Спомени от соца: Как е изглеждаше българският дом в народната репблика
В групата " Спомени от националната република " във Facebook е прелестно пресъздадена атмосферата на апартамент от социализма. На страницата са качили няколко фотоси от списание " Наш дом " и подробното изложение ще ви върнат във времената преди 30-тина години. На прага на 80-те на XX век жилищата в страната са изглеждали ето по този начин:
В интервала 1944-1989 година най-обитаваните градските жилища в НР България можем да разделим условно на два типа – буржоазни кооперации, издигнати преди 1949 година и панелни - най-масововото жилищно строителство преди 1990 година, имащо за цел да задоволява жилищните потребности на бързо възходящото население на индустриализиращите се градове.
Увеличаването на градското население става за сметка на миграционните процеси от селото към града, масовизирали се от началото на 60-те и траяли до края на социалистическия интервал в страната.
„ Буржоазният “ апартамент по изискване се намира в кооперация на централна улица с солидна входна врата и необятно стълбище. С мозайка на пода е изписана годината на изграждане на кооперацията – да вземем за пример „ 1936 “.След като си се качил до някъде с асансьора „ Шиндлер “ се озоваваш пред дъбова входна врата с месингова табелка. Антрето (наричано още „ вестибюл “) е най-често полутъмно, бихме споделили, даже тъмно – постоянно с помощта на съвсем наложителната ламперия, която е била прелакирана голям брой пъти. Най-характерната движимост тук е порт-мантото – нормално претрупано, от време на време има и специфична ваза за чадъри.
Холът в „ буржоазния “ апартамент в действителност е някогашен салон, подът е най-често от дъбов паркет, върху който има „ персийски “ килим. Мебелировката – виенски бюфет. Във витрината се виждат сервизи за кафе и чай и порцеланови фигурки. В хола има още и трапезария маса с тапицирани столове.
По стените на „ буржоазния “ апартамент все се срещат и картини от така наречен български класици – художници от началото и средата на 20-ти век – И. Мърквичка и Я.Вешин, Н.Танев, Б. Обрешков, В. Стоилов и други, както и фамилни портрети – най-често доста огромни маслени картини в позлатени, съвсем „ барокови “ рамки – на баби в плюшени рокли и на дядовци, седнали в кресла, придържащи в ръка верижката на джобен часовник да вземем за пример. Мебел, която наложително се среща в „ буржоазния “ апартамент, е библиотеката. В взаимозависимост от това какъв брой е огромен, тя може да се намира в кабинета, където в действителност й е мястото, само че също по този начин и в хола, в спалните или във вестибюла.
В „ буржоазния “ апартамент, несъмнено, има и пиано – да вземем за пример Блютнер, или едно от най-престижните – Петрофф. Кухнята в „ буржоазния “ апартамент- хладни пространства с под на черни и бели мозаечни плочи, по стените има солидни дървени шкафове, най-често боядисани с блажна багра, а в дъното – килер, в който на лавици стоят тенджери, тави и съдини от дебело жълтеникаво йенско стъкло. По стените над мивката – фаянсови плочки, най-често едноцветни, а в случай че имат фигурки е същински разкош.
Най-характерно, несъмнено, за „ буржоазния “ апартамент, е че в него предметите по изискване са старинни и постоянно с антикварна стойност. „ Панелният “ апартамент има едно само систематизиране – от входната врата се озоваваш в кулоар, отляво има хол, отдясно – тоалетна и кухня, напряко – дребен кулоар с две спални в двата края и баня по средата. Всички порти в „ панелния “ апартамент са от талашит, антрето е постлано с балатум, по стените има тапети, а в края на 80-те години е доста съвременно в коридорите да се вършат сводове „ в арабски жанр “.
В коридора на „ панелния “ апартамент порт-мантото е сменено от окачалка. Характерна специфичност са строените в коридора обувки на жителите, тъй като да се оставят пред вратата се смята за „ селски фасон “ от новите жители. Коридорът е затрупан с балатум – по този начин, подготвен съвсем, ти дава жилището страната. През 80-те настилката бива сменена от жителите с модерния за тогава мрамор, а по-късно и с теракот. Холът на „ панелния “ апартамент е толкоз еднотипен, че човек може да се обърка дали е в личния си апартамент или в различен блок и комплекс.Стените са облепени с тапети – още веднъж подарък от страната.
От едната страна в хола е ситуирана холна гарнитура – троен диван, два тромави фотьойла и две табуретки, които са главно предопределени човек да си вдигне краката върху тях, само че в социалистическия обичай те са тип неловко място за сядане, тъй като няма къде да си подпреш нито ръцете, нито да се облегнеш. Гореописаната гарнитура е покрита с неестествен губер – най-често червен или зелен. В средата на гарнитурата има ниска лакирана масичка, която в делник е покрита с плетена на една кука покривчица –или с каре с „ българска бродерия “.
Редно е върху нея да има ваза с изкуствени цветя. Когато дойдат посетители, изкуствените цветя се махат и се слагат донесените от гостите карамфили (любимо цвете при вървене на посетители по време а социализма). „ Официалното “ сервиране и хранене се случва върху тази маса, делничното – в кухнята. Срещу „ меката мебел “ са сложени големи секции, купувани от мебелните магазини в огромните окръжни градове.Върху тях има големи бутилки с уиски върху накланяща се подложка, закупени от Корекома, а също и модерните по това време човеци-роботи, направени от цигарени кутии.
В секциите има подредени сервизи от кристални чаши допълвани от от порцеланов сервиз за чай или кафе – на розички или виолетки, създаден в Съветския съюз в заводите „ Ломоносов “ и донесен от притежателя на жилището, който е работил в Коми да вземем за пример. В секциите има и книги – това, което е някак особено: книгите не са „ единични бройки “, а нормално са цели лавици с поредици от томове – най-често български класици. Между стъклата на витрините има затиснати дребни снимчици на близки хора, а на места се срещат и стереокартички с намигаща японка. Кухнята в „ панелния “ апартамент е с еднотипни талашитени кухненски шкафове – още веднъж подарък от страната. В тях се подреждат фаянсови сервизи от цех „ Китка “ в Нови Пазар. Типична баня в панелното жилище е с размери 1.50 на 2.50м.
Облицована е с бели фаянсови плочки и мозайка, като към края на 70-те, присъщото обзавеждане за баня е с фаянсовите и теракотни плочки създадени в фабрики „ Хан Аспарух” – Исперих. По времето на социалистическия обичай всичко се покрива и „ облича “. Покриват се с покривчици тв приемници и радиоапарати, хладилници, облегалки на фотьойли; килими вид „ персийски “ се опаковат в найлон; шият се специфични покривала за колите. Тази фешън наклонност има символна функция– от една страна, да не се повредят, хабят и цапат закупените с доста труд и очакване движимости, а от друга – те биват „ издигнати в сан “, прибавя им се „ добавената стойност “ на нещо свръхценно.
В съпротива на движимостта в „ буржоазния “ апартамент, чиято съществена характерност, само че и главно качество е това да бъде остаряла, използвана, патинирана, то в „ панелния “ апартамент стремежът е новата движимост да си остане минимално използвана и похабена, да си остане „ новичка “ или най-малко „ като нова “.Обзавеждането на „ панелния “ апартамент се дели на купено по елементарния метод и на купено по „ втория метод “, „ с връзки “, „ под масата “, „ вносно “, „ корекомско “. С голяма признателност към един от нашите фенове за предоставените фотоси от сп. “Наш дом”,1980-те.
В интервала 1944-1989 година най-обитаваните градските жилища в НР България можем да разделим условно на два типа – буржоазни кооперации, издигнати преди 1949 година и панелни - най-масововото жилищно строителство преди 1990 година, имащо за цел да задоволява жилищните потребности на бързо възходящото население на индустриализиращите се градове.
Увеличаването на градското население става за сметка на миграционните процеси от селото към града, масовизирали се от началото на 60-те и траяли до края на социалистическия интервал в страната.
„ Буржоазният “ апартамент по изискване се намира в кооперация на централна улица с солидна входна врата и необятно стълбище. С мозайка на пода е изписана годината на изграждане на кооперацията – да вземем за пример „ 1936 “.След като си се качил до някъде с асансьора „ Шиндлер “ се озоваваш пред дъбова входна врата с месингова табелка. Антрето (наричано още „ вестибюл “) е най-често полутъмно, бихме споделили, даже тъмно – постоянно с помощта на съвсем наложителната ламперия, която е била прелакирана голям брой пъти. Най-характерната движимост тук е порт-мантото – нормално претрупано, от време на време има и специфична ваза за чадъри.
Холът в „ буржоазния “ апартамент в действителност е някогашен салон, подът е най-често от дъбов паркет, върху който има „ персийски “ килим. Мебелировката – виенски бюфет. Във витрината се виждат сервизи за кафе и чай и порцеланови фигурки. В хола има още и трапезария маса с тапицирани столове.
По стените на „ буржоазния “ апартамент все се срещат и картини от така наречен български класици – художници от началото и средата на 20-ти век – И. Мърквичка и Я.Вешин, Н.Танев, Б. Обрешков, В. Стоилов и други, както и фамилни портрети – най-често доста огромни маслени картини в позлатени, съвсем „ барокови “ рамки – на баби в плюшени рокли и на дядовци, седнали в кресла, придържащи в ръка верижката на джобен часовник да вземем за пример. Мебел, която наложително се среща в „ буржоазния “ апартамент, е библиотеката. В взаимозависимост от това какъв брой е огромен, тя може да се намира в кабинета, където в действителност й е мястото, само че също по този начин и в хола, в спалните или във вестибюла.
В „ буржоазния “ апартамент, несъмнено, има и пиано – да вземем за пример Блютнер, или едно от най-престижните – Петрофф. Кухнята в „ буржоазния “ апартамент- хладни пространства с под на черни и бели мозаечни плочи, по стените има солидни дървени шкафове, най-често боядисани с блажна багра, а в дъното – килер, в който на лавици стоят тенджери, тави и съдини от дебело жълтеникаво йенско стъкло. По стените над мивката – фаянсови плочки, най-често едноцветни, а в случай че имат фигурки е същински разкош.
Най-характерно, несъмнено, за „ буржоазния “ апартамент, е че в него предметите по изискване са старинни и постоянно с антикварна стойност. „ Панелният “ апартамент има едно само систематизиране – от входната врата се озоваваш в кулоар, отляво има хол, отдясно – тоалетна и кухня, напряко – дребен кулоар с две спални в двата края и баня по средата. Всички порти в „ панелния “ апартамент са от талашит, антрето е постлано с балатум, по стените има тапети, а в края на 80-те години е доста съвременно в коридорите да се вършат сводове „ в арабски жанр “.
В коридора на „ панелния “ апартамент порт-мантото е сменено от окачалка. Характерна специфичност са строените в коридора обувки на жителите, тъй като да се оставят пред вратата се смята за „ селски фасон “ от новите жители. Коридорът е затрупан с балатум – по този начин, подготвен съвсем, ти дава жилището страната. През 80-те настилката бива сменена от жителите с модерния за тогава мрамор, а по-късно и с теракот. Холът на „ панелния “ апартамент е толкоз еднотипен, че човек може да се обърка дали е в личния си апартамент или в различен блок и комплекс.Стените са облепени с тапети – още веднъж подарък от страната.
От едната страна в хола е ситуирана холна гарнитура – троен диван, два тромави фотьойла и две табуретки, които са главно предопределени човек да си вдигне краката върху тях, само че в социалистическия обичай те са тип неловко място за сядане, тъй като няма къде да си подпреш нито ръцете, нито да се облегнеш. Гореописаната гарнитура е покрита с неестествен губер – най-често червен или зелен. В средата на гарнитурата има ниска лакирана масичка, която в делник е покрита с плетена на една кука покривчица –или с каре с „ българска бродерия “.
Редно е върху нея да има ваза с изкуствени цветя. Когато дойдат посетители, изкуствените цветя се махат и се слагат донесените от гостите карамфили (любимо цвете при вървене на посетители по време а социализма). „ Официалното “ сервиране и хранене се случва върху тази маса, делничното – в кухнята. Срещу „ меката мебел “ са сложени големи секции, купувани от мебелните магазини в огромните окръжни градове.Върху тях има големи бутилки с уиски върху накланяща се подложка, закупени от Корекома, а също и модерните по това време човеци-роботи, направени от цигарени кутии.
В секциите има подредени сервизи от кристални чаши допълвани от от порцеланов сервиз за чай или кафе – на розички или виолетки, създаден в Съветския съюз в заводите „ Ломоносов “ и донесен от притежателя на жилището, който е работил в Коми да вземем за пример. В секциите има и книги – това, което е някак особено: книгите не са „ единични бройки “, а нормално са цели лавици с поредици от томове – най-често български класици. Между стъклата на витрините има затиснати дребни снимчици на близки хора, а на места се срещат и стереокартички с намигаща японка. Кухнята в „ панелния “ апартамент е с еднотипни талашитени кухненски шкафове – още веднъж подарък от страната. В тях се подреждат фаянсови сервизи от цех „ Китка “ в Нови Пазар. Типична баня в панелното жилище е с размери 1.50 на 2.50м.
Облицована е с бели фаянсови плочки и мозайка, като към края на 70-те, присъщото обзавеждане за баня е с фаянсовите и теракотни плочки създадени в фабрики „ Хан Аспарух” – Исперих. По времето на социалистическия обичай всичко се покрива и „ облича “. Покриват се с покривчици тв приемници и радиоапарати, хладилници, облегалки на фотьойли; килими вид „ персийски “ се опаковат в найлон; шият се специфични покривала за колите. Тази фешън наклонност има символна функция– от една страна, да не се повредят, хабят и цапат закупените с доста труд и очакване движимости, а от друга – те биват „ издигнати в сан “, прибавя им се „ добавената стойност “ на нещо свръхценно.
В съпротива на движимостта в „ буржоазния “ апартамент, чиято съществена характерност, само че и главно качество е това да бъде остаряла, използвана, патинирана, то в „ панелния “ апартамент стремежът е новата движимост да си остане минимално използвана и похабена, да си остане „ новичка “ или най-малко „ като нова “.Обзавеждането на „ панелния “ апартамент се дели на купено по елементарния метод и на купено по „ втория метод “, „ с връзки “, „ под масата “, „ вносно “, „ корекомско “. С голяма признателност към един от нашите фенове за предоставените фотоси от сп. “Наш дом”,1980-те.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ