Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици
В III век в град Неапол (Италия) живял един героичен войник на име Никон. От татко си той бил учтив в езичество, само че майка му била християнка. Тя непрекъснато молела Бога да просвети душата на сина й посредством същинската религия, постоянно говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, увещавала го да приканва на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лековерие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове.
Веднъж измежду борбата Никон бил обграден от неприятели и незабавно си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: " Христе, Боже всесилни! Прояви над мене Твоята мощ, та и аз занапред да бъда Твой раб! " И незабавно свръх естествена мощ го въодушевила: той самоуверено се хвърлил против неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал незасегнат при другарите си. Изумени от неговото геройство, те възхвалили храбростта му, само че той, образован незабавно от светлината и истината, единствено въздал на Бога хвала и чест и споделил: " Велик е Богът на християните, Който посредством знака на кръста прогонва и побеждава враговете! "
Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце. Тя обяснила на Никон закона Христов и го посъветвала да се обърне към духовник, който би го научил и кръстил. Никон безмълвно и с внимание слушал наставленията на майка си и незабавно станал и извикал: " Понеже Господ Бог е жив, желая занапред да бъда Негов раб. Не желая да се покланям на бездушните истукани, само че на Бога Всевишни, Който е сътворил вселената! " И като паднал пред нозете на майка си, прибавил: " Моли се за мене, майко, да ми даде Господ ангел мил, пазител и справочник на душата ми, да позная истината, да се науча да правя волята на Бога и да се причисля към определеното Негово стадо. Твоите директиви ми показаха пътя на спасението, моли се за мене да не отслабна! "
Като споделил тия думи, той желал да замине. Майка му го помолила, в случай че се готви да напусне града, да не се отделя за дълго време, тъй като тя била към този момент остаряла и се бояла да не би да почине без него. Никон й заречен да се върне, дал прошка се с нея и, напътствуван от нейното благословение, се отправил да търси духовник. Но да откри духовник не бил елементарно, тъй като заради гоненията съвсем всички християни напускали града и се криели в пустините и планините.
Никон не намерил духовник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по работа го търсели, само че безрезултатно, тъй като майка му не знаела за къде е отпътувал.
Корабът сред това спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни самичък на една планина в непрекъсната и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ - да му уточни началник в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил скиптър с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон извършил заповедта и след двудневно корабоплаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.
Тук, в планинските пещери, в туй време се криел от преследвания Кизическият свещеник Теодосий със своите възпитаници. Уведомен насън за идването на Никон, Теодосий го приел с наслада и обич и като го научил на Божия закон, направил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цялостен се предал на молитва и проучване на божествените книги. Неговата благост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали учудване у всички братя.
Така минали три години. Теодосий, който получил насъне уведомление за близката си гибел и заръка да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първом за дякон, след това за духовник и накрай за свещеник. Той му поверил 190 иноци, дал му директиви и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.
Скоро след това Теодосий се поминал и всички братя дружно с Никон се качили на транспортен съд и след някое време стигнали до крайбрежията на Италия, тъй като Никон желал на първо място да види майка си. Той побързал за Неапол, гдето със сълзи от наслада го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: " Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И в този момент Те апелирам, приеми душата ми в Твоите ръце! " Като свършила молитвата, благочестивата майка отпътувала при Господа.
Скоро предходните приятели и другари на Никон разбрали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което в началото го довело до знание на същинския Бог, и доста им приказвал за Бога и за християнския закон. Думите му, цялостни с надълбоко разбиране и пламенна религия, мощно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет бойци решили да последват образеца на св. Никон и изцяло да се посветят на Господа. Те отпътували с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята хубост и уединение. Направили градини, насадили овощни дървета и почнали да живеят там посредством труда на ръцете си.
Но след някое време против тях било стартирано гонене. За тях разбрал шефът на страната, Квинтиан, оня същият, който предал на мъчения и гибел св. Агатия. Той пратил бойци да заловят иноците. " Добре сте пристигнали – споделил св. Никон на бойците. Нашият Владика Господ посредством вас ни приканва при Себе Си. " Всички иноци почнали да се молят да им даде Господ мощ храбро да изоповядват името Му. След това те умерено тръгнали след бойците. " Нека стоим твърдо за нашата религия! - споделил им св. Никон. - Не бойте се от мъчения! Спомнете си думите на положителния Пастир: " Не бойте се от ония, които убиват тялото, само че не могат да убият душата " (Мат. 10:28).
Укрепени посредством молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред шефа. На увещанията му да се отрекат от Христа, те дали отговор с единогласно вероизповедание на вярата в същинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, с изключение на Никон, комуто готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тюрма, където небесно привидение още повече укрепило вярата му.
На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, само че като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, с цел да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон измежду страданията не преставал да слави Господа. Накрай Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се извърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били заровени от Месинския свещеник, а Квинтиан скоро по-късно починал от ужасна гибел.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Веднъж измежду борбата Никон бил обграден от неприятели и незабавно си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: " Христе, Боже всесилни! Прояви над мене Твоята мощ, та и аз занапред да бъда Твой раб! " И незабавно свръх естествена мощ го въодушевила: той самоуверено се хвърлил против неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал незасегнат при другарите си. Изумени от неговото геройство, те възхвалили храбростта му, само че той, образован незабавно от светлината и истината, единствено въздал на Бога хвала и чест и споделил: " Велик е Богът на християните, Който посредством знака на кръста прогонва и побеждава враговете! "
Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце. Тя обяснила на Никон закона Христов и го посъветвала да се обърне към духовник, който би го научил и кръстил. Никон безмълвно и с внимание слушал наставленията на майка си и незабавно станал и извикал: " Понеже Господ Бог е жив, желая занапред да бъда Негов раб. Не желая да се покланям на бездушните истукани, само че на Бога Всевишни, Който е сътворил вселената! " И като паднал пред нозете на майка си, прибавил: " Моли се за мене, майко, да ми даде Господ ангел мил, пазител и справочник на душата ми, да позная истината, да се науча да правя волята на Бога и да се причисля към определеното Негово стадо. Твоите директиви ми показаха пътя на спасението, моли се за мене да не отслабна! "
Като споделил тия думи, той желал да замине. Майка му го помолила, в случай че се готви да напусне града, да не се отделя за дълго време, тъй като тя била към този момент остаряла и се бояла да не би да почине без него. Никон й заречен да се върне, дал прошка се с нея и, напътствуван от нейното благословение, се отправил да търси духовник. Но да откри духовник не бил елементарно, тъй като заради гоненията съвсем всички християни напускали града и се криели в пустините и планините.
Никон не намерил духовник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по работа го търсели, само че безрезултатно, тъй като майка му не знаела за къде е отпътувал.
Корабът сред това спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни самичък на една планина в непрекъсната и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ - да му уточни началник в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил скиптър с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон извършил заповедта и след двудневно корабоплаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.
Тук, в планинските пещери, в туй време се криел от преследвания Кизическият свещеник Теодосий със своите възпитаници. Уведомен насън за идването на Никон, Теодосий го приел с наслада и обич и като го научил на Божия закон, направил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цялостен се предал на молитва и проучване на божествените книги. Неговата благост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали учудване у всички братя.
Така минали три години. Теодосий, който получил насъне уведомление за близката си гибел и заръка да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първом за дякон, след това за духовник и накрай за свещеник. Той му поверил 190 иноци, дал му директиви и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.
Скоро след това Теодосий се поминал и всички братя дружно с Никон се качили на транспортен съд и след някое време стигнали до крайбрежията на Италия, тъй като Никон желал на първо място да види майка си. Той побързал за Неапол, гдето със сълзи от наслада го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: " Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И в този момент Те апелирам, приеми душата ми в Твоите ръце! " Като свършила молитвата, благочестивата майка отпътувала при Господа.
Скоро предходните приятели и другари на Никон разбрали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което в началото го довело до знание на същинския Бог, и доста им приказвал за Бога и за християнския закон. Думите му, цялостни с надълбоко разбиране и пламенна религия, мощно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет бойци решили да последват образеца на св. Никон и изцяло да се посветят на Господа. Те отпътували с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята хубост и уединение. Направили градини, насадили овощни дървета и почнали да живеят там посредством труда на ръцете си.
Но след някое време против тях било стартирано гонене. За тях разбрал шефът на страната, Квинтиан, оня същият, който предал на мъчения и гибел св. Агатия. Той пратил бойци да заловят иноците. " Добре сте пристигнали – споделил св. Никон на бойците. Нашият Владика Господ посредством вас ни приканва при Себе Си. " Всички иноци почнали да се молят да им даде Господ мощ храбро да изоповядват името Му. След това те умерено тръгнали след бойците. " Нека стоим твърдо за нашата религия! - споделил им св. Никон. - Не бойте се от мъчения! Спомнете си думите на положителния Пастир: " Не бойте се от ония, които убиват тялото, само че не могат да убият душата " (Мат. 10:28).
Укрепени посредством молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред шефа. На увещанията му да се отрекат от Христа, те дали отговор с единогласно вероизповедание на вярата в същинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, с изключение на Никон, комуто готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тюрма, където небесно привидение още повече укрепило вярата му.
На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, само че като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, с цел да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон измежду страданията не преставал да слави Господа. Накрай Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се извърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били заровени от Месинския свещеник, а Квинтиан скоро по-късно починал от ужасна гибел.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ