10 октомври - 158 години от рождението на Фритьоф Нансен
В имението Стуре Фрьо, близо до Осло, в семейство на секретар на областен съд, се ражда Фритьоф Нансен - норвежки полярен откривател, океанограф, посланик, хуманист, мъдрец и интернационален активист, лауреат на Нобелова премия за мир за 1922 година
Още като младеж става първокачествен скиор и неведнъж печели шампионатите на Норвегия по ски. След довеждане докрай на междинното си обучение постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба " Викинг " в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на продължение от 560 км. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и скотски свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден " Виктори " на Лондонското Кралско географско сдружение и орден " Вега " на Шведското сдружение по антропология и география.
Между 1893 и 1896 година провежда арктическата експедиция с кораба „ Фрам “ с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези. През 1897 година става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 година първи дипломатически делегат на страната в Лондон, пост който заема до 1908 година Завръща се в Норвегия и още веднъж се отдава на науката. Смъртта на брачната половинка му, а по-късно и на огромния му наследник са заплашителен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава около брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава напълно на дейна социална и политическа активност. Горещ покровител е на ОН. По време на глада, който настава след Октомврийската гражданска война, провежда интернационална помощ. Като висш комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите съветски и арменски бежанци. Неговите комитети поддържат и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова премия за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и основава през 1927 г, интернационалното сдружение " Аероарктик " и става негов доживотен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар, близо до Осло, на 69-годишна възраст.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
732 година — Битката при Поатие: Близо до Поатие, Франция, майордомът на Меровингите - крале на франките, Карл Мартел разрушава огромна войска на маврите и по този метод стопира нашествието на мюсюлманите в Западна Европа.
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1780 година — При най-опустошителния вихър, връхлетял Карибските острови, умират над 22 000 души.
1846 година — 17 дни след откриването на планетата Нептун британският астроном Уилям Ласел открива нейния максимален натурален сателит - Тритон.
1868 година — В Куба избухва въстание срещу испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за самостоятелност.
1911 година — В Китай избухва Учангското въстание, което довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и оповестяване на Република Китай.
1935 година — Гърция е оповестена за монархия.
1944 година — Втората международна война: 800 цигански деца са убити в концлагера Аушвиц.
1944 година — Правителството на България приема наредба-закон за разрушение на младежката организация Бранник.
1963 година — Влиза в действие интернационалния Договор за възбрана на нуклеарните опити в атмосферата, космоса и под водата; договорът е неопределен и открит за присъединение, в началото подписан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия на 5 август.
1964 година — Открити са летните олимпийски игри в Токио, Япония.
1970 година — Фиджи афишира самостоятелност от Англия.
1977 година — В София се открива Национална гимназия за антични езици и култури (Класическата гимназия).
1977 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Авантаж ".
1983 година — Съветският галактически уред Венера 15 влиза в орбита към Венера и стартира да картографира нейната повърхнина.
1986 година — При земетресение в Салвадор умират 1 500 души.
1987 година — Държавата Фиджи е оповестена за република.
1994 година — В 10:51 часа в Топлоелектрическа централа Марица изток 3 се случва най-голямата промишлена повреда в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над два метра, умират 21 души, 6-ма на място и 15 по-късно в болница.
2001 година — Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш афишира лист на 22 най-опасни терористи в света.
Родени
19 година — Тиберий Гемел, внук на император Тиберий († 37 г.)
1470 година — Селим I, султан на Османската империя († 1520 г.)
1567 година — Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя († 1597 г.)
1684 година — Жан-Антоан Вато, френски художник († 1721 г.)
1731 година — Хенри Кавендиш, британски физик и химик († 1810 г.)
1738 година — Бенджамин Уест, американски художник († 1820 г.)
1813 година — Джузепе Верди, италиански оперен композитор († 1901 г.)
1830 година — Изабела II, кралица на Испания († 1904 г.)
1897 година — Страхил Развигоров, български бунтовник († 1948 г.)
1900 година — Хелън Хейс, американска актриса († 1993 г.)
1903 година — Христо Радевски, български стихотворец и сатирик († 1996 г.)
1907 година — Ванда Якубовска, полска кино режисьорка († 1998 г.)
1910 година — Карел Чурда, чешки войник от съпротивата († 1947 г.)
1913 година — Клод Симон, френски публицист, Нобелов лауреат през 1985 година († 2005 г.)
1924 година — Джеймс Клавел, английски публицист († 1994 г.)
1928 година — Хидетака Нишияма, японски каратист († 2008 г.)
1930 година — Харолд Пинтър, английски драматург, Нобелов лауреат през 2005 година († 2008 г.)
1932 година — Димитър Инкьов, български публицист († 2006 г.)
1933 година — Александър Миланов, български публицист и преводач († 2006 г.)
1935 година — Хулио Харамильо, еквадорски музикант († 1978 г.)
1936 година — Герхард Ертъл, немски химик, Нобелов лауреат през 2007 година
1941 година — Питър Койот, американски артист
1944 година — Петър Жеков, български футболист
1946 година — Чарлс Данс, английски артист
1947 година — Стефка Спасова, българска акробатка
1950 година — Нора Робъртс, американска писателка
1953 година — Дейвид Лий Рот, американски рок музикант
1962 година — Лъчезар Тошев, български политик
1963 година — Даниел Пърл, американски публицист († 2002 г.)
1963 година — Хюлия Авшар, турска киноактриса
1964 година — Суат Аталик, турски шахматист
1967 година — Гавин Нюсъм, кмет на Сан Франциско
1973 година — Марио Лопес, американски артист
1977 година — Устата, български артист
1978 година — Джоди Лин О`Кийф, американска актриса и модел
1978 година — Петьо Петков, български артист
1979 година — Николас Масу, чилийски тенисист
1981 година — Николай Илиев, български артист
Починали
19 година — Германик, римски военачалник (* 15 пр.н.е.)
680 година — Хюсеин инб Али, шиитски имам (* ок. 625)
1636 година — Питер Брьогел Младия, фламандски художник (* 1564 г.)
1659 година — Абел Тасман, нидерландски мореплавател (* 1603 г.)
1837 година — Шарл Фурие, френски мъдрец (* 1772 г.)
1875 година — Алексей Константинович Толстой, съветски публицист (* 1817 г.)
1908 година — Иван Гологанов, български бунтовник (*? г.)
1913 година — Таро Кацура, министър-председател на Япония (* 1848 г.)
1914 година — Карол I, крал на Румъния (* 1839 г.)
1923 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1885 г.)
1927 година — Ипократ Развигоров, български бунтовник (* 1900 г.)
1930 година — Адолф Енглер, немски ботаник (* 1844 г.)
1934 година — Владо Черноземски, български бунтовник (* 1897 г.)
1938 година — Йордан Пеев, български боен деятел (* 1884 г.)
1939 година — Никола Обретенов, български бунтовник (* 1849 г.)
1944 година — Александър Пипонков, български партизанин (* 1920 г.)
1953 година — Георги Попов, български боен деятел (* 1887 г.)
1962 година — Станчо Белковски, български проектант (* 1891 г.)
1963 година — Едит Пиаф, френска певица (* 1915 г.)
1973 година — Лудвиг декор Мизес, американски икономист (* 1881 г.)
1974 година — Мари Луизе Кашниц, немска поетеса (* 1901 г.)
1976 година — Йордан Анастасов, български политик (* 1893 г.)
1982 година — Стефан Мокрев, български публицист (* 1900 г.)
1983 година — Сър Ралф Ричардсън, британски артист (р. 1902 г.)
1985 година — Орсън Уелс, американски режисьор (* 1915 г.)
1985 година — Юл Бринър, американски артист (* 1920 г.)
1996 година — Коста Църнушанов, български държавник (* 1903 г.)
2000 година — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1916 г.)
2004 година — Кристофър Рийв, американски артист (* 1952 г.)
2006 година — Стоян Орманджиев, български футболист (* 1920 г.)
2010 година — Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица (* 1926 г.)
2010 година — Морис Але, френски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1911 г.)
2010 година — Соломон Бърк, американски соул артист (* 1940 г.)
2013 година — Скот Карпентър, американски астронавт (* 1925 г.)
Официални празнувания и празници
Денят на Европа против смъртното наказване
Световен ден против смъртното наказване
Професионален ден на архивиста
Организация на обединените нации — Световен ден за психологично здраве (обявен от Световната федерация за психологично здраве и празнуван за първи път през 1992 г.)
България — Празник на село Дъбравите (отбелязва се годишнина от гибелта на Александър Иванов Пипонков - " Чапай " )
Куба — Ден на войната за самостоятелност (чества се началото на 10-годишната война против Испания, 1868 г.)
Северна Корея — Годишнина от основаването на Корейската работническата партия (1946 г.)
Тайван — Празник на републиката (по мотив на абдикацията на династия Цин и основаване на Китайска република през 1911 година, народен празник)
Фиджи — Ден на независимостта (от Англия, 1970 година, народен празник)
Финландия — Ден на финландската литература
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Още като младеж става първокачествен скиор и неведнъж печели шампионатите на Норвегия по ски. След довеждане докрай на междинното си обучение постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 година се насочва на биоложка процедура на кораба " Викинг " в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 година работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 година, дружно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на продължение от 560 км. Пръв сформира подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и скотски свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите огромни резултати е награден със златен орден " Виктори " на Лондонското Кралско географско сдружение и орден " Вега " на Шведското сдружение по антропология и география.
Между 1893 и 1896 година провежда арктическата експедиция с кораба „ Фрам “ с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от огромната му популярност той продължава своите проучвания в новата просвета океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, учи дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства принадлежности и инсталация за океанографски проучвания, издига смели научни хипотези. През 1897 година става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 година взе участие в експедиция за проучване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го трансформират в народен воин и улесняват влизането му в политиката при започване на века.
Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 година първи дипломатически делегат на страната в Лондон, пост който заема до 1908 година Завръща се в Норвегия и още веднъж се отдава на науката. Смъртта на брачната половинка му, а по-късно и на огромния му наследник са заплашителен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава около брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава напълно на дейна социална и политическа активност. Горещ покровител е на ОН. По време на глада, който настава след Октомврийската гражданска война, провежда интернационална помощ. Като висш комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите съветски и арменски бежанци. Неговите комитети поддържат и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова премия за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Инициира и основава през 1927 г, интернационалното сдружение " Аероарктик " и става негов доживотен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар, близо до Осло, на 69-годишна възраст.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
732 година — Битката при Поатие: Близо до Поатие, Франция, майордомът на Меровингите - крале на франките, Карл Мартел разрушава огромна войска на маврите и по този метод стопира нашествието на мюсюлманите в Западна Европа.
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1780 година — При най-опустошителния вихър, връхлетял Карибските острови, умират над 22 000 души.
1846 година — 17 дни след откриването на планетата Нептун британският астроном Уилям Ласел открива нейния максимален натурален сателит - Тритон.
1868 година — В Куба избухва въстание срещу испанските колонизатори, което е начало на 10-годишната война за самостоятелност.
1911 година — В Китай избухва Учангското въстание, което довежда до абдикация на последната китайска династия Цин и оповестяване на Република Китай.
1935 година — Гърция е оповестена за монархия.
1944 година — Втората международна война: 800 цигански деца са убити в концлагера Аушвиц.
1944 година — Правителството на България приема наредба-закон за разрушение на младежката организация Бранник.
1963 година — Влиза в действие интернационалния Договор за възбрана на нуклеарните опити в атмосферата, космоса и под водата; договорът е неопределен и открит за присъединение, в началото подписан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия на 5 август.
1964 година — Открити са летните олимпийски игри в Токио, Япония.
1970 година — Фиджи афишира самостоятелност от Англия.
1977 година — В София се открива Национална гимназия за антични езици и култури (Класическата гимназия).
1977 година — Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм " Авантаж ".
1983 година — Съветският галактически уред Венера 15 влиза в орбита към Венера и стартира да картографира нейната повърхнина.
1986 година — При земетресение в Салвадор умират 1 500 души.
1987 година — Държавата Фиджи е оповестена за република.
1994 година — В 10:51 часа в Топлоелектрическа централа Марица изток 3 се случва най-голямата промишлена повреда в България — гръмва цистерна с вряла вода, при което се образува вълна висока над два метра, умират 21 души, 6-ма на място и 15 по-късно в болница.
2001 година — Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш афишира лист на 22 най-опасни терористи в света.
Родени
19 година — Тиберий Гемел, внук на император Тиберий († 37 г.)
1470 година — Селим I, султан на Османската империя († 1520 г.)
1567 година — Каталина-Микаела Испанска, херцогиня на Савоя († 1597 г.)
1684 година — Жан-Антоан Вато, френски художник († 1721 г.)
1731 година — Хенри Кавендиш, британски физик и химик († 1810 г.)
1738 година — Бенджамин Уест, американски художник († 1820 г.)
1813 година — Джузепе Верди, италиански оперен композитор († 1901 г.)
1830 година — Изабела II, кралица на Испания († 1904 г.)
1897 година — Страхил Развигоров, български бунтовник († 1948 г.)
1900 година — Хелън Хейс, американска актриса († 1993 г.)
1903 година — Христо Радевски, български стихотворец и сатирик († 1996 г.)
1907 година — Ванда Якубовска, полска кино режисьорка († 1998 г.)
1910 година — Карел Чурда, чешки войник от съпротивата († 1947 г.)
1913 година — Клод Симон, френски публицист, Нобелов лауреат през 1985 година († 2005 г.)
1924 година — Джеймс Клавел, английски публицист († 1994 г.)
1928 година — Хидетака Нишияма, японски каратист († 2008 г.)
1930 година — Харолд Пинтър, английски драматург, Нобелов лауреат през 2005 година († 2008 г.)
1932 година — Димитър Инкьов, български публицист († 2006 г.)
1933 година — Александър Миланов, български публицист и преводач († 2006 г.)
1935 година — Хулио Харамильо, еквадорски музикант († 1978 г.)
1936 година — Герхард Ертъл, немски химик, Нобелов лауреат през 2007 година
1941 година — Питър Койот, американски артист
1944 година — Петър Жеков, български футболист
1946 година — Чарлс Данс, английски артист
1947 година — Стефка Спасова, българска акробатка
1950 година — Нора Робъртс, американска писателка
1953 година — Дейвид Лий Рот, американски рок музикант
1962 година — Лъчезар Тошев, български политик
1963 година — Даниел Пърл, американски публицист († 2002 г.)
1963 година — Хюлия Авшар, турска киноактриса
1964 година — Суат Аталик, турски шахматист
1967 година — Гавин Нюсъм, кмет на Сан Франциско
1973 година — Марио Лопес, американски артист
1977 година — Устата, български артист
1978 година — Джоди Лин О`Кийф, американска актриса и модел
1978 година — Петьо Петков, български артист
1979 година — Николас Масу, чилийски тенисист
1981 година — Николай Илиев, български артист
Починали
19 година — Германик, римски военачалник (* 15 пр.н.е.)
680 година — Хюсеин инб Али, шиитски имам (* ок. 625)
1636 година — Питер Брьогел Младия, фламандски художник (* 1564 г.)
1659 година — Абел Тасман, нидерландски мореплавател (* 1603 г.)
1837 година — Шарл Фурие, френски мъдрец (* 1772 г.)
1875 година — Алексей Константинович Толстой, съветски публицист (* 1817 г.)
1908 година — Иван Гологанов, български бунтовник (*? г.)
1913 година — Таро Кацура, министър-председател на Япония (* 1848 г.)
1914 година — Карол I, крал на Румъния (* 1839 г.)
1923 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1885 г.)
1927 година — Ипократ Развигоров, български бунтовник (* 1900 г.)
1930 година — Адолф Енглер, немски ботаник (* 1844 г.)
1934 година — Владо Черноземски, български бунтовник (* 1897 г.)
1938 година — Йордан Пеев, български боен деятел (* 1884 г.)
1939 година — Никола Обретенов, български бунтовник (* 1849 г.)
1944 година — Александър Пипонков, български партизанин (* 1920 г.)
1953 година — Георги Попов, български боен деятел (* 1887 г.)
1962 година — Станчо Белковски, български проектант (* 1891 г.)
1963 година — Едит Пиаф, френска певица (* 1915 г.)
1973 година — Лудвиг декор Мизес, американски икономист (* 1881 г.)
1974 година — Мари Луизе Кашниц, немска поетеса (* 1901 г.)
1976 година — Йордан Анастасов, български политик (* 1893 г.)
1982 година — Стефан Мокрев, български публицист (* 1900 г.)
1983 година — Сър Ралф Ричардсън, британски артист (р. 1902 г.)
1985 година — Орсън Уелс, американски режисьор (* 1915 г.)
1985 година — Юл Бринър, американски артист (* 1920 г.)
1996 година — Коста Църнушанов, български държавник (* 1903 г.)
2000 година — Сиримаво Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1916 г.)
2004 година — Кристофър Рийв, американски артист (* 1952 г.)
2006 година — Стоян Орманджиев, български футболист (* 1920 г.)
2010 година — Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица (* 1926 г.)
2010 година — Морис Але, френски икономист, притежател на Нобелова премия (* 1911 г.)
2010 година — Соломон Бърк, американски соул артист (* 1940 г.)
2013 година — Скот Карпентър, американски астронавт (* 1925 г.)
Официални празнувания и празници
Денят на Европа против смъртното наказване
Световен ден против смъртното наказване
Професионален ден на архивиста
Организация на обединените нации — Световен ден за психологично здраве (обявен от Световната федерация за психологично здраве и празнуван за първи път през 1992 г.)
България — Празник на село Дъбравите (отбелязва се годишнина от гибелта на Александър Иванов Пипонков - " Чапай " )
Куба — Ден на войната за самостоятелност (чества се началото на 10-годишната война против Испания, 1868 г.)
Северна Корея — Годишнина от основаването на Корейската работническата партия (1946 г.)
Тайван — Празник на републиката (по мотив на абдикацията на династия Цин и основаване на Китайска република през 1911 година, народен празник)
Фиджи — Ден на независимостта (от Англия, 1970 година, народен празник)
Финландия — Ден на финландската литература
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ