната памет по селата на Павликенския и Търновския край отец Матей Преображенски е останал като създател на локалните читалища.
Обикаляйки по селата, той освен развива книжовна и просветителска активност, само че се демонстрира и като национален врач хомеопат.
“В дисагите си е носел билки,треви и цветя и обилно раздавал знанията си на врач. Учи хората по какъв начин да познават билките, по какъв начин да си подготвят отвари и с кои растения или плодове, какви заболявания могат да лекуват. Помагайки на хората с билки и препоръки, той в никакъв случай не взема пари за това. През 1868 година в с.Ново село, Троянско отец Матей избавя доста деца, заболели от дифтерит. За невероятните умения на отец Матей като врач споделя йеромонах Неофит Калчев, който живее с Миткалото в една килия в Преображенския манастир през 1872-74 година и осем пъти издава “Народен домакински доктор ”, където са записани рецептите на отец Матей. Много от тях са с от дълго време потвърдени лечебни свойства и се употребяват и до през днешния ден ”, споделя Нели Цонева.
Разнообразните и задълбочени знания на отец Матей се демонстрират и в региона на земеделието. Под негово управление се провежда първото земеделско сдружение в павликенското село Мусина, а през 1872 година основава първата трудова кооперация в с.Михалци. Натрупал доста познания и умения, обикалял земите на разнообразни нации, той предава познанията си и учи хората по какъв начин да си вършат зеленчукови градини, по какъв начин да отглеждат буби и други аграрни култури.
“В Търновския край Миткалото е запомнен и като добър селекционер на люти чушки. На негово име и до през днешния ден се отглеждат тъй наречените “калугерки ” или “матейки ” – тънки, дълги и сладки чушки с доста малко семки. От тях се подготвя сладостен червен пипер, а в предишното някои домакини даже приготвяли от тях мармалад ”, разкрива историкът Нели Цонева.
Тя акцентира, че изключително забавни са техническите умения, опити и изобретения на отец Матей Преображенски. Още като духовник в Атонските манастири, на брега на Бяло море, той прави опит да сътвори “вечен мотор ”. Край р. Янтра, сред Търново и с. Самоводене построява здание, в което продължава опитите си благодарение на падаща вода да задвижи морска мелница. Сам конструира модел за пушка, която създава търновският занаятчия Георги Тюфекчийчето. Има сведения и за негов модел и чертеж на дървен топ. В националната памет на хората от с. Михалци е непокътнат загатна за опитите на отец Матей да направи водна помпа от дърво, обковано с желязо и зъбчатка (т. н. карадолап). По мемоари на Нейко Хр. Владков този първообраз е бил непокътнат до 1936 година
“Най-значимото му техническо и научно достижение е основаването на “Вечен календар ”. Прототипът на подобен календар е бил основан от дъски и хартия с няколко концентрични кръга, които се въртят към обща ос и със стрелка в средата, която да демонстрира другите дати от календара. За страдание това създание не е непокътнато, само че по тази причина пък е съхранен стенописът “Вечният календар ”. Създаден по концепция на отец Матей Преображенски през 1870 година и нарисуван от зограф Венко Калчов Венков от Трявна върху външната стена на постройката на Българско национално взаимно учебно заведение в с. Михалци ”, споделя Цонева.
Тя прецизира, че календарът е бил основан и стенописан с цел да послужи за образование на децата в това учебно заведение. От него те трябвало да знаят християнските празници, службите, които се водят в деня на всеки светия, дните на пост и датите на огромните християнски празници.
Най-забележителната страница от смисления живот на отец Матей Преображенски е неговата революционна активност и отдаденост на българската национална гражданска война. Близък другар и съидейник на Г. С. Раковски, Васил Левски, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Иванов – Големия, Христо Караминков – Бунито и на доста други дейци от Търновско и страната. Неговото име се сочи като създател на локалните революционни комитети в селата към Павликени и Търново.
“Годината 1872 е паметна за жителите на селата Мусина, Михалци, Бяла църква, Голямо Ялари (дн. с.Русаля) и други села в района.На 26 февруари Ангел Кънчев и Миткалото посещават с.Мусина и в дома на поп Иринчо Петров основават локалния революционен комитет с ръководител Аврам Петков Стамболски.На идващия ден, Ангел Кънчев, съпроводен от Миткалотно, идва в Михалци. Двамата са настанени в къщата на поп Стефан Трифонов, където се събират членовете на локалния скришен революционен комитет. На това значимо заседание поп Стефан е определен за ръководител на организацията, а Йордан Начев за касиер. Присъстващите поставят клетва пред А.Кънчев и Миткалото ”, изяснява Нели Цонева.
На 28 февруари 1872 година правилните приятели и съидейници Ангел Кънчев и отец Матей идват в Бяла църква със същата задача. В дома на Дончо Петров и сина му даскал Атанас Дончев се събират локалните революционни дейци – Бачо Киро, Васил Неделчев, поп Гавраил, Анчо Ангелов, Георги Несторов, Димитър Коевцалията, Тодор Пенчев и Георги Илчев. Пратениците на Търновския революционен комитет четат пред събралите се «Наредата», приема се уставът на организацията, поставя се клетва и се основава локалният революционен комитет с ръководител даскал Бачо Киро Петров.
“На 1 март 1875 година отец Матей Преображенски умира в комитетския хан в Ново село. На погребението му се събират доста учители, свещеници, селяни, дейците на Търновски революционен окръг. Белочерковският преподавател Васил Неделчев, умрял по време на борбата в Дряновския манастир през 1876 година, записал в този печален ден: “Знайно да бъде по кое време умря отец Матей! ”, споделя в умозаключение Нели Цонева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ