Св. свещеномъченик Александър, епископ Комански
В град Коман, покрай НеокесарияРечник, свещеник на която в описваното време бил свети Григорий Чудотворец ф, живеел в доброволна беднотия един мъж на име Александър. Неговият богоугоден живот бил прикрит от хорските очи и бил прочут единствено на Бога.
Свети Александър бил прелестно просветен човек, можел е да придобие обилни благосъстояния и да се употребява от всеобщо почитание, само че поради Бога той избрал доброволна мизерия. Той презирал света, не считал за нищо своите познания и се представял за човек некултурен и неграмотен, изпълнявайки думите на апостола: “ако някой от вас мисли, че е умен на тоя свят, дано стане безразсъден, с цел да бъде умен ” (1Кор. 3:18).
Блаженият Александър желаел да се храни с труда на ръцете си и в крайното си примирение избрал надали не най-последния тип работа: той почнал да прави въглища и да ги продава, с цел да добива дневната си издръжка. Поради това свети Александър станал предмет на смешки и развлечение за децата: от работа лицето и облеклата му се пропивали с въглищен прахуляк и когато се появявал в подобен тип на пазара, приличал на етиопец.
Свети Александър бил прочут в целия град като въглищар. Но Господ, Който живее във висините, и гледа към смирените и ги издига, благоволил още и в тукашния, земния, живот да популяризира Своя преклонен раб Александър и да подари в негово лице на църквата Си стълп и бижу. Затова Той го удостоил с епископски ранг.
Починал Команският свещеник и жителите на града изпратили пратеници при свети Григорий Чудотворец в Неокесария с молба да отиде при тях и да им сложи свещеник. Свети Григорий скоро дошъл.
Когато на събора почнали да търсят мъж, заслужен да заеме светителския трон, се появили различия: едни избирали лица от доблестен генезис, други - богати, трети - красноречиви, четвърти - честни на тип и възраст, и довеждали всички тези избраници при свети Григорий Чудотворец, като хора почтени за хвалба и епископство.
Но свети Григорий не бързал да избере и посвети свещеник, тъй като очаквал по кое време Господ Сам ще яви достойния. Той се обърнал към събора и му напомнил по какъв начин Бог е избрал Давид, с цел да цари над Израиля. Когато Иесей довел при свети Самуил най-големия си наследник Елиав, пророкът попитал Господа дали този е предопределен да бъде Негов избраник? Но Господ споделил на Самуил: “не гледай на лицето му и на високия му растеж ” (Царств. 16:6-7).
- И ние би трябвало - казвал свети Григорий - да изберем пастира на този град не като съдим по външността, само че би трябвало да търсим този, който Бог е приготвил, тъй като човек гледа на разположение, а Бог на сърце, и мярка за достолепието служи не външният тип, а вътрешната настроеност на сърцето, която е известна единствено на Господа.
Тези думи на свети Григорий били неприятни за някои и те с подигравка си говорели между тях: в случай че не се гледа на външния тип и благородния генезис, то и въглищарят Александър може да бъде определен и подложен за свещеник. Напомнянето за въглищаря провокирало смях и у другите, които участвали на събора.
Свети Григорий след прочут размисъл споделил: “Не без деяние на Божия Промисъл се загатва този човек, който става предмет на насмешка. ” И почнал да разпитва: “Кой е този Александър, за който споменавате? Искам да го видя. ”
В това време Свети Александър стоял до постройката на участниците. Някои излезли и довели свети Александър на събора. Когато той застанал измежду събранието, всички почнали да го гледат и да се смеят, тъй като от въглищата както той самият, по този начин и бедната му дреха били черни. По време на всеобщия смях, той стоял с респект пред светителя, замислен в себе си, без да обръща внимание на тези, които се смеели.
Свети Григорий Чудотворец, който имал дара на прозрението, познал обитаващата в блажения Александър Божия берекет, която го правела заслужен за избирането на светителския трон. Той станал от мястото си, уединил се със свети Александър и почнал да го пита, като го заклинал в Божието име да приказва истината:
- Кой си ти?
Свети Александър, въпреки да желал да скрие себе си, само че тъй като не бил в положение да каже лъжа пред толкоз почитан светител и освен това се страхувал от клетвата, разказал всичко за живота си: по какъв начин бил просветен, само че поради Бога смирил себе си и се облякъл в доброволна мизерия.
От беседата с него свети Григорий се убедил, че той чудесно познава освен науките, само че и Свещеното Писание. След това светителят заповядал на един от доближените си да води свети Александър там, където бил отседнал, да го умие, облече и да го докара още веднъж на събора. А самичък още веднъж седнал на мястото си и провел боговдъхновена сказка.
След не доста време, пред събора бил доведен свети Александър, умит, облечен в светла дреха и с изключително благолепно лице. Всички, които преди били виждали светия мъж, не могли да сдържат изумлението си. А свети Григорий почнал да беседва с него, като му поставял въпроси от Свещеното Писание. Свети Александър отговарял по този начин благоразумно, че тези, които участвали, не могли да не го признаят за човек академик и рационален, при което още повече се удивлявали: за какво мъж с такива знания е скривал своята мъдрост и е живял измежду тях като финален профан? В същото време се укорявали, че са осмивали толкоз умен човек, смирил себе си поради Бога, и го смятали за безразсъден.
Тогава всички, които били на събора, с наслада и единомислещо избрали свети Александър за свещеник, като осъществяване на Господните думи, говорещи в писанието: “човек гледа на разположение, а Господ гледа на сърце ” (1Царств. 16:7). Свети Григорий, възвел свети Александър по иерархическите степени - първо го посветил за иерей, а след това за свещеник. След посвещението за свещеник той наредил на свети Александър да каже поучително слово. Когато светецът казвал поучението, благодатта на Светия Дух изтичала из устата му като река и довеждала сърцата до трогване. Целият град се зарадвал и популяризирал Бога, че има подобен академик овчар.
Свети Григорий се върнал в Неокесария, а свети Александър пасял стадото Христово в Коман, и със слово и живот бил образец за вярващите.
По това време в Коман обитавал един млад мъдрец от Атика. Когато слушал поученията на светителя към народа, той се смеел на простотата на неговата тирада, лишена от декламаторски декорации. Но в своите поуки свети Александър се грижел не за хубостта на думите, а за това - да бъдат поучителни, и поради простотата на тези, които го слушали, те се отличавали с елементарност, като в това време били доста душеспасителни.
Но ето, че един път на този атически мъдрец му се случило такова привидение: пред него се появили доста красиви бели гълъби, които излъчвали лъчезарен искра, както споделя псалмопевецът: “чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато ” (Пс. 67:14), и чул глас:
- Това са думите на свещеник Александър, над който ти се смееше.
Когато пристигнал на себе си от видението, философът се засрамил от своята постъпка, отишъл при епископа и изискал амнистия от него.
Скоро - по време на царуването на Диоклетиан (император 284–305 година, бел.ред.), против християните било повдигнато гонение и свети Александър, свещеник Комански, бил заловен от нечестивите езичници. Той бил принуждаван към идолопоклонничество, само че не се отрекъл от Христа, за което след мъчения бил хвърлен в огъня, където светият свещеник приел мъченическа гибел за Христа нашия Бог.
В този ден се празнува паметта на светите мъченици Памфил и Капитон.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Свети Александър бил прелестно просветен човек, можел е да придобие обилни благосъстояния и да се употребява от всеобщо почитание, само че поради Бога той избрал доброволна мизерия. Той презирал света, не считал за нищо своите познания и се представял за човек некултурен и неграмотен, изпълнявайки думите на апостола: “ако някой от вас мисли, че е умен на тоя свят, дано стане безразсъден, с цел да бъде умен ” (1Кор. 3:18).
Блаженият Александър желаел да се храни с труда на ръцете си и в крайното си примирение избрал надали не най-последния тип работа: той почнал да прави въглища и да ги продава, с цел да добива дневната си издръжка. Поради това свети Александър станал предмет на смешки и развлечение за децата: от работа лицето и облеклата му се пропивали с въглищен прахуляк и когато се появявал в подобен тип на пазара, приличал на етиопец.
Свети Александър бил прочут в целия град като въглищар. Но Господ, Който живее във висините, и гледа към смирените и ги издига, благоволил още и в тукашния, земния, живот да популяризира Своя преклонен раб Александър и да подари в негово лице на църквата Си стълп и бижу. Затова Той го удостоил с епископски ранг.
Починал Команският свещеник и жителите на града изпратили пратеници при свети Григорий Чудотворец в Неокесария с молба да отиде при тях и да им сложи свещеник. Свети Григорий скоро дошъл.
Когато на събора почнали да търсят мъж, заслужен да заеме светителския трон, се появили различия: едни избирали лица от доблестен генезис, други - богати, трети - красноречиви, четвърти - честни на тип и възраст, и довеждали всички тези избраници при свети Григорий Чудотворец, като хора почтени за хвалба и епископство.
Но свети Григорий не бързал да избере и посвети свещеник, тъй като очаквал по кое време Господ Сам ще яви достойния. Той се обърнал към събора и му напомнил по какъв начин Бог е избрал Давид, с цел да цари над Израиля. Когато Иесей довел при свети Самуил най-големия си наследник Елиав, пророкът попитал Господа дали този е предопределен да бъде Негов избраник? Но Господ споделил на Самуил: “не гледай на лицето му и на високия му растеж ” (Царств. 16:6-7).
- И ние би трябвало - казвал свети Григорий - да изберем пастира на този град не като съдим по външността, само че би трябвало да търсим този, който Бог е приготвил, тъй като човек гледа на разположение, а Бог на сърце, и мярка за достолепието служи не външният тип, а вътрешната настроеност на сърцето, която е известна единствено на Господа.
Тези думи на свети Григорий били неприятни за някои и те с подигравка си говорели между тях: в случай че не се гледа на външния тип и благородния генезис, то и въглищарят Александър може да бъде определен и подложен за свещеник. Напомнянето за въглищаря провокирало смях и у другите, които участвали на събора.
Свети Григорий след прочут размисъл споделил: “Не без деяние на Божия Промисъл се загатва този човек, който става предмет на насмешка. ” И почнал да разпитва: “Кой е този Александър, за който споменавате? Искам да го видя. ”
В това време Свети Александър стоял до постройката на участниците. Някои излезли и довели свети Александър на събора. Когато той застанал измежду събранието, всички почнали да го гледат и да се смеят, тъй като от въглищата както той самият, по този начин и бедната му дреха били черни. По време на всеобщия смях, той стоял с респект пред светителя, замислен в себе си, без да обръща внимание на тези, които се смеели.
Свети Григорий Чудотворец, който имал дара на прозрението, познал обитаващата в блажения Александър Божия берекет, която го правела заслужен за избирането на светителския трон. Той станал от мястото си, уединил се със свети Александър и почнал да го пита, като го заклинал в Божието име да приказва истината:
- Кой си ти?
Свети Александър, въпреки да желал да скрие себе си, само че тъй като не бил в положение да каже лъжа пред толкоз почитан светител и освен това се страхувал от клетвата, разказал всичко за живота си: по какъв начин бил просветен, само че поради Бога смирил себе си и се облякъл в доброволна мизерия.
От беседата с него свети Григорий се убедил, че той чудесно познава освен науките, само че и Свещеното Писание. След това светителят заповядал на един от доближените си да води свети Александър там, където бил отседнал, да го умие, облече и да го докара още веднъж на събора. А самичък още веднъж седнал на мястото си и провел боговдъхновена сказка.
След не доста време, пред събора бил доведен свети Александър, умит, облечен в светла дреха и с изключително благолепно лице. Всички, които преди били виждали светия мъж, не могли да сдържат изумлението си. А свети Григорий почнал да беседва с него, като му поставял въпроси от Свещеното Писание. Свети Александър отговарял по този начин благоразумно, че тези, които участвали, не могли да не го признаят за човек академик и рационален, при което още повече се удивлявали: за какво мъж с такива знания е скривал своята мъдрост и е живял измежду тях като финален профан? В същото време се укорявали, че са осмивали толкоз умен човек, смирил себе си поради Бога, и го смятали за безразсъден.
Тогава всички, които били на събора, с наслада и единомислещо избрали свети Александър за свещеник, като осъществяване на Господните думи, говорещи в писанието: “човек гледа на разположение, а Господ гледа на сърце ” (1Царств. 16:7). Свети Григорий, възвел свети Александър по иерархическите степени - първо го посветил за иерей, а след това за свещеник. След посвещението за свещеник той наредил на свети Александър да каже поучително слово. Когато светецът казвал поучението, благодатта на Светия Дух изтичала из устата му като река и довеждала сърцата до трогване. Целият град се зарадвал и популяризирал Бога, че има подобен академик овчар.
Свети Григорий се върнал в Неокесария, а свети Александър пасял стадото Христово в Коман, и със слово и живот бил образец за вярващите.
По това време в Коман обитавал един млад мъдрец от Атика. Когато слушал поученията на светителя към народа, той се смеел на простотата на неговата тирада, лишена от декламаторски декорации. Но в своите поуки свети Александър се грижел не за хубостта на думите, а за това - да бъдат поучителни, и поради простотата на тези, които го слушали, те се отличавали с елементарност, като в това време били доста душеспасителни.
Но ето, че един път на този атически мъдрец му се случило такова привидение: пред него се появили доста красиви бели гълъби, които излъчвали лъчезарен искра, както споделя псалмопевецът: “чиито криле са покрити със сребро, а перата - с чисто злато ” (Пс. 67:14), и чул глас:
- Това са думите на свещеник Александър, над който ти се смееше.
Когато пристигнал на себе си от видението, философът се засрамил от своята постъпка, отишъл при епископа и изискал амнистия от него.
Скоро - по време на царуването на Диоклетиан (император 284–305 година, бел.ред.), против християните било повдигнато гонение и свети Александър, свещеник Комански, бил заловен от нечестивите езичници. Той бил принуждаван към идолопоклонничество, само че не се отрекъл от Христа, за което след мъчения бил хвърлен в огъня, където светият свещеник приел мъченическа гибел за Христа нашия Бог.
В този ден се празнува паметта на светите мъченици Памфил и Капитон.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ