Хакери в униформа: Германия стяга киберармия
В Германия стягат киберармия. Става въпрос за профилирано звено, което ще подсигурява киберсигурността в страната и съответното ѝ присъединяване в разрастващата се електронна война.
Плановете на управляващите са да има общо четири типа въоръжени сили - класическите сухопътни, военновъздушни и военноморски сили и новосъздадено независимо поделение - профилираното звено в региона на електронна война, кибероперациите, разузнаването и опазването на електронната инфраструктура. Звеното беше основано през 2017 година, само че към този момент ще е независимо поделение. Много специалисти считат, че точно опасност за сериозните инфраструктури и дезинформацията са новите провокации, пред които са изправени страните в Европа.
Какво значи най-младото поделение, което ще се бори точно против тази заплаха? Служителите му не са просто хакери в униформа. Групата на киберспециалистите на Бундесвера има за задача да пази цифровата инфраструктура на армията от хакерски офанзиви в спокойно време. Освен това групата следи за разнообразни хакерски атаки против страната, обхващащи необятен набор - от шпионаж и парализиране на осведомителните системи до хакерски атаки против сериозна инфраструктура, като да вземем за пример снабдители на сила. Също по този начин експертите откриват сателитни връзки и основават цифрови карти.
Около 15 000 бойци и цивилни принадлежат към това поделение, което е основано преди седем години от тогавашния министър на защитата Урсула фон дер Лайен. Тогава въпросите към активността на киберспециалистите беше неразбираема, само че поради обстановката в Европа новото поделение в немската войска става доста значима част в битката с хакерските офанзиви.
Всички подразделения на армията ще бъдат подчинени на обединен координационен център, тъй че да бъде понижена бюрокрацията и да бъдат взимани по-бързи решения. „ Всички знаем, че обстановката със заканите в Европа се изостри. Ние пазиме нашата страна и нашите сътрудници от Алианса и с този ход още един път даваме ясно да се разбере, че на никого не би трябвало да му хрумва концепцията да ни нападна като територия на НАТО ”, означи министърът на защитата на Германия Борис Писториус.
Друга огромна тематика остава личният състав на Бундесвера, въоръжението на немската войска и въпросът дали страната може върне наложителната военна работа. Писториус преглежда разнообразни модели, измежду които практиката в скандинавските страни. След 1990 година Швеция доста понижи отбранителните си разноски, а през 2010 година разгласи и края на наложителната военна работа. Но след нахлуването на Русия в Крим през 2014 година шведското държавно управление преоцени обстановката и по този начин през 2017 година още веднъж беше върната наложителната работа. Моделът там действа не върху принудата, а по-скоро правилото е непринуден. Това покачва известността за военна работа в Швеция. Финландия пък в никакъв случай не е отменяла наложителната военна работа. Тя е доброволна за дамите, като се чака техният дял да бъде повишен, както и този на мигрантите. Военният министър на Германия също е инициирал спор по отношение на повторното въвеждане на наложителната военна работа в страната.
Източник NOVA
