Изгубени във времето: Село Иглика, любимото на Невена Коканова
В габровското село Иглика в миналото живели дюлгери и ковачи. Преди повече от 300 години те трансформирали безводните и неплодородни земи в скалите на Предбалкана в домове. Запазените и до през днешния ден многовековни къщи са като етнографски музеи, а в тях живеят единствено петима непрекъснати поданици.
„ Няколко версии има за заселването на това село. Първото е, че са пристигнали от Бесарабия; другото е, че са избягали от чумата, както в този момент има Коронавирус и третото е, че тук покрай селото има една цитадела от 4 век, имало замъци и охранявали пътя за Южна България или т. нар Тракия и локалното население са били дервенджии, които са охранявали проходите. Моят пра дядо се водел като главатар на селото, имал 4 братя и една сестра и 20-та година стартират на всеки наследник по една къща “, споделя Любомир Станев.
Детството на Станев минава под сянката на древен кипарис и градина цялостна с рози. Днес живее със фамилията си в Габрово. Това, което е вижда и чува през годините, когато е бил част от Държавна сигурност, го кара все по-вече до търси чистотата тук-там като това в село Чомаци, както в миналото се наричало Иглика.
Магнетичната природа и прохладата в каменните къщи притегля и едно от обичаните лица на българското кино и спектакъл – Невена Коканова. През 1984 година тя става съседка на Любомир. Прекарва и последните години от живота си там.
Селото става обичано за доста български актьори. Снимат се и два кино лентата, с присъединяване на Коканова – „ Вечери в Антимовския хан “ и „ Вампир “.
Актрисата прекарва последните години от своя живот в село Иглика. През 2000 година тя умря, откакто изгуби борбата с тежка болест. До последно около нея е Дикран Балабанян. Стават другари доста преди и двамата да се преселят в Иглика.
„ Има най-различен тип другарства, за мен най-ценното другарство е безмълвното другарство, оня контакт, който прави непотребен многословието. Невена ми беше такава другарка – разбираща, прощаваща… “, споделя Балабанян.
Той и до през днешния ден подготвя на своите посетители от това кафе, което заран актирсата пиела под шарената сянка на асмата в двора му.
След гибелта на Коканова щерка й Теодора подарява цялата ѝ библиотека на селото. Днес книгите се намират в читалището, носещо нейното име.
Всяка година в задния си двор Дикран Балабанян посреща фамилията и приятелите на актрисата, с цел да почетат паметта ѝ.
„ Няколко версии има за заселването на това село. Първото е, че са пристигнали от Бесарабия; другото е, че са избягали от чумата, както в този момент има Коронавирус и третото е, че тук покрай селото има една цитадела от 4 век, имало замъци и охранявали пътя за Южна България или т. нар Тракия и локалното население са били дервенджии, които са охранявали проходите. Моят пра дядо се водел като главатар на селото, имал 4 братя и една сестра и 20-та година стартират на всеки наследник по една къща “, споделя Любомир Станев.
Детството на Станев минава под сянката на древен кипарис и градина цялостна с рози. Днес живее със фамилията си в Габрово. Това, което е вижда и чува през годините, когато е бил част от Държавна сигурност, го кара все по-вече до търси чистотата тук-там като това в село Чомаци, както в миналото се наричало Иглика.
Магнетичната природа и прохладата в каменните къщи притегля и едно от обичаните лица на българското кино и спектакъл – Невена Коканова. През 1984 година тя става съседка на Любомир. Прекарва и последните години от живота си там.
Селото става обичано за доста български актьори. Снимат се и два кино лентата, с присъединяване на Коканова – „ Вечери в Антимовския хан “ и „ Вампир “.
Актрисата прекарва последните години от своя живот в село Иглика. През 2000 година тя умря, откакто изгуби борбата с тежка болест. До последно около нея е Дикран Балабанян. Стават другари доста преди и двамата да се преселят в Иглика.
„ Има най-различен тип другарства, за мен най-ценното другарство е безмълвното другарство, оня контакт, който прави непотребен многословието. Невена ми беше такава другарка – разбираща, прощаваща… “, споделя Балабанян.
Той и до през днешния ден подготвя на своите посетители от това кафе, което заран актирсата пиела под шарената сянка на асмата в двора му.
След гибелта на Коканова щерка й Теодора подарява цялата ѝ библиотека на селото. Днес книгите се намират в читалището, носещо нейното име.
Всяка година в задния си двор Дикран Балабанян посреща фамилията и приятелите на актрисата, с цел да почетат паметта ѝ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ