Генерал Ходжис: Черно море е ключовия регион където Русия ще предизвиква НАТО
В изявлението си за Small Wars Journal от 7 август 2018 година ген. Ходжис визира необятен кръг от въпроси по акомодацията на НАТО да се оправи с новите провокации, съветската опасност и сигурността в Черно море, написа atlantic-council.bg. От позиция на дългогодишния си опит и интензивна работа през последните години, изключително в интервала 2014-2017 година, ген. Ходжис дава следните по-важни оценки и рекомендации:
Черно море
Ген. Ходжис акцентира, че НАТО би трябвало да възприема Черно море като „ район на сигурността (security region), а не като маса от вода, заобиколена от разнообразни страни “. Според него, би трябвало да мислим за Черно море районно, като признаем, че руснаците го употребяват като база за планиране на мощ към Близкия Изток и Средиземно море. Трябва да признаем, че имаме „ доста близки другари “, като Грузия, Украйна и Молдова, които са под непрекъснат съветски напън.
НАТО би трябвало да предизвиква съдействието сред страните-членки и сътрудниците в обмена на разследваща информация, в провеждането на повече морски учения, в подобряването на противоракетната защита в района. Трябва да се тренира напредване в Черно море към Грузия и Турция. Необходимо е НАТО да обезпечи независимост на напредване в Черно море и по суша към него.
Черно море е толкоз значимо за НАТО, колкото и Балтийско. В Прибалтика към този момент е направено доста. Ген. Ходжис има вяра, че „ Черно море ще бъде основната област, където Русия ще провокира Алианса през идващите 10-15 години “. Затова НАТО би трябвало да обезпечи благонадежден възпиращ капацитет там, както и да оказва поддръжка на страните-партньори в района.
Вниманието ни би трябвало да остане концентрирано върху Черно море и отражението, което противозаконното анексиране на Крим има за сигурността в района. Освен това, би трябвало да се огледа и под различен ъгъл – отражението на съветските дейности и върху река Дунав и обстоятелството, че тя минава през страни съдружници и сътрудници. Днес Русия е по-близо до устието на Дунав.
Укрепване на възпиращия и отбранителния капацитет
Поддържането на единството на НАТО в този момент е най-важната задача.
Ако се взема решение за непрекъснато разполагане на сили и средства в страни от Източна Европа, това би трябвало да става единствено в границите на НАТО и със единодушието на всички съдружници. Например, в случай че в Полша бъдат ситуирани непрекъснато американски сили, това би трябвало да става не на двустранна основа, а със единодушието на всички съдружници.
За да може обаче да бъдат ситуирани непрекъснато американски сили в Европа, това ще изисква доста нарастване на Сухопътните войски на Съединени американски щати, което съгласно ген. Ходжис, все още не се случва. Вместо непрекъснато разполагане, обаче, съгласно него търсеният стратегически резултат може да се реализира чрез ротация на сили, взаимна защита на въздушното пространство и многонационални учения. Необходимо е и възстановяване на инфраструктурата, което да разреши бързо изпращане на подкрепления. Освен това могат да бъдат авансово ситуирани и хранилища с боеприпаси и горива. Ген. Ходжис поддържа концепцията за разполагането на мобилни формирования за противовъздушна защита с дребен обхват в Балтийските страни. Същевременно, би трябвало да продължи разполагането на системите „ Пейтриът “ в разнообразни страни от Алианса.
Ген. Хоаджис акцентира, че в този момент е моментът да бъде изработен преход от защита на въздушното пространство (air policing) към защита (air defense).
НАТО би трябвало да сложи ударението върху свободата на напредване в Черно и в Балтийско море, както и в Арктика. Трябва да се усъвършенства противоракетната и противовъздушната защита в Черно море и в Прибалтика. Трябва също по този начин НАТО да развива качествата си за електронна война, с които да се опълчи на забележителните съветски качества в тази сфера.
Противовъздушната и противоракетна защита е незавършената работа на НАТО. Германия и Холандия би трябвало да бъдат насърчавани да поемат повече отговорности по противоракетната защита и противовъздушната защита с дребен обхват, поради безпилотните летателни апарати, които Русия може да употребява. Трябва да се усъвършенства отбраната на Балтийските страни и на страните, които попадат в обсега на съветските ракети, ситуирани в Калининград.
НАТО би трябвало да организира годишно огромни учения, фокусирани върху противовъздушната и противоракетната защита, в които да се отработва координацията и способността за консолидиране на разнообразни системи. Базите и оборудванията в Европа, от които би трябвало да бъдат обезпечени навременни подкрепления в интервенции на НАТО, могат да попаднат под ударите на съветските ракети и те би трябвало да бъдат предпазени надеждно.
Ген. Ходжис не има вяра, че Русия ще нападне Германия. Това, което обаче руснаците могат да създадат, е да нападат в Балтийските страни, Полша и Румъния, с цел да провокират НАТО и да покажат, че Алиансът не може да пази своите членове. Това значи малко, лимитирано и бързо нахлуване, а не нещо, предстоящо през 80-те години.
Военна подвижност
Оптимистично е, че Европейски Съюз и НАТО започнаха да работят по въпроса за подобряването на военната подвижност, т.е. способността за навременно и гладко напредване на въоръжени сили през границите на страните-членки. Създаването на така наречен „ боен Шенген “ ще разреши бързото напредване на войски и оказване на поддръжка на съдружник, при положение на нужда. Ген. Ходжис отбелязва, че Полша и Балтийските страни към този момент са положили обилни старания, с цел да понижат времето, належащо за приемане на позволение за секване на границите.
Проблемите през днешния ден обаче са и във опциите на инфраструктурата. Няма задоволително потенциал на ЖП инфраструктурата, включително и съществуване на задоволително вагони, които да обезпечат напредването в къси периоди на огромно количество сили на НАТО. Освен това, мостовете и мрежата от автомобилни пътища в Източна Европа би трябвало да бъдат усъвършенствани, тъй че да обезпечат бързо напредване на войски.
Трябва да се вземе поради опцията на Руската федерация да придвижва бързо военни сили и средства. За да се обезпечи опция за дейно въздържане, НАТО би трябвало да има дарба да придвижва силите си най-малко толкоз бързо или по-бързо от Руската федерация. За да не си направи Москва неправилния извод, че може да се възползва от обстановка, в която силите на НАТО няма да могат незабавно да се придвижат и да окажат помощ на съдружник, станал обект на експанзия.
Не е практично разполагането на контингенти по цялата граница с Русия, тъй като това ще наподобява прекомерно провокативно. Вместо това би трябвало да се построяват благоприятни условия за бързо напредване и разполагане. Така е било по време на Студената война – множеството от силите на НАТО не са били по границите със Съюз на съветските социалистически републики, а в гарнизони на няколко часа път. Затова в този момент би трябвало да се упражняват два типа напредване: от Съединени американски щати, Канада, Обединеното кралство, Испания и Норвегия, както и на сили, които към този момент са ситуирани в Германия, Полша, Румъния и Балтийските страни. Затова скоростта е толкоз значима и оттова – съществуването на надеждна ЖП инфраструктура, пътища, летища и пристанища.
Като образец ген. Ходжис показва Румъния, където към този момент има към 1000 американски военнослужещи, детайли от противоракетната защита и взаимна съюзна задача по защита на въздушното пространство. За да доближат румънска територия, подкрепленията на НАТО би трябвало да дойдат от Север и Запад през Карпатите. Според ген. Ходжис, в случай че няма задоволително пътища, позволяващи бързото напредване на тежка техника през Карпатите и задоволително ЖП линии и вагони, тогава възпиращият капацитет на НАТО в Румъния и България няма да е толкоз добър, колкото може да бъде.
Споделяне на тежестите в Алианса
Необходимо е да се мисли за шерването на тежестите по един по-сложен метод. Измерителят 2% от Брутният вътрешен продукт като разноски за защита може и да е потребен от политическа позиция, само че от практическа и оперативна не е. Трябва да се гледа на шерването на тежестите в НАТО от позиция на обезпечаването на качествата, които са нужни за Алианса през днешния ден.
Според ген. Ходжис през днешния ден НАТО има потребност от по-добра инфраструктура за бързо напредване на сили и средства и усъвършенствани качества за противовъздушна и противоракетна защита (особено в необятния Черноморски регион). НАТО би трябвало да работи за кохерентност при планирането и да се концентрира върху повишението на бойната подготвеност като цяло. Страните-членки би трябвало да работят за повишението на готовността на въоръжените си сили.
Русия
Стратегическата цел на Русия през днешния ден е да бъде възприемана като велика мощ в Европа. Затова Москва се стреми да подкопава и разделя НАТО и Европейски Съюз. В Европейски Съюз тази цел тя реализира с потреблението на енергийните запаси. Газопроводът „ Северен Поток 2 “ ще обезпечи на Русия доста повече въздействие в европейските страни. Този тип напън е част от съветския метод за водене на война. Според ген. Ходжис Москва не мисли по метода: ние сме във война или в „ не-война “. Те са непрекъснато в режим на борба, като от време на време той е с потреблението на кинетични/военни средства, а от време на време е реализиран с стопански и осведомителни принадлежности.
Русия през днешния ден не се нуждае от качества да превзема територии. За да подкопае НАТО, задоволително е Русия да завладее сполучливо част от страна-член. Руснаците към момента имат вяра, че имат правото на буферни зони, на сфери на въздействие. Например Украйна, Грузия и Молдова. Кремъл реализира това, като работи тези страни в никакъв случай да не се причислят към Европейски Съюз или НАТО. В допълнение, Руската федерация разполага към тези страни качества за възпрепятстване на достъпа на НАТО до театъра на бойни дейности. (A2/AD bubble). По този метод Москва оказва своето въздействие.
Черно море
Ген. Ходжис акцентира, че НАТО би трябвало да възприема Черно море като „ район на сигурността (security region), а не като маса от вода, заобиколена от разнообразни страни “. Според него, би трябвало да мислим за Черно море районно, като признаем, че руснаците го употребяват като база за планиране на мощ към Близкия Изток и Средиземно море. Трябва да признаем, че имаме „ доста близки другари “, като Грузия, Украйна и Молдова, които са под непрекъснат съветски напън.
НАТО би трябвало да предизвиква съдействието сред страните-членки и сътрудниците в обмена на разследваща информация, в провеждането на повече морски учения, в подобряването на противоракетната защита в района. Трябва да се тренира напредване в Черно море към Грузия и Турция. Необходимо е НАТО да обезпечи независимост на напредване в Черно море и по суша към него.
Черно море е толкоз значимо за НАТО, колкото и Балтийско. В Прибалтика към този момент е направено доста. Ген. Ходжис има вяра, че „ Черно море ще бъде основната област, където Русия ще провокира Алианса през идващите 10-15 години “. Затова НАТО би трябвало да обезпечи благонадежден възпиращ капацитет там, както и да оказва поддръжка на страните-партньори в района.
Вниманието ни би трябвало да остане концентрирано върху Черно море и отражението, което противозаконното анексиране на Крим има за сигурността в района. Освен това, би трябвало да се огледа и под различен ъгъл – отражението на съветските дейности и върху река Дунав и обстоятелството, че тя минава през страни съдружници и сътрудници. Днес Русия е по-близо до устието на Дунав.
Укрепване на възпиращия и отбранителния капацитет
Поддържането на единството на НАТО в този момент е най-важната задача.
Ако се взема решение за непрекъснато разполагане на сили и средства в страни от Източна Европа, това би трябвало да става единствено в границите на НАТО и със единодушието на всички съдружници. Например, в случай че в Полша бъдат ситуирани непрекъснато американски сили, това би трябвало да става не на двустранна основа, а със единодушието на всички съдружници.
За да може обаче да бъдат ситуирани непрекъснато американски сили в Европа, това ще изисква доста нарастване на Сухопътните войски на Съединени американски щати, което съгласно ген. Ходжис, все още не се случва. Вместо непрекъснато разполагане, обаче, съгласно него търсеният стратегически резултат може да се реализира чрез ротация на сили, взаимна защита на въздушното пространство и многонационални учения. Необходимо е и възстановяване на инфраструктурата, което да разреши бързо изпращане на подкрепления. Освен това могат да бъдат авансово ситуирани и хранилища с боеприпаси и горива. Ген. Ходжис поддържа концепцията за разполагането на мобилни формирования за противовъздушна защита с дребен обхват в Балтийските страни. Същевременно, би трябвало да продължи разполагането на системите „ Пейтриът “ в разнообразни страни от Алианса.
Ген. Хоаджис акцентира, че в този момент е моментът да бъде изработен преход от защита на въздушното пространство (air policing) към защита (air defense).
НАТО би трябвало да сложи ударението върху свободата на напредване в Черно и в Балтийско море, както и в Арктика. Трябва да се усъвършенства противоракетната и противовъздушната защита в Черно море и в Прибалтика. Трябва също по този начин НАТО да развива качествата си за електронна война, с които да се опълчи на забележителните съветски качества в тази сфера.
Противовъздушната и противоракетна защита е незавършената работа на НАТО. Германия и Холандия би трябвало да бъдат насърчавани да поемат повече отговорности по противоракетната защита и противовъздушната защита с дребен обхват, поради безпилотните летателни апарати, които Русия може да употребява. Трябва да се усъвършенства отбраната на Балтийските страни и на страните, които попадат в обсега на съветските ракети, ситуирани в Калининград.
НАТО би трябвало да организира годишно огромни учения, фокусирани върху противовъздушната и противоракетната защита, в които да се отработва координацията и способността за консолидиране на разнообразни системи. Базите и оборудванията в Европа, от които би трябвало да бъдат обезпечени навременни подкрепления в интервенции на НАТО, могат да попаднат под ударите на съветските ракети и те би трябвало да бъдат предпазени надеждно.
Ген. Ходжис не има вяра, че Русия ще нападне Германия. Това, което обаче руснаците могат да създадат, е да нападат в Балтийските страни, Полша и Румъния, с цел да провокират НАТО и да покажат, че Алиансът не може да пази своите членове. Това значи малко, лимитирано и бързо нахлуване, а не нещо, предстоящо през 80-те години.
Военна подвижност
Оптимистично е, че Европейски Съюз и НАТО започнаха да работят по въпроса за подобряването на военната подвижност, т.е. способността за навременно и гладко напредване на въоръжени сили през границите на страните-членки. Създаването на така наречен „ боен Шенген “ ще разреши бързото напредване на войски и оказване на поддръжка на съдружник, при положение на нужда. Ген. Ходжис отбелязва, че Полша и Балтийските страни към този момент са положили обилни старания, с цел да понижат времето, належащо за приемане на позволение за секване на границите.
Проблемите през днешния ден обаче са и във опциите на инфраструктурата. Няма задоволително потенциал на ЖП инфраструктурата, включително и съществуване на задоволително вагони, които да обезпечат напредването в къси периоди на огромно количество сили на НАТО. Освен това, мостовете и мрежата от автомобилни пътища в Източна Европа би трябвало да бъдат усъвършенствани, тъй че да обезпечат бързо напредване на войски.
Трябва да се вземе поради опцията на Руската федерация да придвижва бързо военни сили и средства. За да се обезпечи опция за дейно въздържане, НАТО би трябвало да има дарба да придвижва силите си най-малко толкоз бързо или по-бързо от Руската федерация. За да не си направи Москва неправилния извод, че може да се възползва от обстановка, в която силите на НАТО няма да могат незабавно да се придвижат и да окажат помощ на съдружник, станал обект на експанзия.
Не е практично разполагането на контингенти по цялата граница с Русия, тъй като това ще наподобява прекомерно провокативно. Вместо това би трябвало да се построяват благоприятни условия за бързо напредване и разполагане. Така е било по време на Студената война – множеството от силите на НАТО не са били по границите със Съюз на съветските социалистически републики, а в гарнизони на няколко часа път. Затова в този момент би трябвало да се упражняват два типа напредване: от Съединени американски щати, Канада, Обединеното кралство, Испания и Норвегия, както и на сили, които към този момент са ситуирани в Германия, Полша, Румъния и Балтийските страни. Затова скоростта е толкоз значима и оттова – съществуването на надеждна ЖП инфраструктура, пътища, летища и пристанища.
Като образец ген. Ходжис показва Румъния, където към този момент има към 1000 американски военнослужещи, детайли от противоракетната защита и взаимна съюзна задача по защита на въздушното пространство. За да доближат румънска територия, подкрепленията на НАТО би трябвало да дойдат от Север и Запад през Карпатите. Според ген. Ходжис, в случай че няма задоволително пътища, позволяващи бързото напредване на тежка техника през Карпатите и задоволително ЖП линии и вагони, тогава възпиращият капацитет на НАТО в Румъния и България няма да е толкоз добър, колкото може да бъде.
Споделяне на тежестите в Алианса
Необходимо е да се мисли за шерването на тежестите по един по-сложен метод. Измерителят 2% от Брутният вътрешен продукт като разноски за защита може и да е потребен от политическа позиция, само че от практическа и оперативна не е. Трябва да се гледа на шерването на тежестите в НАТО от позиция на обезпечаването на качествата, които са нужни за Алианса през днешния ден.
Според ген. Ходжис през днешния ден НАТО има потребност от по-добра инфраструктура за бързо напредване на сили и средства и усъвършенствани качества за противовъздушна и противоракетна защита (особено в необятния Черноморски регион). НАТО би трябвало да работи за кохерентност при планирането и да се концентрира върху повишението на бойната подготвеност като цяло. Страните-членки би трябвало да работят за повишението на готовността на въоръжените си сили.
Русия
Стратегическата цел на Русия през днешния ден е да бъде възприемана като велика мощ в Европа. Затова Москва се стреми да подкопава и разделя НАТО и Европейски Съюз. В Европейски Съюз тази цел тя реализира с потреблението на енергийните запаси. Газопроводът „ Северен Поток 2 “ ще обезпечи на Русия доста повече въздействие в европейските страни. Този тип напън е част от съветския метод за водене на война. Според ген. Ходжис Москва не мисли по метода: ние сме във война или в „ не-война “. Те са непрекъснато в режим на борба, като от време на време той е с потреблението на кинетични/военни средства, а от време на време е реализиран с стопански и осведомителни принадлежности.
Русия през днешния ден не се нуждае от качества да превзема територии. За да подкопае НАТО, задоволително е Русия да завладее сполучливо част от страна-член. Руснаците към момента имат вяра, че имат правото на буферни зони, на сфери на въздействие. Например Украйна, Грузия и Молдова. Кремъл реализира това, като работи тези страни в никакъв случай да не се причислят към Европейски Съюз или НАТО. В допълнение, Руската федерация разполага към тези страни качества за възпрепятстване на достъпа на НАТО до театъра на бойни дейности. (A2/AD bubble). По този метод Москва оказва своето въздействие.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ