Гръцкият залез продава и без търговски регистър
В Гърция нито обществен търговски указател имат, нито кадастрален проект, нито пък проекти за евакуации при бедствия. Сега ги приготвят. Това не им пречи страната да действа, да посрещат примерно над 30 милиона туристи годишно и в държавната хазна да постъпват 9-10 милиарда евро от туристическия бизнес единствено. Да, Гърция може да си разреши да живее от туризъм, кораби и маслини. България – мъчно. Да, комерсиалният указател, кадастралните проекти и проектите за ръководство при рецесии са белези на работеща страна и евентуално Гърция не може да се похвали с административен напредък, за разлика от България, която в административно отношение е много по-напред. Това не пречи обаче на гърците да продават един залез на островите Санторини, Миконос, Крит и да инкасират от слънце, вкусна храна и положително въодушевление, пълнейки редом и хазната на частния бранш.
Това значи ли, че страната е неработеща, защото административно се изкачва постепенно и няма обществен търговски указател? Не, несъмнено. Вероятно отношението към даден проблем опира до прагматизъм и позиция на обществото. В никакъв случай не коря българина за това, че търси отговори на въпроси като да вземем за пример: Защо има срив в комерсиалния указател и до каква степен могат да са сигурни, че всичко е наред с фирмената им история – добра или неприятна. И по този начин би трябвало да бъде. Да се желае отговорност. Все си мисля обаче, че други са подтемите, които изискват внимание и заради неналичието на избор, може да се изчака до изнасяне на публична информация и аргументите за казуса.
Гърците да вземем за пример в сходен проблем, вместо да разискват липса на обществен търговски указател, не биха си губили времето да “линчуват и съдят ” в обществените мрежи и медиите. Ще махнат с ръка и ще употребяват всяка секунда, с цел да инкасират от казуса, какъвто и да е той. За образец, и сега изискват от интернационалната общественост да оправдае финансовите им неточности, поради славата и приноса на техните предшественици в международната просвета, вместо да се кахърят, че “фалират ”. Дори си разрешават да бъдат дръзки пред европейските кредитори и да дават отговор: “Как смеете да ни говорите по този начин? Когато ние строяхме Партенона, вие сте висели по дърветата и сте яли жълъди. ” Накратко – търгуват и вадят дивиденти от всяко свое достижение или неточност.
Хич няма да е пресилено в случай че кажа, че милионите туристи, които посещават гръцките археологически обекти, познават по-добре антична Гърция, в сравнение с огромна част от гърците на нашето съвремие, само че този факт не пречи на гръцкото вулканично самочувствие да нараства. Например през 2017 година някогашният президент на Америка Барак Обама дойде на публично посещаване в Гърция. Направи обиколка на прелестните монументи, Партенона, Пропилеите, Ерехтиона. Впечатляващите телевизионни фрагменти по какъв начин Барак Обама се разхожда по тези известни и неповторими монументи, обиколиха света. Разбира се, гръцките телевизионни канали демонстрираха неведнъж този видеоклип, а всички гърци гордо застанаха пред тв приемниците си, с цел да видят по какъв начин страната им обикаля по всички тв приемници на планетата.
Знаете ли обаче какъв брой атиняни чух със личните си уши да споделят: “Уау, вижте какъв брой е прекрасен Акропола. Трябва някой път да се кача да го прегледам. От 30 години пребивавам в Атина, съвсем всеки ден минавам в подножието му, само че нито веднъж не съм се изкачил да го видя ”. От мненията, които заляха обществените мрежи, стана ясно, че огромна част от самите гърци не са посетили и веднъж Акропола, а друга част – когато са били възпитаници. Това обаче не им попречи да бъдат прагматици и да осребряват времето си, тъй като един от критериите за работеща страна е нейното финансово благоденствие.
Сигурно ще си зададете въпроса за какво разказвам всичко това и каква връзка има туризмът на Гърция с комерсиалния указател на България? Ами директна няма. Индиректна обаче има и тя опира до гледната точка на хората. За това по какъв начин един “проблем ” може да бъде употребен като дял и назад. Може би това е един от моментите, в които съзнавам и смисъла на думите “Да си грък не е народност, а специалност ” и за следващ път разбирам, че мъчно ще ги стигнем…
Българинът се усеща редом и воин, и надвит. И прочут, и пропуснат. И всевластен, и измъчен. И богат, и бедняк. Това вътрешно раздвояване, което го терзае, води до мистериозни държания, които са изцяло неразбираеми за човек, който не е живял дълги години в границите на българските граници. Затова пък е доста добър критик в обществените мрежи. Същото важи и за съседите ни, които се питат, за какво българите реагират по този начин. И още веднъж опираме до разковничето наречено “европейско държание с нрав за пълноправие ”. За това не сме отговорни ние. Чисто и просто някои политически желания и прищявки на други в предишното са определили гледната точка на Изтока и Запада.
Слабостта на демократите
Да се върнем на казуса с комерсиалния указател. Всички си даваме сметка, че е проблем, касаещ “обществената сигурност ”, щом всеки хакер може да бръкне в базата данни, която съхранява информация за българския бизнес и евентуално – да прави там, каквото си желае, както и други основни неща. Дори и повода да е механически срив, породен от неприятна поддръжка на уеб страницата за базата данни, несъмнено е, че последствия ще има. Това потвърждава, че има органи, харесва ни или не, които работят върху този пробив в икономическата и финансова сигурност на страната. Затова надали удрянето на казуса като октопод в стената, би помогнало за неговото “обществено ” разрешаване… Все отново да не забравяме, че “демокрацията умира не заради недостатъци на законите, а заради уязвимост на демократите ”..
Това значи ли, че страната е неработеща, защото административно се изкачва постепенно и няма обществен търговски указател? Не, несъмнено. Вероятно отношението към даден проблем опира до прагматизъм и позиция на обществото. В никакъв случай не коря българина за това, че търси отговори на въпроси като да вземем за пример: Защо има срив в комерсиалния указател и до каква степен могат да са сигурни, че всичко е наред с фирмената им история – добра или неприятна. И по този начин би трябвало да бъде. Да се желае отговорност. Все си мисля обаче, че други са подтемите, които изискват внимание и заради неналичието на избор, може да се изчака до изнасяне на публична информация и аргументите за казуса.
Гърците да вземем за пример в сходен проблем, вместо да разискват липса на обществен търговски указател, не биха си губили времето да “линчуват и съдят ” в обществените мрежи и медиите. Ще махнат с ръка и ще употребяват всяка секунда, с цел да инкасират от казуса, какъвто и да е той. За образец, и сега изискват от интернационалната общественост да оправдае финансовите им неточности, поради славата и приноса на техните предшественици в международната просвета, вместо да се кахърят, че “фалират ”. Дори си разрешават да бъдат дръзки пред европейските кредитори и да дават отговор: “Как смеете да ни говорите по този начин? Когато ние строяхме Партенона, вие сте висели по дърветата и сте яли жълъди. ” Накратко – търгуват и вадят дивиденти от всяко свое достижение или неточност.
Хич няма да е пресилено в случай че кажа, че милионите туристи, които посещават гръцките археологически обекти, познават по-добре антична Гърция, в сравнение с огромна част от гърците на нашето съвремие, само че този факт не пречи на гръцкото вулканично самочувствие да нараства. Например през 2017 година някогашният президент на Америка Барак Обама дойде на публично посещаване в Гърция. Направи обиколка на прелестните монументи, Партенона, Пропилеите, Ерехтиона. Впечатляващите телевизионни фрагменти по какъв начин Барак Обама се разхожда по тези известни и неповторими монументи, обиколиха света. Разбира се, гръцките телевизионни канали демонстрираха неведнъж този видеоклип, а всички гърци гордо застанаха пред тв приемниците си, с цел да видят по какъв начин страната им обикаля по всички тв приемници на планетата.
Знаете ли обаче какъв брой атиняни чух със личните си уши да споделят: “Уау, вижте какъв брой е прекрасен Акропола. Трябва някой път да се кача да го прегледам. От 30 години пребивавам в Атина, съвсем всеки ден минавам в подножието му, само че нито веднъж не съм се изкачил да го видя ”. От мненията, които заляха обществените мрежи, стана ясно, че огромна част от самите гърци не са посетили и веднъж Акропола, а друга част – когато са били възпитаници. Това обаче не им попречи да бъдат прагматици и да осребряват времето си, тъй като един от критериите за работеща страна е нейното финансово благоденствие.
Сигурно ще си зададете въпроса за какво разказвам всичко това и каква връзка има туризмът на Гърция с комерсиалния указател на България? Ами директна няма. Индиректна обаче има и тя опира до гледната точка на хората. За това по какъв начин един “проблем ” може да бъде употребен като дял и назад. Може би това е един от моментите, в които съзнавам и смисъла на думите “Да си грък не е народност, а специалност ” и за следващ път разбирам, че мъчно ще ги стигнем…
Българинът се усеща редом и воин, и надвит. И прочут, и пропуснат. И всевластен, и измъчен. И богат, и бедняк. Това вътрешно раздвояване, което го терзае, води до мистериозни държания, които са изцяло неразбираеми за човек, който не е живял дълги години в границите на българските граници. Затова пък е доста добър критик в обществените мрежи. Същото важи и за съседите ни, които се питат, за какво българите реагират по този начин. И още веднъж опираме до разковничето наречено “европейско държание с нрав за пълноправие ”. За това не сме отговорни ние. Чисто и просто някои политически желания и прищявки на други в предишното са определили гледната точка на Изтока и Запада.
Слабостта на демократите
Да се върнем на казуса с комерсиалния указател. Всички си даваме сметка, че е проблем, касаещ “обществената сигурност ”, щом всеки хакер може да бръкне в базата данни, която съхранява информация за българския бизнес и евентуално – да прави там, каквото си желае, както и други основни неща. Дори и повода да е механически срив, породен от неприятна поддръжка на уеб страницата за базата данни, несъмнено е, че последствия ще има. Това потвърждава, че има органи, харесва ни или не, които работят върху този пробив в икономическата и финансова сигурност на страната. Затова надали удрянето на казуса като октопод в стената, би помогнало за неговото “обществено ” разрешаване… Все отново да не забравяме, че “демокрацията умира не заради недостатъци на законите, а заради уязвимост на демократите ”..
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ