"Дойче веле" разказа разтърсващата история на две български близначета в Бремен
В Германия ги назовават " мигранти по беднотия ". Някои даже ги считат за мошеници, които идват в богата Германия с една-единствена цел - да източват великодушната обществена система на страната. Малцина обаче познават тежката орис на тези нещастни хора, споделя немската журналистка и писателка Розе Гердс, която в новия си разказ " Трънливите деца " повдига малко завесата. Със средствата на престъпния род Гердс желае да притегли публичното внимание към нерадостната орис на така наречен " мигранти по беднотия " от България и Румъния.
Главните герои в романа са българските близнаци Георги и Мия, които живеят със фамилията си в проблематичен краен квартал на Бремен. Когато един ден 13-годишната Мия изчезва безследно, учителката ѝ взема решение да посети фамилията - и остава потресена от мизерията, която открива в дома на преселниците. След това безследно изчезва и самата учителка...
Повече истина, в сравнение с нереалност
Розе Гердс е озаглавила романа си " Трънливите деца ". Така Георги и Мия са наричани от съучениците им в класа - поради трънливите шубраци, които стигат чак до втория етаж на постройката, в която се намира мизерното жилище, населявано от българското семейство.
В книгата си Розе Гердс съумява да активизира доста благосклонност за двете деца. И с извънредно изострен взор върху казуса тя води читателя в един чужд за него свят. " Повечето от нас въобще не могат да си показват, че сходни неща са вероятни, че има такива ориси. Но те са истина " - показа при представянето на книгата една от присъстващите, която преди време също е пристигнала от България. Попитахме авторката на романа какво в книгата ѝ е истина и какво - небивалица: " В Бремен фактически има порутени жилища като това, в което живеят Мия и Георги. Истински са също трудовата пиаца в града, както и употребата, на която безскрупулни работодатели подлагат бедните мигранти. Тъжна реалност са и описаните в романа начини за " прекършване " на млади дами за да бъдат заставени да проституират. Дълги години съм работила като правосъден кореспондент и съм участвала на редица процеси против трафиканти на хора. Затова познавам доста такива ориси ", споделя Розе Гердс.
" Българите са скромни и работливи "
Само в Бремен, където се развива действието на романа, живеят сред две и три хиляди български " мигранти по беднотия ", споделя още Розе Гердс. Повечето от тях не основават никакви проблеми на локалните. Полицията даже ги разказва като " доста скромни и работливи хора ", споделя Гердс, която е научила това от диалози с локални полицейски чиновници.
Идеята за " Трънливите деца " се зародила преди три години точно след диалог с полицейски чиновник от Бремен. " Дотогава съвсем нищо не се знаеше или пишеше за ужасяващите условия, при които живеят българските и румънските преселници. Още до момента в който работех над книгата, тематиката внезапно навлезе в политическия и публичен спор в Германия. Междувременно обаче тя беше изтласкана на назад във времето от сюжета с бежанците ", показва писателката.
" И ние бихме постъпили по същия метод "
Розе Гердс споделя, че би била доста щастлива, в случай че книгата ѝ накара читателя да промени мнението си за така наречен " мигранти по беднотия ". " Лично за мен е незаслужено и напряко отвратително, че бедността като причина, пораждаща миграцията, се тематизира в Германия толкоз безпощадно. При това ние бихме постъпили по същия метод, в случай че се окажем в сходна невъзможност. Стига да имаме същия кураж като тези хора, които в този момент идват при нас ", споделя Розе Гердс.
Rose Gerdts: Dornenkinder, Rowohlt Verlag, 2014
Източник: " Дойче Веле "
Главните герои в романа са българските близнаци Георги и Мия, които живеят със фамилията си в проблематичен краен квартал на Бремен. Когато един ден 13-годишната Мия изчезва безследно, учителката ѝ взема решение да посети фамилията - и остава потресена от мизерията, която открива в дома на преселниците. След това безследно изчезва и самата учителка...
Повече истина, в сравнение с нереалност
Розе Гердс е озаглавила романа си " Трънливите деца ". Така Георги и Мия са наричани от съучениците им в класа - поради трънливите шубраци, които стигат чак до втория етаж на постройката, в която се намира мизерното жилище, населявано от българското семейство.
В книгата си Розе Гердс съумява да активизира доста благосклонност за двете деца. И с извънредно изострен взор върху казуса тя води читателя в един чужд за него свят. " Повечето от нас въобще не могат да си показват, че сходни неща са вероятни, че има такива ориси. Но те са истина " - показа при представянето на книгата една от присъстващите, която преди време също е пристигнала от България. Попитахме авторката на романа какво в книгата ѝ е истина и какво - небивалица: " В Бремен фактически има порутени жилища като това, в което живеят Мия и Георги. Истински са също трудовата пиаца в града, както и употребата, на която безскрупулни работодатели подлагат бедните мигранти. Тъжна реалност са и описаните в романа начини за " прекършване " на млади дами за да бъдат заставени да проституират. Дълги години съм работила като правосъден кореспондент и съм участвала на редица процеси против трафиканти на хора. Затова познавам доста такива ориси ", споделя Розе Гердс.
" Българите са скромни и работливи "
Само в Бремен, където се развива действието на романа, живеят сред две и три хиляди български " мигранти по беднотия ", споделя още Розе Гердс. Повечето от тях не основават никакви проблеми на локалните. Полицията даже ги разказва като " доста скромни и работливи хора ", споделя Гердс, която е научила това от диалози с локални полицейски чиновници.
Идеята за " Трънливите деца " се зародила преди три години точно след диалог с полицейски чиновник от Бремен. " Дотогава съвсем нищо не се знаеше или пишеше за ужасяващите условия, при които живеят българските и румънските преселници. Още до момента в който работех над книгата, тематиката внезапно навлезе в политическия и публичен спор в Германия. Междувременно обаче тя беше изтласкана на назад във времето от сюжета с бежанците ", показва писателката.
" И ние бихме постъпили по същия метод "
Розе Гердс споделя, че би била доста щастлива, в случай че книгата ѝ накара читателя да промени мнението си за така наречен " мигранти по беднотия ". " Лично за мен е незаслужено и напряко отвратително, че бедността като причина, пораждаща миграцията, се тематизира в Германия толкоз безпощадно. При това ние бихме постъпили по същия метод, в случай че се окажем в сходна невъзможност. Стига да имаме същия кураж като тези хора, които в този момент идват при нас ", споделя Розе Гердс.
Rose Gerdts: Dornenkinder, Rowohlt Verlag, 2014
Източник: " Дойче Веле "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ