Борисов, всички сме анархисти
В изявлението си с Антон Хекимян министър председателят Борисов загатна, че измежду митингите има анархисти и че постоянно там някъде има хора, които мислят, че страната може да се ръководи от улицата.
Малко по-рано неговият злощастен аватар Цветан Цветанов пък съобщи, че хората трябвало да избират - безпорядък или непоклатимост.
Сякаш и на двамата им се коства, че по улиците от време на време бродят някакви анархисти, които, виждаш ли, желаят да сеят съсипия. Това, което им убягва, и което всеки властник би трябвало да знае, в случай че желае изобщо да просъществува в близост, е следното: че анархизмът е не изолиран случай, а кардинално състояние. Той е главното политическото умонастроение в България. Физическа големина. Първопринцип на битието. И това има своето пояснение.
Анархизмът е единственото леговище, което упорства таман за това, което животът ти е предложил: всичко е неистина. Политиката се претърпява като фасада, жонгльорство с думи, жалка акробатика на обещанията. Отдавна няма интерес към съответни хрумвания и политики, обстановки. Определени думи, които би трябвало да имат смисъл, са се трансформирали в друга материя - вакуум, празнина. Демокрация, правдивост, избори - проверете наличието на всяка от тези думи и ще видите, че те са просто ключ за лампа, която в никакъв случай не светва; цялата апаратура на политическата изразителност е изгоряла. В такива моменти даже в публицистиката се губи желанието за професионализъм и конкретика. Сложността на политическия пейзаж внезапно се размива, разлива и вместо пъзел от комплицирано гражданско-властови връзки се трансформира в черен декор, на който с червени букви написа: Всичко е неистина. Впрочем, по тази причина подправените вести станаха толкоз известни. Защото цялата им подправена сграда, нечестност на обстоятелствата, набедяване, клюки, изкуствени трафиконосни заглавия, хибридна роля: всичко това почива на един същински, достоверен глас, оня същия, който непрестанно, психотично повтаря: Всичко е неистина. И става по този начин, че човек би трябвало да избира сред две конкуренции. Едната е вест, която споделя избрани в действителност правилни неща. Но човек я чете и се пита: а за какво ме занимават с това, какво значение има, кого интересува, в случай, че всичко е неистина? На другия полюс се издига грамадата от подправени вести. От нейния купол, несъмнено, ще заструят хиляди неистини и фалшификации, само че няма да те излъжат за най-главното: че всичко е неистина. Парадоксът на публицистиката е в това, че педантичният професионализъм е изгубил допира си с най-важното, само че таман то се долавя от злонамерената аматьорщина. Хората, които ги споделят, цитират, харесват може би фактически са наивни, не умеят да ревизират източници, нямат филтър, нито читателски опит. Всички те обаче имат подсъзнателен и достоверен претекст - простичкия нюх, че са лъгани. Съзнанието им се протяга към някоя небивалица, тъй като тя дава отговор на чувството, че живеят в неистина и тя е колосална.
Затова Борисов и Цветанов, пък и всеки различен, би трябвало да знае: това, че живеем в народна власт е абсурд, тъй като всички ние сме анархисти. А демокрацията, която е охладен, функционален, спестовен развой, изобщо няма онази прочувствена мощност, че да може се спусне в подземията, където клокочат големите разочарования, пропилените животи, цели буферни генерации, засвидетелстващи с биографията си за най-голямата истина и най-голямата безредица: че всичко е неистина.
Автор: Райко Байчев
Малко по-рано неговият злощастен аватар Цветан Цветанов пък съобщи, че хората трябвало да избират - безпорядък или непоклатимост.
Сякаш и на двамата им се коства, че по улиците от време на време бродят някакви анархисти, които, виждаш ли, желаят да сеят съсипия. Това, което им убягва, и което всеки властник би трябвало да знае, в случай че желае изобщо да просъществува в близост, е следното: че анархизмът е не изолиран случай, а кардинално състояние. Той е главното политическото умонастроение в България. Физическа големина. Първопринцип на битието. И това има своето пояснение.
Анархизмът е единственото леговище, което упорства таман за това, което животът ти е предложил: всичко е неистина. Политиката се претърпява като фасада, жонгльорство с думи, жалка акробатика на обещанията. Отдавна няма интерес към съответни хрумвания и политики, обстановки. Определени думи, които би трябвало да имат смисъл, са се трансформирали в друга материя - вакуум, празнина. Демокрация, правдивост, избори - проверете наличието на всяка от тези думи и ще видите, че те са просто ключ за лампа, която в никакъв случай не светва; цялата апаратура на политическата изразителност е изгоряла. В такива моменти даже в публицистиката се губи желанието за професионализъм и конкретика. Сложността на политическия пейзаж внезапно се размива, разлива и вместо пъзел от комплицирано гражданско-властови връзки се трансформира в черен декор, на който с червени букви написа: Всичко е неистина. Впрочем, по тази причина подправените вести станаха толкоз известни. Защото цялата им подправена сграда, нечестност на обстоятелствата, набедяване, клюки, изкуствени трафиконосни заглавия, хибридна роля: всичко това почива на един същински, достоверен глас, оня същия, който непрестанно, психотично повтаря: Всичко е неистина. И става по този начин, че човек би трябвало да избира сред две конкуренции. Едната е вест, която споделя избрани в действителност правилни неща. Но човек я чете и се пита: а за какво ме занимават с това, какво значение има, кого интересува, в случай, че всичко е неистина? На другия полюс се издига грамадата от подправени вести. От нейния купол, несъмнено, ще заструят хиляди неистини и фалшификации, само че няма да те излъжат за най-главното: че всичко е неистина. Парадоксът на публицистиката е в това, че педантичният професионализъм е изгубил допира си с най-важното, само че таман то се долавя от злонамерената аматьорщина. Хората, които ги споделят, цитират, харесват може би фактически са наивни, не умеят да ревизират източници, нямат филтър, нито читателски опит. Всички те обаче имат подсъзнателен и достоверен претекст - простичкия нюх, че са лъгани. Съзнанието им се протяга към някоя небивалица, тъй като тя дава отговор на чувството, че живеят в неистина и тя е колосална.
Затова Борисов и Цветанов, пък и всеки различен, би трябвало да знае: това, че живеем в народна власт е абсурд, тъй като всички ние сме анархисти. А демокрацията, която е охладен, функционален, спестовен развой, изобщо няма онази прочувствена мощност, че да може се спусне в подземията, където клокочат големите разочарования, пропилените животи, цели буферни генерации, засвидетелстващи с биографията си за най-голямата истина и най-голямата безредица: че всичко е неистина.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ