В голяма столична галерия представили българския модернизъм и авангард, излагайки

...
В голяма столична галерия представили българския модернизъм и авангард, излагайки
Коментари Харесай

Кама Сутра вместо Сирак Скитник

В огромна столична изложба показали българския модернизъм и авангард, излагайки картини на известни български художници, творили сред двете войни.
 Калин Терзийски: Спечелените избори са отговорност  Защо по този начин ненавиждаме дебелите?
Ах, тази деконструкция на Дерида!

Как може да се увъртиш до ушите, пишейки си просто по този начин! Защото, благи дами и скъпи господа, няма нещо, изключително пък в езика, което да е „ просто по този начин ”.

По този мотив ще изтъквам Удхаус: Живял преди време един млад господин. Той имал дълга и хубава брада, която всеки ден усърдно вчесвал и изключително доста ценял. По време на бал една дама го попитала напълно доброволно: Интересно ми е, като си лягате – над завивката ли поставяте брадата си или под завивката? Младият господин се замислил, не съумял да отговори; и колкото повече мислел – толкоз по-неясно му ставало: къде в действителност, по дяволите, си държи брадата – от горната страна или изпод?

Прибрал се у дома и траял да мисли обезверено. Не съумял да заспи до сутринта. Ту поставял брадата под, ту – над завивката. Но все му било неловко. На сутринта, напълно отпаднал и доведен до ръба на нервна рецесия, той сграбчил ножиците... и по този начин с прелестната му, отглеждана с години брада, било свършено!

Та по този начин и с писането, скъпи хора. Замислиш ли се за това: „ Как тъкмо пиша и какво споделям, и за какво тъкмо по този начин го пиша? ” – свършено е с теб! Спонтанното, наивно море на „ естественото описване ” си отива! Казваш нещо и незабавно те налитат хилядите чакали на подозрението, които вият: А какво, по дяволите, казваш, казвайки това?

И аз споделих: Българският авангард и модернизъм бяха показани посредством картини на български художници, творили сред двете войни в огромна столична изложба.

И незабавно се запитах: знаят ли хората, към които се обръщам, какво се има поради в израза „ сред двете войни ”?

Та белким в нашето време няма млади герои, участници в риалитита, любимци на публиката (която, евентуално, се разпознава с тях), които на въпроса „ Коя е последната книга, която прочете? ” дават отговор с: „ А, книга... ми ни знам... то това не и мойто ”. И се оказва, че не са чели нито една книга през живота си.

Та в случай че питаме тях: какво е желал „ да каже създателят ” с това „ сред двете войни ”, те несъмнено ще помислят малко и ще отговорят: Ами несъмнено там дет` Русия води война с Украйна и преди т`ва дет` Америка води война с... Русия, дет` го демонстрираха във кино лентата за Рамбо, но ни помня точну...

И също се запитах: та коя ли софийска изложба е огромна, откакто съм виждал Д`Oрсе? (а като споделям това, Д`Орсе не залагам ли на куца кобила? Няма ли да предизвикам единствено презрението на аудитория, която счита д`Орсетата за някакви префърцунени нелепости (щоту ний оцелявами, разбийш ли!)... Презрението на една аудитория, която също има за лозунг „ Това не е мойто ”?

Както и да е. Някой сериозен юначага би споделил: Това са си твоите мисловни кълчища, ти си се оправяй с тях, пиле! Ние сме смели и безотговорни и си приказваме леко и как`ни падне! А кой схванал – схванал!

Та по този начин – прибирам се въпреки всичко към изложбата на огромни български художници живели...

Значи, разкрили изложбата, а след това се оказало, че в действителност някои от творбите не били на огромни български художници, живели сред двете войни, които и да са тези две войни. А се оказали нещо напълно друго... Примерно рисунката на Сирак Скитник „ Сънъ ” се оказала копие на рисунка, рисувана от френската художничка Малика Фавр и послужила през 2012 за корица на издание на „ Кама Сутра ” (какво, по дяволите, е „ издание ”? Кама Сутра е ясно, но това „ издание ”...). Рисунката „ Любов ” – тоже – копие на рисунка на същата авторка! (ти да не си русофил, бре, Терзийски, к`во е това „ тоже ”?!). 

И станал скандал. А Вежди (който единствено изписва, а не изважда очи, или както там беше) споделил, че това не е просто частен случай, а срив в пазара на изкуството. Просто никой не знае кое какво е.

И аз си споделих: Тук е напълно прав Веждито!

И в случай че някой ден вместо рисунка на Майстора забележим рисунка на Мики Маус и не реагираме – да не вземе да се чуди някой!

Каква е връзката в цялата тая работа: деконструкции, бради под и над завивката, Дерида, д`Орсета и така нататък? Връзката, ключът, драги мои, е точно този фамозен (за мен) лаф, изтърсен от младия господин в това риалити, който загатнах към този момент: Това не е мойто!

Когато хората в едно общество нямат обща база от познания... познания, изразени в думи (речников фонд), показа, облици, мисловни структури, парадигми, дефиниции, смисли...  И дублирам – обща за всички и понятна за всеки...Става много... объркващо!

Ти приказваш на някого за Роден (Огюст Роден, френски ваятел, творил сред двете войни - Френско-пруската и Първата световна)... Той обаче мисли, че става въпрос за някой твой комшия, който е бил роден... роден в Габрово, но дали бил тъкмо там роден... (и стартира да ти приказва за Етъра, а след това минава напряко на троянската сливова).

Та споделям ви: в случай че някой ден ни подменят " Осъдени души " с " Птиците умират сами " – да не се чудим.

Защото въпреки всичко Културата се крепи на познаването на един общ за всички контекст; на устрема да се усвои една голяма, непостижима по размера си, само че прекомерно значима континентална плоча от познания.

Знаенето на общи неща, които да ни разрешават, когато споделяме нещо – да се разбираме. Огромна база от познания. Които би трябвало да усвояваме незабелязано, да попиваме в общия си, цивилизован живот. И за която кажем ли: Това не е мойто! – нещата отиват на кино.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР