Един ден с Евгени: Животът на бездомните българи в Германия
В Германия има хиляди, които живеят на улицата. " Тези хора остават невидими, въпреки че чистят нашите тоалетни и строят нашите жилища ", споделя обществена работничка в Мюнхен. Един от тях е българинът Евгени, споделя " Дойче веле ".
Социалните служби на Мюнхен допускат, че в града има към 9 хиляди бездомници. Но единствено към 550 постоянно спят на улицата - за другите са проведени благоприятни условия за заслон. В един от приютите кореспонденти на списание " Фокус " срещат и българина Евгени. Той е на 31 години, роден е в едно малко село по Черноморието.
До десети клас животът му вървял по ноти - ходел на учебно заведение, обичал да играе футбол. Майка му обаче се разболяла от левкемия и Евгени трябвало да се грижи за нея, наложило се да напусне учебно заведение. Тя умряла, когато той бил на 20, а високите разноски за лекуването ѝ унищожили бюджета на фамилията.
Надежда за нов живот в Германия
Евгени нямало по какъв начин да продължи с учебното заведение и почнал да работи - в строителството, на пристанището и като водач. В един миг се отчаял от живота в България, тъй като, въпреки и да работел по 50 часа седмично, в средата на месеца към този момент съвсем не му оставали пари.
През януари тази година подхваща третия си до момента опит да се откри в Западна Европа. Една българска компания преди този момент му дала обещание и работа, и жилище в Мюнхен. Евгени продал мобифона си, с цел да си купи билет за рейса. Така идва в Мюнхен без никакви пари - единствено с един телефонен номер в джоба си. Когато обаче се обадил на този телефон, се оказало, че подобен номер въобще не съществува.
Оказал се в цялостна невъзможност - Евгени останал на автогарата с вярата, че някой въпреки всичко ще пристигна да го прибере, както му било дадено. Или че най-малко ще срещне някой съотечественик, който да му помогне. Топлел се за по няколко часа във фоайето на автогарата, само че го измъчвали и студът, и гладът. А в среднощ, когато заключвали фоайето на автогарата, не му оставало нищо друго, с изключение на да спи на улицата. Бил на ръба на отчаянието, тъй като страдал от апетит и ледения мраз. Но не изгубил напълно вяра, че ориста ще му помогне.
На третия ден той фактически се натъкнал на българин, който му разказал за един от мюнхенските приюти.
Оттогава към този момент не му се постанова да спи на улицата. А задачите му са амбициозни: да научи немски, да стартира работа, да има жена и деца. Вече е почнал да посещава безвъзмезден курс по немски и трескаво търси шеф, който да го назначи легално. Би предпочел да е пощальон, само че е подготвен и на всякаква друга работа - да вземем за пример бояджия или строителен служащ - единственото, на което държи, е да е законна.
В " българската стая " на някогашната мюнхенска казарма
Засега обаче единственият му дом е мюнхенският подслон в една остаряла казарма, в който разпределят хората по народи - по тази причина има и " българска " стая. Евгени нощува в нея дружно с още 10 свои сънародници. Някои от тях даже имат работа - като строителни служащи, като чистачки или в кухнята на някое заведение. Плащат им обаче надалеч под минималната отплата, а с тези пари в безценен град като Мюнхен е немислимо да се наеме каквото и да е жилище.
В Мюнхен, също както и в други огромни немски градове, има незаконни трудови тържища - множеството от претендентите за работа там са от Източна Европа и изключително доста от България. Официални данни за това какъв брой са тези хора към този момент няма. Наемат ги за по ден-два, само че дребното пари, които изкарват на черно, не стигат нито за жилище, нито даже за билет, с цел да се върнат назад в България.
В мюнхенския подслон нощува и Ирен, 55-годишна унгарка, която от две години живее в града. И тя върви на курс по немски, работи в един хотел като камериерка или в кухнята. Когато я види човек, в никакъв случай не повярвал, че е без дом - особено за срещата си с репортерите на " Дойчландфунк " се е погрижила да се облече с нови облекла.
Повечето са българи и румънци
Ирен получава помощ от една църковна филантропична организация в Мюнхен. През предходната година за помощ към тази организация са се обърнали над 4 хиляди души, множеството били румънци и българи. Много от тези европейски жители са пристигнали в баварската столица прекомерно скоро, с цел да имат правото на обществени помощи. И още не знаят, че трайното позволение за престой ще си остане за тях фантазия и след пет години, в случай че нямат адресна регистрация, се споделя още в репортажа на " Дойчландфунк ".
Сътрудничката на организацията Андреа Унтару споделя пред публицистите следното: " Броят на хората, които идват при нас в зимния интервал, остана съвсем непрекъснат през последните три години. Но доста набъбна броят на тези, които страдат от един и същи проблем: липса и на жилище, и на работа - а сред двете има директна връзка. Имаш работа за известно време, само че тъй като нямаш жилище и адресна регистрация, я губиш - мнозина се въртят в този демонски кръг, от който е доста мъчно да се излезе. Тези хора на процедура остават невидими за обществото, а точно те са, които чистят нашите тоалетни и строят бъдещите ни жилища. Все отново се надяваме, че хората, които стопират да ни посещават, са имали шанс ", споделя Андреа Унтару.
Социалните служби на Мюнхен допускат, че в града има към 9 хиляди бездомници. Но единствено към 550 постоянно спят на улицата - за другите са проведени благоприятни условия за заслон. В един от приютите кореспонденти на списание " Фокус " срещат и българина Евгени. Той е на 31 години, роден е в едно малко село по Черноморието.
До десети клас животът му вървял по ноти - ходел на учебно заведение, обичал да играе футбол. Майка му обаче се разболяла от левкемия и Евгени трябвало да се грижи за нея, наложило се да напусне учебно заведение. Тя умряла, когато той бил на 20, а високите разноски за лекуването ѝ унищожили бюджета на фамилията.
Надежда за нов живот в Германия
Евгени нямало по какъв начин да продължи с учебното заведение и почнал да работи - в строителството, на пристанището и като водач. В един миг се отчаял от живота в България, тъй като, въпреки и да работел по 50 часа седмично, в средата на месеца към този момент съвсем не му оставали пари.
През януари тази година подхваща третия си до момента опит да се откри в Западна Европа. Една българска компания преди този момент му дала обещание и работа, и жилище в Мюнхен. Евгени продал мобифона си, с цел да си купи билет за рейса. Така идва в Мюнхен без никакви пари - единствено с един телефонен номер в джоба си. Когато обаче се обадил на този телефон, се оказало, че подобен номер въобще не съществува.
Оказал се в цялостна невъзможност - Евгени останал на автогарата с вярата, че някой въпреки всичко ще пристигна да го прибере, както му било дадено. Или че най-малко ще срещне някой съотечественик, който да му помогне. Топлел се за по няколко часа във фоайето на автогарата, само че го измъчвали и студът, и гладът. А в среднощ, когато заключвали фоайето на автогарата, не му оставало нищо друго, с изключение на да спи на улицата. Бил на ръба на отчаянието, тъй като страдал от апетит и ледения мраз. Но не изгубил напълно вяра, че ориста ще му помогне.
На третия ден той фактически се натъкнал на българин, който му разказал за един от мюнхенските приюти.
Оттогава към този момент не му се постанова да спи на улицата. А задачите му са амбициозни: да научи немски, да стартира работа, да има жена и деца. Вече е почнал да посещава безвъзмезден курс по немски и трескаво търси шеф, който да го назначи легално. Би предпочел да е пощальон, само че е подготвен и на всякаква друга работа - да вземем за пример бояджия или строителен служащ - единственото, на което държи, е да е законна.
В " българската стая " на някогашната мюнхенска казарма
Засега обаче единственият му дом е мюнхенският подслон в една остаряла казарма, в който разпределят хората по народи - по тази причина има и " българска " стая. Евгени нощува в нея дружно с още 10 свои сънародници. Някои от тях даже имат работа - като строителни служащи, като чистачки или в кухнята на някое заведение. Плащат им обаче надалеч под минималната отплата, а с тези пари в безценен град като Мюнхен е немислимо да се наеме каквото и да е жилище.
В Мюнхен, също както и в други огромни немски градове, има незаконни трудови тържища - множеството от претендентите за работа там са от Източна Европа и изключително доста от България. Официални данни за това какъв брой са тези хора към този момент няма. Наемат ги за по ден-два, само че дребното пари, които изкарват на черно, не стигат нито за жилище, нито даже за билет, с цел да се върнат назад в България.
В мюнхенския подслон нощува и Ирен, 55-годишна унгарка, която от две години живее в града. И тя върви на курс по немски, работи в един хотел като камериерка или в кухнята. Когато я види човек, в никакъв случай не повярвал, че е без дом - особено за срещата си с репортерите на " Дойчландфунк " се е погрижила да се облече с нови облекла.
Повечето са българи и румънци
Ирен получава помощ от една църковна филантропична организация в Мюнхен. През предходната година за помощ към тази организация са се обърнали над 4 хиляди души, множеството били румънци и българи. Много от тези европейски жители са пристигнали в баварската столица прекомерно скоро, с цел да имат правото на обществени помощи. И още не знаят, че трайното позволение за престой ще си остане за тях фантазия и след пет години, в случай че нямат адресна регистрация, се споделя още в репортажа на " Дойчландфунк ".
Сътрудничката на организацията Андреа Унтару споделя пред публицистите следното: " Броят на хората, които идват при нас в зимния интервал, остана съвсем непрекъснат през последните три години. Но доста набъбна броят на тези, които страдат от един и същи проблем: липса и на жилище, и на работа - а сред двете има директна връзка. Имаш работа за известно време, само че тъй като нямаш жилище и адресна регистрация, я губиш - мнозина се въртят в този демонски кръг, от който е доста мъчно да се излезе. Тези хора на процедура остават невидими за обществото, а точно те са, които чистят нашите тоалетни и строят бъдещите ни жилища. Все отново се надяваме, че хората, които стопират да ни посещават, са имали шанс ", споделя Андреа Унтару.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ