Бюджет 2019: С 5.8 млрд. лв. повече в изборна година
В година, в която има локални избори, ръководеното от Владислав Горанов ведомство възнамерява по 25 хиляди лева за 131 дребни и небогати общини
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: МФ Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: МФ Смаляване
Още по тематиката
Надзорният съвет на здравната каса ще гласоподава с 490 млн. лева по-голям бюджет
Парламентът да позволява нови лечебни заведения, гласи законопроектът за парите на институцията
21 окт 2018
Разходите за пенсии ще приближат 10 милиарда лева през 2019 година
Максималният застрахователен приход се подвига до 3000 лева съгласно плана на бюджета на ДОО
15 окт 2018 Следващата година ще е следващата, в която държавното управление възнамерява да усили рекордно разноските си – с над 5.8 милиарда спрямо предстоящата сума за тази година. Една пета от парите ще отидат за към този момент оповестеното нарастване с 10% на средствата за заплати в бюджетната сфера и на учителските хонорари, повече има и за обучение, здраве и обществени политики.
Така през 2019 година страната възнамерява да събере съвсем 43.9 милиарда лева, или близо 38% от Брутният вътрешен продукт, и да преразпредели малко повече от тази сума - 44.5 милиарда лева (38.2% от БВП). Затова и бюджет 2019, сходно на предходните няколко години, се възнамерява на недостиг - от 600 млн. лева, или 0.5% от Брутният вътрешен продукт, макар че се чака 3.7% растеж на стопанската система, а последните 3 години приключват с остатъци. За сметка на това страната няма да излиза на интернационалните дългови пазари, а прогнозите са до 2021 година държавният дълг да се свие до 17.7% от Брутният вътрешен продукт, или 23.5 милиарда лева Това излиза наяве от оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите Законопроект за държавния бюджет за 2019 година и претекстовете към него.
Една част от новите разноски може да се дефинират и като предизборно мигане на властта – да вземем за пример нарастването на заплатите на работещите в бюджетната сфера или пък раздаването на спомагателни дотации за дребните и по-бедни общини. Догодина ще има европейски и локални избори.
Повече държавни разноски при сегашните стопански условия значат и по-висока инфлация, както и растеж на потреблението, надлежно и на вноса. Всичко това се прави в година, в която стопанската система се чака да пораства над капацитета си, т.е. с бюджет 2019 страната е решила да работи проциклично.
Откъде идват парите
Номиналният растеж на приходите по отношение на предстоящото осъществяване за 2018 година е към 4.7 милиарда лева (5.6 милиарда по отношение на плана), като нарастването на постъпленията от налози и осигуровки е над 2.4 милиарда лева То идва от растежа на стопанската система, плануваното нарастване на заплатите, инфлация и някои ограничения за възстановяване на събираемостта. И защото упованията за следващата година са мотор на растежа да продължи да е потреблението, разумно най-големият плюс се чака при Данък добавена стойност от импорт – със 730 млн. лева От Министерството на финансите пресмятат резултата от нарастването на минималните осигурителни прагове и на минималната заплата (с 10% до 560 лева.) на 115.5 млн. лева Увеличението на заплатите в бюджетната сфера със приблизително 10%, в композиция с по-висок оптимален застрахователен приход (3000 лева при 2600 лева в момента) - на 407.6 млн. лева
Извън данъчните доходи се чака забележителен растеж на постъпленията от продажби на парникови квоти, както и към 200 млн. лева от тол-такси.
Защо още веднъж на минус
Разходите следващата година също порастват - по отношение на проекта за 2018 година с 5.1 милиарда лева, или 1.8% от Брутният вътрешен продукт (с 5.8 милиарда по отношение на предстоящото изпълнение), като от Министерството на финансите изясняват този огромен скок с увеличените пари за личен състав, растеж на някои дотации, на обществените и здравните заплащания, както и на повече планувани финансови разноски. Последните доближават до рекордните 6.8 милиарда лева през 2019 година Вече традиционнo обаче разноските за вложения на държавното управление не се извършват поради закъснение или отвод от някои планове. Така при планувани 6 милиарда лева финансови разноски за 2018 година да вземем за пример се чака действително да бъдат напрaвени 4.7 милиарда лева Затова и растежът по това перо за 2019 година се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат потребност от национално съфинансиране, по този начин и на прекачване на осъществяването на някои планове като покупката на военна техника, тол-системата за идната година. С това от ведомството на Владислав Горанов изясняват и обстоятелството, че малко нелогично следващата година бюджетът още веднъж се възнамерява на минус от 0.5% от Брутният вътрешен продукт, или 600 млн. лева
Много евентуално обаче и през идната година сметките на страната още веднъж да излязат на плюс. " Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна и даже при осъществяване на хипотетичните опасности налице е забележителен буфер ", се показва в отчета към бюджета.
Приоритетите
Управляващите дефинират като предпочитани следващата година три бюджетни сфери – обучение, защита и обществена политика.
В просветителния бранш продължава нарастването на заплатите, като на педагогическите експерти те ще бъдат вдигнати с 20%, за което са планувани в допълнение 330 млн. лева С 10% се усилва перото за разноски за непедагогически личен състав, за което се заделят 39 млн. лева в допълнение. Още над 42 млн. лева ще бъдат дадени за така наречен кръжоци в учебно заведение, за работа с възпитаници от малцинствата, за образование в професионалните гимназии за специалности, за които има дефицит на пазара на труда и така нататък
Университетите също не са подминати – прехвърлянето от държавния бюджет към тях се усилва с 38 млн. лева Като те ще бъдат разпределени сред обособените висши учебни заведения на база техния рейтинг. Още 2 млн. лева са за покриване на таксите за образование на студенти, които са се записали в специалности, за които се чака да има дефицит на пазара на труда. Не е ясно по какъв начин ще се дефинира кои са те, към момента се обмисля и дали с тези пари да се покрива цялата такса или единствено част от нея, както и кой да е задължението от страна на студентите. В обществената сфера парите се усилват с към този момент обещаните 150 млн. лева за хората с увреждания, с 50%, или с 40 млн. лева, се подвигат и средствата за помощи за отопление.
Планиран е и към този момент обещаният растеж на средствата за заплати в цялата бюджетна сфера. Общата сума, нужна за тази стъпка, без да се броят парите за обучение, е 970 млн. лева В нея се включват и разноските за осигуровки, както и средствата, нужни, с цел да се покрие плануваният растеж на минималната работна заплата следващата година (с съвсем 10% на 560 млн. лева.).
В преходните и зaключителни разпореждания на Закона за бюджета се предлага и една не изключително полулярна мярка – хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни чиновници. Тя ще засегне и заварените случаи. Макар и да е крачка в вярната посока, смяната няма да важи за силовите ведомства, където действително са най-младите пенсионери, само че пък ще обхване част от административните длъжности в тях, на които хората са назначени по Закона за държавния чиновник.
Пак с преходните разпореждания се ревизира и бюджетът за тази година със 100-те млн. лева, които министър председателят Борисов даде обещание на служителите на реда за нарастване на заплатите им, откакто те излязоха на митинг.
Предизборно мигане към дребните общини
Общините също ще получат по-голям трансфер от страната, което не е учудващо поради идните локални избори през есента. Планираните средства за финансови разноски, снегопочистване и за делегираните от страната действия са общо с 477 млн. лева повече, като следващата година 131 дребни общини (които се водят 4-а и 5-а категория) ще получат по 25 хиляди лева в допълнение за финансови дотации. Подобно разпределяне на средства до момента не се е случвало. Освен това с решение на общинския съвет 100% от общата финансова дотация към този момент ще може да се насочи към ремонт на уличната мрежа (при 50% в момента).
Министерството на финансите предлага и нова формула за пресмятане на така наречен изравнителна дотация, която цели по-голяма част от сумата да бъде ориентирана към общини с невисок фискален потенциал. На процедура следващата година 19 общини, измежду които София, Пловдив, Варна, Бургас, Банско, Созопол и още няколко курортни и индустриални центрове, няма да получат сходна дотация. Въвежда се и нов съставен елемент – за общини с дял на личните доходи под 25% от общите приходи. Акцентът е върху Северозападна България, където междинното годишно нарастване на изравнителната дотация е 14.3%.
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: МФ Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: МФ Смаляване
Още по тематиката
Надзорният съвет на здравната каса ще гласоподава с 490 млн. лева по-голям бюджет
Парламентът да позволява нови лечебни заведения, гласи законопроектът за парите на институцията
21 окт 2018
Разходите за пенсии ще приближат 10 милиарда лева през 2019 година
Максималният застрахователен приход се подвига до 3000 лева съгласно плана на бюджета на ДОО
15 окт 2018 Следващата година ще е следващата, в която държавното управление възнамерява да усили рекордно разноските си – с над 5.8 милиарда спрямо предстоящата сума за тази година. Една пета от парите ще отидат за към този момент оповестеното нарастване с 10% на средствата за заплати в бюджетната сфера и на учителските хонорари, повече има и за обучение, здраве и обществени политики.
Така през 2019 година страната възнамерява да събере съвсем 43.9 милиарда лева, или близо 38% от Брутният вътрешен продукт, и да преразпредели малко повече от тази сума - 44.5 милиарда лева (38.2% от БВП). Затова и бюджет 2019, сходно на предходните няколко години, се възнамерява на недостиг - от 600 млн. лева, или 0.5% от Брутният вътрешен продукт, макар че се чака 3.7% растеж на стопанската система, а последните 3 години приключват с остатъци. За сметка на това страната няма да излиза на интернационалните дългови пазари, а прогнозите са до 2021 година държавният дълг да се свие до 17.7% от Брутният вътрешен продукт, или 23.5 милиарда лева Това излиза наяве от оповестения на уеб страницата на Министерството на финансите Законопроект за държавния бюджет за 2019 година и претекстовете към него.
Една част от новите разноски може да се дефинират и като предизборно мигане на властта – да вземем за пример нарастването на заплатите на работещите в бюджетната сфера или пък раздаването на спомагателни дотации за дребните и по-бедни общини. Догодина ще има европейски и локални избори.
Повече държавни разноски при сегашните стопански условия значат и по-висока инфлация, както и растеж на потреблението, надлежно и на вноса. Всичко това се прави в година, в която стопанската система се чака да пораства над капацитета си, т.е. с бюджет 2019 страната е решила да работи проциклично.
Откъде идват парите
Номиналният растеж на приходите по отношение на предстоящото осъществяване за 2018 година е към 4.7 милиарда лева (5.6 милиарда по отношение на плана), като нарастването на постъпленията от налози и осигуровки е над 2.4 милиарда лева То идва от растежа на стопанската система, плануваното нарастване на заплатите, инфлация и някои ограничения за възстановяване на събираемостта. И защото упованията за следващата година са мотор на растежа да продължи да е потреблението, разумно най-големият плюс се чака при Данък добавена стойност от импорт – със 730 млн. лева От Министерството на финансите пресмятат резултата от нарастването на минималните осигурителни прагове и на минималната заплата (с 10% до 560 лева.) на 115.5 млн. лева Увеличението на заплатите в бюджетната сфера със приблизително 10%, в композиция с по-висок оптимален застрахователен приход (3000 лева при 2600 лева в момента) - на 407.6 млн. лева
Извън данъчните доходи се чака забележителен растеж на постъпленията от продажби на парникови квоти, както и към 200 млн. лева от тол-такси.
Защо още веднъж на минус
Разходите следващата година също порастват - по отношение на проекта за 2018 година с 5.1 милиарда лева, или 1.8% от Брутният вътрешен продукт (с 5.8 милиарда по отношение на предстоящото изпълнение), като от Министерството на финансите изясняват този огромен скок с увеличените пари за личен състав, растеж на някои дотации, на обществените и здравните заплащания, както и на повече планувани финансови разноски. Последните доближават до рекордните 6.8 милиарда лева през 2019 година Вече традиционнo обаче разноските за вложения на държавното управление не се извършват поради закъснение или отвод от някои планове. Така при планувани 6 милиарда лева финансови разноски за 2018 година да вземем за пример се чака действително да бъдат напрaвени 4.7 милиарда лева Затова и растежът по това перо за 2019 година се дължи както на очакване за повече европроекти, които ще имат потребност от национално съфинансиране, по този начин и на прекачване на осъществяването на някои планове като покупката на военна техника, тол-системата за идната година. С това от ведомството на Владислав Горанов изясняват и обстоятелството, че малко нелогично следващата година бюджетът още веднъж се възнамерява на минус от 0.5% от Брутният вътрешен продукт, или 600 млн. лева
Много евентуално обаче и през идната година сметките на страната още веднъж да излязат на плюс. " Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е консервативна и даже при осъществяване на хипотетичните опасности налице е забележителен буфер ", се показва в отчета към бюджета.
Приоритетите
Управляващите дефинират като предпочитани следващата година три бюджетни сфери – обучение, защита и обществена политика.
В просветителния бранш продължава нарастването на заплатите, като на педагогическите експерти те ще бъдат вдигнати с 20%, за което са планувани в допълнение 330 млн. лева С 10% се усилва перото за разноски за непедагогически личен състав, за което се заделят 39 млн. лева в допълнение. Още над 42 млн. лева ще бъдат дадени за така наречен кръжоци в учебно заведение, за работа с възпитаници от малцинствата, за образование в професионалните гимназии за специалности, за които има дефицит на пазара на труда и така нататък
Университетите също не са подминати – прехвърлянето от държавния бюджет към тях се усилва с 38 млн. лева Като те ще бъдат разпределени сред обособените висши учебни заведения на база техния рейтинг. Още 2 млн. лева са за покриване на таксите за образование на студенти, които са се записали в специалности, за които се чака да има дефицит на пазара на труда. Не е ясно по какъв начин ще се дефинира кои са те, към момента се обмисля и дали с тези пари да се покрива цялата такса или единствено част от нея, както и кой да е задължението от страна на студентите. В обществената сфера парите се усилват с към този момент обещаните 150 млн. лева за хората с увреждания, с 50%, или с 40 млн. лева, се подвигат и средствата за помощи за отопление.
Планиран е и към този момент обещаният растеж на средствата за заплати в цялата бюджетна сфера. Общата сума, нужна за тази стъпка, без да се броят парите за обучение, е 970 млн. лева В нея се включват и разноските за осигуровки, както и средствата, нужни, с цел да се покрие плануваният растеж на минималната работна заплата следващата година (с съвсем 10% на 560 млн. лева.).
В преходните и зaключителни разпореждания на Закона за бюджета се предлага и една не изключително полулярна мярка – хората, които са се пенсионирали, няма да могат да работят като държавни чиновници. Тя ще засегне и заварените случаи. Макар и да е крачка в вярната посока, смяната няма да важи за силовите ведомства, където действително са най-младите пенсионери, само че пък ще обхване част от административните длъжности в тях, на които хората са назначени по Закона за държавния чиновник.
Пак с преходните разпореждания се ревизира и бюджетът за тази година със 100-те млн. лева, които министър председателят Борисов даде обещание на служителите на реда за нарастване на заплатите им, откакто те излязоха на митинг.
Предизборно мигане към дребните общини
Общините също ще получат по-голям трансфер от страната, което не е учудващо поради идните локални избори през есента. Планираните средства за финансови разноски, снегопочистване и за делегираните от страната действия са общо с 477 млн. лева повече, като следващата година 131 дребни общини (които се водят 4-а и 5-а категория) ще получат по 25 хиляди лева в допълнение за финансови дотации. Подобно разпределяне на средства до момента не се е случвало. Освен това с решение на общинския съвет 100% от общата финансова дотация към този момент ще може да се насочи към ремонт на уличната мрежа (при 50% в момента).
Министерството на финансите предлага и нова формула за пресмятане на така наречен изравнителна дотация, която цели по-голяма част от сумата да бъде ориентирана към общини с невисок фискален потенциал. На процедура следващата година 19 общини, измежду които София, Пловдив, Варна, Бургас, Банско, Созопол и още няколко курортни и индустриални центрове, няма да получат сходна дотация. Въвежда се и нов съставен елемент – за общини с дял на личните доходи под 25% от общите приходи. Акцентът е върху Северозападна България, където междинното годишно нарастване на изравнителната дотация е 14.3%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ