В Европейския съюз сериозно се загрижиха за... водата. Обикновената чешмяна

Бунището Земя

В Европейския съюз съществено се загрижиха за... водата. Обикновената чешмяна вода. Наскоро Европарламентът утвърди правила за възстановяване на качеството на питейната вода Директивата на Европейски Съюз постанова минимални стандарти за качеството на водата. Промените целят да засилят доверието на потребителите и да насърчат потреблението на чешмяна вода. Одобреният текст приканва страните в Евросъюза да обезпечат достъп до вода на всички жители.
Целта на това е европейците по-често да протягат ръка към чешмата, а не към бутилката. Според еврокомисарите достъпът до по-качествена вода би понижил потреблението на бутилирана вода със 17 %. А това на собствен ред би понижило пластмасовите боклуци и излъчванията на парникови газове.
Депутатите оферират ограничения като слагането на безвъзмездни чешми на обществени места (включително в търговски центрове и летища) и предизвикват предлагането на чешмяна вода в заведенията за хранене.
Така в Европа ще се понижи използването на пластмаса. В Евросъюза от известно време се води същинска борба против пластмасовите произведения: чашки, чинийки, бутилки, найлонови торбички и така нататък
Защо обаче е тази борба? Та нали пластмасата е на ниска цена артикул и е комфортен, пригодим, потребен и стопански скъп материал. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда.
И казусът е освен в чашките и торбичките, които мъчно се разграждат. Почти 300 милиона тона неразградима биологично пластмаса се създават всяка година и при едвам 20% преработване огромна част от нея замърсява въздуха, почвата и водите. Проучвания сочат, че 8,3 милиарда тона пластмаса са създадени от 50-те години на XX век насам, а тези боклуци са завладяли околната среда. Има обаче още един проблем - пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са дребни като песъчинки, не са по-големи от 5 милиметра. Но пък са съставка на доста артикули. Някои са добавени умишлено - при пастите за зъби да вземем за пример. А други пораждат при разграждането на пластмасовите боклуци или при протъркване на материалите - да вземем за пример при автомобилните гуми. Огромно количество микропластика "произвеждат " и синтетичните текстили. А сега 60% от облеклата ни са от сходна материя. При изпирането на едно яке полар, да вземем за пример, се освобождават до 1 милион нишки. Годишно в Европа по този метод в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични нишки, сочи проучване на Евросъюза.
Поради бавното си разграждане пластмасата се натрупва в моретата, океаните и плажовете в Европа и по света. Пластмасови останки са открити в морските жители - тюлени, китове, морски костенурки и птици, в рибата и ракообразните. Резултатът не закъсня - тези дни учени оповестиха, че в екстрементите на човек са открити пластмасови частици. Веригата се затвори...
Оказва се, че следи от пластмаса към този момент има на всички места към нас. Преди няколко години микропластик бе открит даже в морската сол. Ново проучване сподели, че пластмасови частици се съдържат в 90% от морската, каменната и езерната сол, продавана по целия свят. Изследването бе оповестено в научното списание "Environmental Science & Technology ".
Учени от Южна Корея и филиал на "Грийнпийс " в Източна Азия взели 39 мостри на сол от разнообразни търговски марки и разкрили, че в 36 имало микропластика.
"Получените резултати свидетелстват, че проникването на микропластика в човешкия организъм посредством морски артикули значително е обвързвано със замърсяването на съответния район ", цитират медиите Сеунг Кю-ким, професор от Националния университет Инчхон в Южна Корея.
Били са оценени мостри на сол от 21 страни от Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Три марки, които не съдържат микропластика, принадлежат на производители от Тайван (рафинирана морска сол), Китай (рафинирана каменна сол) и Франция (необработена морска сол, получавана при слънчево изпарение).
Концентрацията на пластмасови частици, открити в солта, внезапно е варирала измежду другите марки, само че при азиатските производители индикаторите са били изключително високи. Това не е учудило откривателите. Най-голямо количество микропластика било намерено в солта, продавана в Индонезия. Известно е, че Азия е най-замърсеният с пластмаси район в света. А последните изследвания демонстрират, че Индонезия с нейните 34 000 километра брегова линия заема второ място на планетата по равнище на замърсяване.
"Новото проучване ни демонстрира, че микропластиката е на всички места. Без значение дали си купувате морска сол в Европа или някъде другаде, това не ви подсигурява сигурност ", отбелязва професор Шери Мейсън от Държавния университет на Ню Йорк.
Според специалистите всеки средностатистически възрастен човек използва близо 2000 (!) частици микропластика годишно точно посредством солта.
"Съществува настоятелна нужда от по-качествено и изцяло мониторингово проучване дружно с проучвания на размерите на частиците и видовете материали, които в действителност се намират в околната среда ", съобщи Алистър Босал, професор от Йоркския университет във Англия.
"Ясно е, че не можем да избягаме от тази пластична рецесия, защото тя продължава да прониква в нашите водни пътища и океани ", сподели Ким, от "Грийнпийс Източна Азия ".
Ето за какво решението на евродепутатите наподобява изцяло разумно - да се откажем от пластмасовите произведения, с цел да спрем да замърсяваме планетата. При това решението на Европарламента визира най-много изделията за еднократна приложимост - чашки, сламки, чинии, принадлежности, клечки за уши. Тези артикули, които съставляват 70% от морските боклуци, се не разрешават на пазара на Европейски Съюз от 2021 година. Докато бутилките за питиета ще би трябвало да се събират разделно и 90% от тях да могат да се рециклират.
Рекламите показват бутилираната вода като чист артикул, който е потребен за здравето. А ние явно им имаме вяра - статистиката сочи, че пием от ден на ден минерална вода: през 2017 година са били употребявани повече от 390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече, в сравнение с 5 година по-рано. Бизнесът с водата носи големи облаги - браншът прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро.
Решението на евродепутатите сигурно няма да се хареса на производителите на бутилираната вода.
Чиста ли е обаче водата от чешмата? В европейските страни така наречен чешмяна вода е годна за пиянство, макар че не на всички места е в действителност вкусна. Проблемът обаче е, че пластмасовите микрочастици замърсяват освен реките, моретата и океаните. Милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, до момента в който пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са открили наличие на микропластика. Така че даже и да захвърлим бутилките с вода и да посегнем към чешмата, това не ни подсигурява отвод от пластмаса. И въпреки всичко решението е положително, тъй като най-малко ще спрем да замърсяваме планетата.
Световните океани се задушават от пластмаса. 5,25 трилиона пластмасови части плуват в моретата и океаните съгласно данни на природозащитната организация "Грийнпийс ". Всяка година нови 8 милиона тона пластмасови боклуци се включват в общия отпадък в моретата. Всяко парче пластмаса, създадено в миналото, към момента съществува. 26 милиона тона пластмасови боклуци се създават в Европейския съюз всяка година. От тях единствено 30% се преработват и се употребяват наново.
Пластмасовите боклуци на собствен ред също "произвеждат " огромно количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки гражданин на Земята употребява годишно по 60 кг пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа даже над 100 кг.
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем прекомерно малко по този въпрос, тъй като проучванията занапред прохождат. Ефектът върху здравето от поглъщането на микропластмаса към момента не е изследван. Изследвания с риби обаче са посочили, че въпросните микрочастици потискат излюпването на хайвера, попречват растежа на потомството и го вършат по-податливо на хищници, вследствие на което се усилва смъртността на популацията. Хедър Лесли от Амстердамския университет Врейе от години изследва отровите в околната среда и тяхното влияние върху индивида. Експертката твърди, че в случай че обхванат в тъканта на човешкия организъм, дребните пластмасови частици провокират така наречен "оксидативен стрес ", който на собствен ред може да докара до разнообразни хронични възпаления. Въпросното въздействие към този момент е било изпитано върху мишки. Други специалисти са на мнение, че пластмасата е "чист артикул " и не въздейства на човешкия организъм. Въпрос на време е да разберем истината. Дано не е късно...