Алексей Пампоров: Новината за ”третия пол” е фалшива
В Истанбулската спогодба няма точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални. Конвенцията ще ни принуди да променим законодателството ни, което не е дейно в битката с насилието над дами и деца. Това съобщи в изявление за Дир.бг социологът Алексей Пампоров.
- Остър спор се развихри, поради утвърдената от Министерски съвет Истанбулска спогодба, насаждат ли се непотребни страхове за Истанбулската спогодба? Има ли непознаване на материалите по Истанбулската спогодба?
- Въпросът Ви е доста състоятелен. В логиката на психиката и социологията от дълго време е известно това, че непознатото плаши хората, те се опасяват от него. И това не е феномен. За страдание хората не познават конвенцията, само че в същото време бе пусната и подправената вест за по този начин наречения "трети пол ", което донесе ужасно доста страхове. Отключи една безпределно нападателна хомофобия. Напротив, в цялата Истанбулска спогодба се приказва за мъже и за дами, приказва се единствено за двата пола. Няма никаква точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални.
Затова аз не бих споделил, че е имало спор. Защото спор е, в случай че имаме кардинални разлики по някаква точка, в случай че това беше Конвенция за хомосексуализма можеше да има спор "за " и "против " хомосексуалните бракове, можеше да има спор за легализирането им. В случая се получи по този начин, че от едната страна споделят: "Ние не желаеме да легализирате хомосексуалните бракове ", а от другата страна споделят: "Ние не легализираме хомосексуалните бракове, ние предлагаме по-добра отбрана на дамите и мъжете от домашно принуждение ". Това, което изплаши доста хора е "понятието сексуален стандарт ", което те не схванаха.
- Така нареченият "социален пол " ли?
- Не, не. Ето това беше проблем. Може би преводът е много неприятен. В българския превод на конвенцията се появява понятието "социален пол ", само че в действителност на британски има две думи за пол - едното е "секс ", което показва биологичните, хромозомните неща, които произтичат от пола, другото е обществените планове на пола. Това са полово характерните неща, дори едно време в антропологията, преди 30-40 години, терминът "gender roles " на български се превеждаше като "полово характерни функции ". Но сега няма характерен превод на това разбиране "джиндър ". И когато се заприказва за полови стандарти, хората се изплашиха, тъй като взеха решение, че ще се приказва против мъжeствеността и женствеността, по този начин да кажем. А на британски, когато се каже "sex roles ", приказваме за роля в секса, или жестоко казано кой ще е от горната страна и кой ще е изпод.
Когато се приказва кое e мъжко като държание, кое e това нещо, което прави мъжът - мъж, от обичайната позиция. Например носенето на оръжие, изкарването на прехраната, лова - точно това са мъжките gender roles. Половият стандарт е, че мъжът би трябвало да е ловджия, този който обезпечава прехраната, който строи къща. Половият стандарт е, че дамата е онази, която гледа децата, която стои пред печката, която прави от къщата дом. Това значи сексуален стандарт.
Имаше митинг в отбрана на Истанбулската спогодба и там множеството протестиращи бяха социолози, психолози, културолози, обществени служащи. Това е част от образованието им и те схващат защо става дума - по тази причина не се плашат.
Думата gender фактически в конвенцията е преведена на едно място като пол, на друго място като обществен пол, на трето място е премълчана. Не е систематично еднообразно преведена.
Но спор действително нямаше, тъй като имаше едно такова пояснение, че се приказва за "трети пол ". Тук не става дума за "трети пол ". Носенето на бурки е gender роля. Жените в ислямския свят би трябвало да вървят напълно покрити и да носят бурки, мъжът би трябвало да има ключалка и мустаци, това е сексуален стандарт, а не кой ще бъде хетеро, би и така нататък В конвенцията фактически такова нещо няма.
- Явно българинът има доста предубеждения...
- Има доста предубеждения от една страна. Знаете в България има партии и избрани кръгове, които са антиевропейски в някакъв смисъл, антилиберални, точно те използваха страха на хората. Те са срещу да има някаква по-системна отбрана. За мен е шокиращо да се разсъждава по този метод, в подтекста на мъж, който измежду бял ден може да простреля жена си в заведение, в случай, че два часа преди този момент тя е подала недоволство и полицията е споделила "голяма работа ". Истанбулската спогодба е тъкмо това, в случай че тя бъде утвърдена и тази жена подаде сигнал, че сега я следи мъжа й и тя има проблем с това, полицията ще би трябвало незабавно да реагира. Тя ще може да се скрие в спешен център.
В медиите бе тиражирано, че има единствено 8 места в спешни центрове, в София. Не са единствено толкоз, повече са тъй като има и други предпазени жилища, само че те в действителност са незадоволителни за един град от милион и половина. Като цяло в страната има 17-18 такива центрове, които за 28 области са също безусловно незадоволителни.
- Добро ли е българското законодателство и нужни ли са промени по посока на насилието?
- Ние си затваряме очите пред домашното принуждение. Големият проблем е, че в България против домашното принуждение, в в този момент съществуващия му тип, няма процедури в Наказателния кодекс. Имаме закон, само че той не е добър. Истанбулската спогодба ще ни принуди да го създадем добър и да пази дамите и децата от принуждение. В момента домашното принуждение се третира като фамилен, съкровен проблем, а не като проблем, обвързван с човешкото достолепие.
Има неща, които са свързани с дискриминация на половете, в която има полово принуждение. Ако Вас шефът ви пошляпне по дупето, Вие не може действително на никое място да се оплачете, него могат единствено да го извикат и да му кажат в съда "да се въздържа от такива дейности ". Т.е. наказването е административно. Някой може да предизвиква на подчинените си полов тормоз, било то мъж или жена. Всъщност Истанбулската спогодба защищава точно от това. Тя пази достолепието на дамите и то достолепие, което е накърнявано точно, поради това, че са дами. Освен бурките сексуален стандарт е, че дамите обичат да пазарят, не могат да паркират. Или не й давайте да кара тя е жена. Ако една жена бъде изнасилена, прокурорът или бранителят на виновника може да каже "Тя си го е просила - била е с къса пола, пила е алкохол, прибрала се е сама през парка " и по нашия закон някой може да реши, че това са причини.
Докато Истанбулската спогодба споделя, че това няма никакво значение. В България има обезчестяване и в брака, което не се глоби по никакъв метод. И това се счита за брачно обвързване. Не в модерния свят това не е брачно обвързване. Ако една жена отхвърля секс, би трябвало да не може да бъде принудена да го прави макар брака.
- Как ще коментирате реакцията на евродепутата Карима Дали за българския клип за Европредседателството?
- Клипът е приветлив като хармония, показани са едни млади, свежи и леко повърхностно облечени хора. Но клипът споделя "не " може да значи "да " и това е тъкмо в подтекста на дебата за Истанбулската спогодба. Клипът има и прикрито обръщение за половост и фамилиарност, и за това слогънът "Не " може да значи "да " е абсурден - въпреки, че концепцията е била, че клатим главата на назад на останалите страни от Европейски Съюз за "да " и "не ".
Другият скандал в този клип, е че младежът, когато е в църквата, духа една свещ като за рожден ден, това демонстрира надълбоко непознаване на църковните ритуали, даже на суеверията. Това, в случай че са гледали варненци, созополии, ще го раздерат този режисьор, тъй като там има суеверието, че духнатата свещ е един умрял моряк в морето.
- Остър спор се развихри, поради утвърдената от Министерски съвет Истанбулска спогодба, насаждат ли се непотребни страхове за Истанбулската спогодба? Има ли непознаване на материалите по Истанбулската спогодба?
- Въпросът Ви е доста състоятелен. В логиката на психиката и социологията от дълго време е известно това, че непознатото плаши хората, те се опасяват от него. И това не е феномен. За страдание хората не познават конвенцията, само че в същото време бе пусната и подправената вест за по този начин наречения "трети пол ", което донесе ужасно доста страхове. Отключи една безпределно нападателна хомофобия. Напротив, в цялата Истанбулска спогодба се приказва за мъже и за дами, приказва се единствено за двата пола. Няма никаква точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални.
Затова аз не бих споделил, че е имало спор. Защото спор е, в случай че имаме кардинални разлики по някаква точка, в случай че това беше Конвенция за хомосексуализма можеше да има спор "за " и "против " хомосексуалните бракове, можеше да има спор за легализирането им. В случая се получи по този начин, че от едната страна споделят: "Ние не желаеме да легализирате хомосексуалните бракове ", а от другата страна споделят: "Ние не легализираме хомосексуалните бракове, ние предлагаме по-добра отбрана на дамите и мъжете от домашно принуждение ". Това, което изплаши доста хора е "понятието сексуален стандарт ", което те не схванаха.
- Така нареченият "социален пол " ли?
- Не, не. Ето това беше проблем. Може би преводът е много неприятен. В българския превод на конвенцията се появява понятието "социален пол ", само че в действителност на британски има две думи за пол - едното е "секс ", което показва биологичните, хромозомните неща, които произтичат от пола, другото е обществените планове на пола. Това са полово характерните неща, дори едно време в антропологията, преди 30-40 години, терминът "gender roles " на български се превеждаше като "полово характерни функции ". Но сега няма характерен превод на това разбиране "джиндър ". И когато се заприказва за полови стандарти, хората се изплашиха, тъй като взеха решение, че ще се приказва против мъжeствеността и женствеността, по този начин да кажем. А на британски, когато се каже "sex roles ", приказваме за роля в секса, или жестоко казано кой ще е от горната страна и кой ще е изпод.
Когато се приказва кое e мъжко като държание, кое e това нещо, което прави мъжът - мъж, от обичайната позиция. Например носенето на оръжие, изкарването на прехраната, лова - точно това са мъжките gender roles. Половият стандарт е, че мъжът би трябвало да е ловджия, този който обезпечава прехраната, който строи къща. Половият стандарт е, че дамата е онази, която гледа децата, която стои пред печката, която прави от къщата дом. Това значи сексуален стандарт.
Имаше митинг в отбрана на Истанбулската спогодба и там множеството протестиращи бяха социолози, психолози, културолози, обществени служащи. Това е част от образованието им и те схващат защо става дума - по тази причина не се плашат.
Думата gender фактически в конвенцията е преведена на едно място като пол, на друго място като обществен пол, на трето място е премълчана. Не е систематично еднообразно преведена.
Но спор действително нямаше, тъй като имаше едно такова пояснение, че се приказва за "трети пол ". Тук не става дума за "трети пол ". Носенето на бурки е gender роля. Жените в ислямския свят би трябвало да вървят напълно покрити и да носят бурки, мъжът би трябвало да има ключалка и мустаци, това е сексуален стандарт, а не кой ще бъде хетеро, би и така нататък В конвенцията фактически такова нещо няма.
- Явно българинът има доста предубеждения...
- Има доста предубеждения от една страна. Знаете в България има партии и избрани кръгове, които са антиевропейски в някакъв смисъл, антилиберални, точно те използваха страха на хората. Те са срещу да има някаква по-системна отбрана. За мен е шокиращо да се разсъждава по този метод, в подтекста на мъж, който измежду бял ден може да простреля жена си в заведение, в случай, че два часа преди този момент тя е подала недоволство и полицията е споделила "голяма работа ". Истанбулската спогодба е тъкмо това, в случай че тя бъде утвърдена и тази жена подаде сигнал, че сега я следи мъжа й и тя има проблем с това, полицията ще би трябвало незабавно да реагира. Тя ще може да се скрие в спешен център.
В медиите бе тиражирано, че има единствено 8 места в спешни центрове, в София. Не са единствено толкоз, повече са тъй като има и други предпазени жилища, само че те в действителност са незадоволителни за един град от милион и половина. Като цяло в страната има 17-18 такива центрове, които за 28 области са също безусловно незадоволителни.
- Добро ли е българското законодателство и нужни ли са промени по посока на насилието?
- Ние си затваряме очите пред домашното принуждение. Големият проблем е, че в България против домашното принуждение, в в този момент съществуващия му тип, няма процедури в Наказателния кодекс. Имаме закон, само че той не е добър. Истанбулската спогодба ще ни принуди да го създадем добър и да пази дамите и децата от принуждение. В момента домашното принуждение се третира като фамилен, съкровен проблем, а не като проблем, обвързван с човешкото достолепие.
Има неща, които са свързани с дискриминация на половете, в която има полово принуждение. Ако Вас шефът ви пошляпне по дупето, Вие не може действително на никое място да се оплачете, него могат единствено да го извикат и да му кажат в съда "да се въздържа от такива дейности ". Т.е. наказването е административно. Някой може да предизвиква на подчинените си полов тормоз, било то мъж или жена. Всъщност Истанбулската спогодба защищава точно от това. Тя пази достолепието на дамите и то достолепие, което е накърнявано точно, поради това, че са дами. Освен бурките сексуален стандарт е, че дамите обичат да пазарят, не могат да паркират. Или не й давайте да кара тя е жена. Ако една жена бъде изнасилена, прокурорът или бранителят на виновника може да каже "Тя си го е просила - била е с къса пола, пила е алкохол, прибрала се е сама през парка " и по нашия закон някой може да реши, че това са причини.
Докато Истанбулската спогодба споделя, че това няма никакво значение. В България има обезчестяване и в брака, което не се глоби по никакъв метод. И това се счита за брачно обвързване. Не в модерния свят това не е брачно обвързване. Ако една жена отхвърля секс, би трябвало да не може да бъде принудена да го прави макар брака.
- Как ще коментирате реакцията на евродепутата Карима Дали за българския клип за Европредседателството?
- Клипът е приветлив като хармония, показани са едни млади, свежи и леко повърхностно облечени хора. Но клипът споделя "не " може да значи "да " и това е тъкмо в подтекста на дебата за Истанбулската спогодба. Клипът има и прикрито обръщение за половост и фамилиарност, и за това слогънът "Не " може да значи "да " е абсурден - въпреки, че концепцията е била, че клатим главата на назад на останалите страни от Европейски Съюз за "да " и "не ".
Другият скандал в този клип, е че младежът, когато е в църквата, духа една свещ като за рожден ден, това демонстрира надълбоко непознаване на църковните ритуали, даже на суеверията. Това, в случай че са гледали варненци, созополии, ще го раздерат този режисьор, тъй като там има суеверието, че духнатата свещ е един умрял моряк в морето.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ