Св. мъченик Никифор Антиохийски
В град Антиохия един духовник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани между тях с тясно другарство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал сред тях; те се скарали и страшна омраза заменила предходното другарство. След известно време обаче Никифор схванал, какъв брой неверни и неугодни Богу са възприятията на омраза и поискал да се сдобри със Саприкия. Но Саприкий не желал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи другари. Саприкий упорствувал в своята омраза, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си завист срещу близък. Той не желал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирие, Саприкий безмълвно се отдалечавал и не желал даже да огледа предходния собствен другар.
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
– Нашита царе Валериан и Галиен – споделил шефът –заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
– Аз съм християнин – дал отговор Саприкий. – Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, който с невероятна неотстъпчивост претърпял ужасните премеждия и споделил на шефа: " Ти имаш власт единствено над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е основал! " Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му споделил: " Мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че съм отговорен пред тебе! " Но Саприкий с яд се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: " Мъчениче Христов! – повтарял той – елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш страдалчески венец от Христа, тъй като не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди гибелта си! "
Саприкий не желал даже да отговори на Никифора. Толкова мощна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист. Те споделили на Никифор: " Тоя човек отива на гибел. Той към този момент не може да ти вреди. Защо би трябвало толкоз настоятелно да го молиш за амнистия?
– Вие не знаете, какво искам аз от изповедника Христов, – от приказвал Никифор. – Но Бог знае това.
Когато пристигнали на избраното място, Никифор трети път споделил на Саприкий: " Моля те, мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз желая от тебе прощение ".
Но и тук Саприкий останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и грубо, се изпълнило незабавно с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той незабавно се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: " Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва ".
Тия думи ужасили Никифор. " Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! Ти към този момент стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде безконечен живот за краткотрайната гибел, която ще приемеш за Неговото име! " Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то в този момент останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към бойците, извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! " Един от бойците се затекъл при шефа и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, само че един различен, на име Никифор, се оповестил за християнин и бил подготвен да почине за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
– Нашита царе Валериан и Галиен – споделил шефът –заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
– Аз съм християнин – дал отговор Саприкий. – Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, който с невероятна неотстъпчивост претърпял ужасните премеждия и споделил на шефа: " Ти имаш власт единствено над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е основал! " Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му споделил: " Мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че съм отговорен пред тебе! " Но Саприкий с яд се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: " Мъчениче Христов! – повтарял той – елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш страдалчески венец от Христа, тъй като не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди гибелта си! "
Саприкий не желал даже да отговори на Никифора. Толкова мощна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист. Те споделили на Никифор: " Тоя човек отива на гибел. Той към този момент не може да ти вреди. Защо би трябвало толкоз настоятелно да го молиш за амнистия?
– Вие не знаете, какво искам аз от изповедника Христов, – от приказвал Никифор. – Но Бог знае това.
Когато пристигнали на избраното място, Никифор трети път споделил на Саприкий: " Моля те, мъчениче Христов, елементарни ми, в случай че аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз желая от тебе прощение ".
Но и тук Саприкий останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и грубо, се изпълнило незабавно с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той незабавно се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: " Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва ".
Тия думи ужасили Никифор. " Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! Ти към този момент стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде безконечен живот за краткотрайната гибел, която ще приемеш за Неговото име! " Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то в този момент останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към бойците, извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! " Един от бойците се затекъл при шефа и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, само че един различен, на име Никифор, се оповестил за християнин и бил подготвен да почине за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ