Срещата на Г-20 в Осака: климатът и протекционизмът са забранени теми
В езика на финалните изказвания от срещата на G20 в Осака липсваше предстояща декларация против протекционизма - едно от основните условия на администрацията на Доналд Тръмп.
Добре, че е пластмасата. Горе-долу единственото нещо, по което всички водачи на най-големите 20 стопански системи в света се съгласиха по време на двудневната среща на върха в Осака, Япония, беше желанието им да отстраняват изхвърлянето на пластмаса в океана до 2050 година Амбициозна и значима цел, несъмнено, само че на фона на всички други проблеми в международната стопанска система, които срещите на Г-20 илюстрират идеално, тя стои някак самотно.
Другата добра вест от Осака пристигна след срещата сред американския президент Доналд Тръмп и китайския Си Дзинпин, които оповестиха топене на комерсиалните договаряния сред двете най-големи стопански системи. Предвид характера на Тръмп и историята на досегашните договаряния, повече от ясно е, че това също е краткотрайно и ще търпи развиване.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Промяна в климата? Не.
Една от водещите тематики на конференцията - смяната в климата, за малко да дерайлира задачите договаряния още в първия ден на срещата на върха. Президентът на Франция Еманюел Макрон начерта " алена линия ", без която би отказал да поддържа финалното съглашение на конференцията - участниците да потвърдят отговорностите си по Парижкото съглашение и да се съгласят на бъдещи ограничения за смяната в климата.
Това естествено, не се хареса на Доналд Тръмп. Съединени американски щати се пробваха да смекчат езика на финалното изказване, тъй че то да включва само декларация за понижаване на въглеродните излъчвания. Това провокира яростен спор в първия ден от срещата на върха в Осака, само че приключи с компромис. Останалите 19 водачи подписаха в декларацията, че отговорностите им по Парижкото съглашение са " необратими ", до момента в който Съединени американски щати се ангажира само с понижаване на излъчванията заради " допустима щета над американските служащи и данъкоплатци ".
По този метод декларацията на G20 за климатичните промени в Осака е съвсем идентично копие на декларацията от срещата на върха в Буенос Айрес предходната година и показва неналичието на какъвто и да е прогрес по може би най-важната тематика на планетата сега.
Да запазим протекционизма
Мерките на групата по отношение на стопанската система също се оказаха половинчати. Докато международните водачи се съгласиха, че международната стопанска система в този миг пораства прекомерно постепенно, те не се оповестиха срещу протекционизма за втора поредна година.
Това е елементарно обяснимо. Администрацията на Доналд Тръмп трансформира митата в основен инструмент на комерсиалната, а и на външната политика на Съединени американски щати. Това носи кратковременен триумф за американския президент, както демонстрира размразяването на комерсиалните договаряния с Китай. Дългосрочно обаче е една от най-големите закани пред международния растеж.
Вместо да приказват по болната тематика, водачите на 20-те най-богати стопански системи поддържаха много по-мъглявата концепция за " правилата на свободната търговия " и се съгласиха за нуждата да се реформира Световната комерсиална организация. Японският хазаин Шинцо Абе изключително мощно акцентира на нуждата онлайн търговията да влезе по-цялостно в разпоредбите на СТО. 20-те също така се съгласиха, че ще работят за промяна на механизма за разрешаване на търговски дебати на институцията. Легитимността на въпросния механизъм е съвсем напълно погазена от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай с техните мита и контра-мита.
Изненадващо, Тръмп уточни по време на срещата с китайския президент, че американски компании могат да вършат бизнес с Хуавей. Заради ограниченията на неговата администрация, китайският колос изпадна в несигурна обстановка с сътрудниците си като Гугъл.
Кой ръководи данните
Друга от изненадите на конференцията беше предлагането на японския министър председател Шинзо Абе на дневен ред да се сложи международното ръководство на данните. Според домакините, светът би трябвало да сътвори режим на данните, който да управлява и подсигурява свободния продан на информация. Япония предложи по този начин наречения " Осака развой " единствено пет месеца преди срещата на върха - време, което съгласно тинк танкове представени от " The Japan Times " е било незадоволително за образуване на комплицирани позиции по въпроса.
" От една страна, ние би трябвало да можем деликатно да защитим персоналните си данни, интелектуалната благосъстоятелност и данни значими за националната сигурност. От друга страна, би трябвало да премахнем държавните граници за свободната замяна на медицински, транспортни и други значими анонимни данни, " сподели Абе на Световния стопански конгрес през януари. Идеята за международно съглашение, което ръководи данните обаче се оказа прекомерно амбициозна за срещата на G20.
Индия, Китай и Южна Африка мощно разкритикуваха концепцията за международен режим на данните. В самия текст на съглашението взеха решение да подкрепят свободната замяна на данни и информация без да се трансформират досегашните домашни законови правила.
20, само че разнообразни
Част от водачите на G20 въодушевено поддържаха концепцията онлайн платформите да бъдат държани по-отговорни за надзор над информацията, която потребителите им разгласяват. Австралийският министър председател Скот Морисън завоюва поддръжката на всички други водачи да предизвикват тех платформите да смъкват " терористични материали ". Главният образец, който Морисън употребява беше лайвстриймът на атентата против джамията в Крайстчърч. Морисън даде за образец Австралия, където платформите могат да бъдат подведени под отговорност, в случай че не отстраняват рискови за обществото видеа и материали в точния момент.
Идеите на австралийския министър председател бяха подкрепени изключително въодушевено от Канада, делегацията на Европейски Съюз, както и поотеделно от немския канцлер Ангела Меркел, министър председателят в оставка на Англия Тереза Мей, и френския президент Еманюел Макрон.
Всичко това показва отлично безсмислеността на формат като Г-20 в свят, в който даже сътрудници като Съединени американски щати и Европа не могат да заемат единни позиции по доста тематики. Декларацията на срещата е необвързваща, а по множеството тематики: протекционизъм, персонални данни, киберсигурност, климат, е неуместно да се мисли, че страни като Русия, Германия, Франция, Съединени американски щати и Китай да вземем за пример, биха били на едно мнение. Така най-голяма изгода от срещата извлекоха саудитският принц Салман бин-Рушди, който още веднъж съумя да се върне във фотографиите, след отсъствието му около убийството на журналиста Джамал Хашоги и севернокорейският водач Ким Чен Ун, който получи изненадващо посещаване от Доналд Тръмп на личната си граница след края на срещата в Осака.
Добре, че е пластмасата. Горе-долу единственото нещо, по което всички водачи на най-големите 20 стопански системи в света се съгласиха по време на двудневната среща на върха в Осака, Япония, беше желанието им да отстраняват изхвърлянето на пластмаса в океана до 2050 година Амбициозна и значима цел, несъмнено, само че на фона на всички други проблеми в международната стопанска система, които срещите на Г-20 илюстрират идеално, тя стои някак самотно.
Другата добра вест от Осака пристигна след срещата сред американския президент Доналд Тръмп и китайския Си Дзинпин, които оповестиха топене на комерсиалните договаряния сред двете най-големи стопански системи. Предвид характера на Тръмп и историята на досегашните договаряния, повече от ясно е, че това също е краткотрайно и ще търпи развиване.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Промяна в климата? Не.
Една от водещите тематики на конференцията - смяната в климата, за малко да дерайлира задачите договаряния още в първия ден на срещата на върха. Президентът на Франция Еманюел Макрон начерта " алена линия ", без която би отказал да поддържа финалното съглашение на конференцията - участниците да потвърдят отговорностите си по Парижкото съглашение и да се съгласят на бъдещи ограничения за смяната в климата.
Това естествено, не се хареса на Доналд Тръмп. Съединени американски щати се пробваха да смекчат езика на финалното изказване, тъй че то да включва само декларация за понижаване на въглеродните излъчвания. Това провокира яростен спор в първия ден от срещата на върха в Осака, само че приключи с компромис. Останалите 19 водачи подписаха в декларацията, че отговорностите им по Парижкото съглашение са " необратими ", до момента в който Съединени американски щати се ангажира само с понижаване на излъчванията заради " допустима щета над американските служащи и данъкоплатци ".
По този метод декларацията на G20 за климатичните промени в Осака е съвсем идентично копие на декларацията от срещата на върха в Буенос Айрес предходната година и показва неналичието на какъвто и да е прогрес по може би най-важната тематика на планетата сега.
Да запазим протекционизма
Мерките на групата по отношение на стопанската система също се оказаха половинчати. Докато международните водачи се съгласиха, че международната стопанска система в този миг пораства прекомерно постепенно, те не се оповестиха срещу протекционизма за втора поредна година.
Това е елементарно обяснимо. Администрацията на Доналд Тръмп трансформира митата в основен инструмент на комерсиалната, а и на външната политика на Съединени американски щати. Това носи кратковременен триумф за американския президент, както демонстрира размразяването на комерсиалните договаряния с Китай. Дългосрочно обаче е една от най-големите закани пред международния растеж.
Вместо да приказват по болната тематика, водачите на 20-те най-богати стопански системи поддържаха много по-мъглявата концепция за " правилата на свободната търговия " и се съгласиха за нуждата да се реформира Световната комерсиална организация. Японският хазаин Шинцо Абе изключително мощно акцентира на нуждата онлайн търговията да влезе по-цялостно в разпоредбите на СТО. 20-те също така се съгласиха, че ще работят за промяна на механизма за разрешаване на търговски дебати на институцията. Легитимността на въпросния механизъм е съвсем напълно погазена от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай с техните мита и контра-мита.
Изненадващо, Тръмп уточни по време на срещата с китайския президент, че американски компании могат да вършат бизнес с Хуавей. Заради ограниченията на неговата администрация, китайският колос изпадна в несигурна обстановка с сътрудниците си като Гугъл.
Кой ръководи данните
Друга от изненадите на конференцията беше предлагането на японския министър председател Шинзо Абе на дневен ред да се сложи международното ръководство на данните. Според домакините, светът би трябвало да сътвори режим на данните, който да управлява и подсигурява свободния продан на информация. Япония предложи по този начин наречения " Осака развой " единствено пет месеца преди срещата на върха - време, което съгласно тинк танкове представени от " The Japan Times " е било незадоволително за образуване на комплицирани позиции по въпроса.
" От една страна, ние би трябвало да можем деликатно да защитим персоналните си данни, интелектуалната благосъстоятелност и данни значими за националната сигурност. От друга страна, би трябвало да премахнем държавните граници за свободната замяна на медицински, транспортни и други значими анонимни данни, " сподели Абе на Световния стопански конгрес през януари. Идеята за международно съглашение, което ръководи данните обаче се оказа прекомерно амбициозна за срещата на G20.
Индия, Китай и Южна Африка мощно разкритикуваха концепцията за международен режим на данните. В самия текст на съглашението взеха решение да подкрепят свободната замяна на данни и информация без да се трансформират досегашните домашни законови правила.
20, само че разнообразни
Част от водачите на G20 въодушевено поддържаха концепцията онлайн платформите да бъдат държани по-отговорни за надзор над информацията, която потребителите им разгласяват. Австралийският министър председател Скот Морисън завоюва поддръжката на всички други водачи да предизвикват тех платформите да смъкват " терористични материали ". Главният образец, който Морисън употребява беше лайвстриймът на атентата против джамията в Крайстчърч. Морисън даде за образец Австралия, където платформите могат да бъдат подведени под отговорност, в случай че не отстраняват рискови за обществото видеа и материали в точния момент.
Идеите на австралийския министър председател бяха подкрепени изключително въодушевено от Канада, делегацията на Европейски Съюз, както и поотеделно от немския канцлер Ангела Меркел, министър председателят в оставка на Англия Тереза Мей, и френския президент Еманюел Макрон.
Всичко това показва отлично безсмислеността на формат като Г-20 в свят, в който даже сътрудници като Съединени американски щати и Европа не могат да заемат единни позиции по доста тематики. Декларацията на срещата е необвързваща, а по множеството тематики: протекционизъм, персонални данни, киберсигурност, климат, е неуместно да се мисли, че страни като Русия, Германия, Франция, Съединени американски щати и Китай да вземем за пример, биха били на едно мнение. Така най-голяма изгода от срещата извлекоха саудитският принц Салман бин-Рушди, който още веднъж съумя да се върне във фотографиите, след отсъствието му около убийството на журналиста Джамал Хашоги и севернокорейският водач Ким Чен Ун, който получи изненадващо посещаване от Доналд Тръмп на личната си граница след края на срещата в Осака.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ