В Германия ще ми липсват голямото желание на българите да

„ В Германия ще ми липсват огромното предпочитание на българите да поддържат връзка. А също по този начин лютеницата и евтиният публичен превоз “, споделя за Дъждовни води немската журналистка Сузан Еберлайн, завърнала се неотдавна от продан в България.

Сузан Еберлайн пред редакциите на " Дневник " и " Капитал " в София

Вие участвахте в продан на публицисти в България. Защо избрахте тъкмо България?

Сузан Еберлайн:Мисля, че България избра мен. След участия в Стокхолм и Рим по програмата " Еразъм ", както и в други журналистически планове в чужбина, желаех още веднъж да посетя една непозната страна, да я опозная и да работя като краткотрайна репортерка. Инициативата на Международната журналистическа стратегия (IJP) и на Фондация " Конрад Аденауер " (KAS) предлага тъкмо тази опция и по тази причина аплайвах. Югоизточна Европа, както и кирилицата бяха огромно предизвикателство за мен, което одобрих с огромна наслада.

Какви са усещанията ви от България и българите?

Сузан Еберлайн: България има 7000-годишна история и това се усеща доста мощно. Родена съм в Германска демократична република през 1988 година и в работата си в Тюрингия постоянно работя върху тематики, свързани с комунистическото минало и паметта. Затова беше доста забавно да видя огромните прилики сред и по какъв начин пътищата им се разделят след рухването на Берлинската стена. Преходът и трансформацията в България като че ли още не са довършени. Имам следните наблюдения: някогашният комунистически хайлайф към момента заема значими позиции и въздейства върху медиите, политиката и икономиката; младите и умни българи избират да търсят шанса си в чужбина, като това може да се усети изключително в опазването на здравето. Тези, които остават в страната, се надяват на ново начало, само че чакат подтик от горната страна, като по времето на социализма, когато страната се е грижела за всичко и е нямало персонална самодейност. Това към момента си проличава в България, макар че страната има необикновен капацитет.

Кое беше най-вълнуващото ви прекарване в България?
Редакцията предлага
Сузан Еберлайн:Посещенията ми в Народното събрание две седмици след изборите през юли бяха извънредно вълнуващи. Сградата наподобява на дребен замък, само че обноските там не са доста аристократични. Репортерите желаят да ловят цитати и обкръжават политиците като хищници плячката си и, макар пандемията, съвсем никой не съблюдава отдалеченост. За мен тези подиуми съвършено символизираха политическия безпорядък, в който страната се намира сега.

Друго доста забавно събитие беше срещата с немския дипломат Кристоф Айххорн, която провежда ръководителят на медийната стратегия на Фондация " Конрад Аденауер " Хендрик Зитиг. Посланикът е някогашен публицист и имахме доста да си приказваме.

Кое беше най-хубавото място, което посетихте?

Сузан Еберлайн:Много ми хареса София, тъй като разходката из града е като пътешестване обратно във времето.. също доста ме впечатлиха. Ходила съм и на Седемте рилски езера, които са просто вълшебен. Знам, че са доста известни и всеобщо посещавани, само че когато бях там през седмицата нямаше хора и съумях да се насладя на пейзажа.

Кои предубеждения за България и българите бяха най-бързо разсеяни?

Сузан Еберлайн: Нямах никаква визия за България, нито пък някакви предубеждения. Може би си представях българите малко безмълвни, което бързо беше опровергано. Повечето българи бяха доста гостоприемни и общителни с мен.

България сега е – последна от всички държави-членки на Европейски Съюз. Какъв беше Вашият опит със свободата на медиите в България?

Сузан Еберлайн:Това ми беше доста любопитно, тъй като в Германия свързват този проблем най-много с Полша и Унгария. В България политиката, бизнесът и медиите са доста тясно обвързани. Малък брой бизнесмени имат огромна част от медиите и заглушават сериозните гласове. " Дневник ", като самостоятелен вестник, написа сериозно и по тази причина е. Например като замразяват банковите сметки на вестниците или завеждат правосъдни каузи против публицистичния екип, пречейки на публицистите да си правят работата.

Как оценявате работата и качеството на българските медии? Как беше работата Ви в публицистичния екип на " Дневник "?

Сузан Еберлайн:Мога да приказвам единствено за публицистичния екип на " Дневник ": Журналистите там отразяват събитията без значение и сериозно и разчитат на съществени източници, което несъмнено ги прави една от качествените медии в страната. По време на престоя ми една от водещите тематики бяха, на които се гледаше доста сериозно.

Написахте седмична колонка за България във вестниците " Зюдтюрингер Цайтунг " и " Дас Фрайе Ворт ". Колко огромен беше ползата към вашите репортажи и към България като цяло?

Сузан Еберлайн: Изненадващо огромен! Никога не бях получавала толкоз доста известия от читателите. Мнозина от тях ми писаха за техните лични мемоари от България и показаха признателност за моята колонка. Някои ми писаха, че, когато четат моите текстове, имат възприятието като че ли те самите пътуват из България. Много съм удовлетворена, тъй като районен вестник като нашия, който повече отразява локални събития, нормално няма репортери и репортажи от чужбина. Мисля, че читателите се радваха да пътуват с мен из България.

Сузан Еберлайн с шефа на медийната стратегия на Фондация " Конрад Аденауер " Хендрик Зитиг

Какво, съгласно Вас, би трябвало да се знае за България в Германия?

Сузан Еберлайн:Че, а доста повече! Тези два курорта несъмнено не са за мен, тъй като не са достоверни. Да, почиващите там изливат доста пари в страната, само че ще остане ли по този начин в дълготрайна вероятност? Малко ме е боязън, че евтиният нрав на туризма по Черноморието поставя имидж на цялата страна и ще изплаши непознатите туристи.

Бихте ли отишли ​​отново в България?

Сузан Еберлайн: Без подозрение, да! Има още доста вълнуващи тематики, които бих желала да проуча. Също по този начин бих желала да пътувам още повече из страната. Има още толкоз доста да се види!

Кои неща от България ви липсват в Германия?

Сузан Еберлайн:Голямото предпочитание на българите да поддържат връзка и да беседват. Те просто обичат да отделят доста време за диалози – без значение какъв брой непринудено пораждат или какъв брой въпроси им задавам. Ще ми липсва и евтиният публичен превоз. Обиколих страната най-вече с рейс и трен, и то единствено за няколко лв.. И доста ще ми липсва лютеницата в Германия, само че към този момент съм намерила рецептата в интернет.

Какъв съвет бихте дали на всеки, който пътува за България?

Сузан Еберлайн : Пътувайте освен за Черноморието, само че и в София, навътре в страната, ходете по планините. Свържете се с хората, задавайте им въпроси и се наслаждавайте на една многолика страна.