Евростат: Продължава тенденцията за обезлюдяване на селските райони в България
В градска среда у нас живеят към 5,2 млн. души, които населяват 2,6 млн. броя жилища, демонстрират данни от разбор на Евростат за демографската карта на общността през 2016 година
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари. Специално за страната ни е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете. Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване. Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Анализът подчертава върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, само че е предизвикан от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски конгрес, който се организира до 13 февруари. Специално за страната ни е маркирана наклонността за обезлюдяване на селските региони и миграцията на хората към огромните градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на популацията се е нараснал - от 20 на 100 през 1950 година - до 67 на 100 през 1990 година и до 75 на 100 през 2016 година
Селските региони за към 65 години са изгубили население в интерес на градските региони от близо 6 милиона души. В момента в селски региони у нас живеят към 1,8 млн. души, т.е. основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - през днешния ден тези хора живеят в градовете. Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години означават непроменено трайно нарастване на популацията си - в София с към 30 на 100, във Варна - с към 10 на 100.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на популацията са Враца - минус 23 на 100 и Видин - минус 22 на 100.
В разбора се регистрират и други две отрицателни трендове: към 30 на 100 от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в обстановка на риск от беднотия и обществено изключване. Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 %, са на практика необитаеми. Дава се образец, че 24 на 100 от жилищата в столицата са необитаеми, в покрайнините на София - 48 %, във Варна - 30 % и в Пловдив - 26 % необитаеми или вакантни жилища.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ