В хаоса от COVID-19 потребителското поведение е нетипично и рязко се

В хаоса от COVID-19 потребителското поведение е нетипично и рязко се ...

Потребители по време на пандемия.


В хаоса от COVID-19 потребителското поведение е нетипично и рязко се променя. Затова за брандовете е изключително важно да следят как тяхната целева аудитория мисли какви са нагласите и очакванията ѝ.

В тази връзка маркетинговата агенция Pragmatica проведе проучване сред 400 представители на градското население на България, ползващо интернет. Проучването обхваща периода 22-23 март, 10 дена след обявяването на извънредно положение в страната. 

Един от първите показатели в изследването цели да покаже какво е емоционалното състояние на хората в настоящата ситуация. При мъжете раздразнението е по-силно изразено, а сред жените по-осезаеми са притеснението и тъгата. Имайки предвид значително нарастващия брой заразени, напрежението и опасенията от заразяване в столицата и големите градове са по-силно изразени отколкото в по-малките населени места. Усеща се разлика и в настроението на работещите от вкъщи и тези, които са на работното си място. Работещите, които все още посещават работното си място, не са толкова притеснени от заразяване с COVID-19. От друга страна, обаче, те са много по-раздразнени от създалата се ситуация. Лицата до 60 години проявяват по-скоро бдителност отколкото притеснение от ситуацията, което се дължи на факта, че самите те не се чувстват толкова застрашени от COVID-19. От своя страна, хората над 60 години изпитват най-голямо опасение от заразяване с вируса.

70% от хората споделят, че коронавирусът създава напрежение в тяхното семейство. Положително е това, че изнервеността все още не е достигнала своя връх, тъй като едва 5% са посочили, че ситуацията вкъщи е много напрегната. В очакване на края на вирусната вълна хората се чувстват както притеснени и разстроени, така и раздразнени.

На въпрос „Доколко се притеснявате от възможността Ваши близки да се заразят с коронавирус“ 25% от респондентите дават оценка 8 от 10. Това води до извода, че в така създалата се ситуация се оказва, че хората са по-загрижени и са по-склонни да се притесняват повече за здравето на своите близки, отколкото за своето собствено здраве.

Въпреки наложените кризисни мерки, 36% от изследваните лица споделят, че съвсем наскоро са излизали от вкъщи. Сред тях, хората под 30 годишна възраст са най-склонни да излизат навън, тъй като не са толкова притеснени за здравето си. Сравнително по-малко са хората, спазващи напълно социалната изолация - едва 12% не са излизали от вкъщи от пет и повече дни. Жените са по-склонни да прекарват повече време вкъщи. Като част от мерките за ограничаване на COVID-19 голяма част от заетите вече работят от вкъщи. Работещите от вкъщи са преобладаващо лица, които живеят в по-големи населени места.

Интересни са данните, които проследяват поведението на хората във време на коронавирус. 87% от респондентите избягват или ограничават събирането с хора. 84% мият ръцете си по-често, а 63% от тях ползват дезинфектант. 77% са ограничили ползването на обществен транспорт, 81% са намалили пътуванията зад граница.

Мерките, които масово се предприемат са в унисон с препоръките на Кризисния щаб и на СЗО. Те се изразяват в спазване на по-добра лична хигиена и максимално ограничаване разпространението на вируса чрез социално дистанциране. Притеснението от вируса си личи и в поведението на лицата – по-възрастните като по-застрашени са склонни да спазват по-стриктни мерки за опазване на здравето си. Много характерно за лицата под 30 години е това, че активно се информират и търсят данни за броя заболели. Друга мярка, която те предприемат е да отменят планираните си пътувания. Промяната в потреблението е осезаема – 56% от градското население посочват, че вече ограничават покупките си само до най-необходимото като това е най-типично за по-възрастните представители, а 10 от всички лица са пренасочили покупките си онлайн.
pragmatica.png

Източник: manager.bg