Атлетите на древна Тракия оживяха
В европейската нощ на музеите наред с многото прояви на НАИМ, мощно усещане направи новата галерия „ Спортът в антична Тракия ”. Тя е отдадена на София – Европейска столица на спорта през 2018-а. Представени са артефакти от 15 музея в страната. Изложбата ще остане до 2 септември.
Какво се е трансформирало като отношение към двигателната просвета и към елитните спортисти от древността до наши дни? С какви привилегии са се употребили спортистите в Античния интервал? Дали това не е самобитно мигане към нашето време, когато прехвърлянията на някои звездни имена в спорта наподобяват главозамайващо в очите на редовите труженици със скромни доходи…
И кои типове спорт са били тогава на мода? Не, не е футболът, нито тенисът на корт, а бягането, хвърлянето на диск, мятането на копие, дълъг скок, панкратионът (хайде да си проверим знанията що за знамение е това или да си послужим първо със смисъла на името Панкратий – всевластен, всемогъщ). Та, панкратионът е бил въведен в програмата на античните олимпийски игри през 648 година пр.Хр. Представлява композиция от бокс и битка. През 1999 година в Гърция е учредена модерна Международна федерация по панкратион.
Да се върнем към изложбата. От нея ще научим какво съставляват и стригилите. Това са принадлежности, употребявани от спортистите за разчистване на телата след края на тежките тренировки или надпревари.
В резултат на политически, стопански и културни контакти с античните гърци, спортната просвета последователно е възприета и в Тракия, като един от идеалите несъмнено е „ здрав дух в крепко тяло. Ярко удостоверение е неповторимият златен пръстен-печат с изображение на спортист от края на V в. пр.Хр. Открит е в надгробната могила Светица край град Шипка дружно с фамозната златна маска, бронзово и желязно въоръжение, сребърни, бронзови и керамични съдове, което демонстрира, че са принадлежали на благороден представител от тракийския хайлайф.
Забележителна е сребърната фиала с позлата от Башова могила при с. Дуванлий, Пловдивско, от V в. пр.Хр. (Регионален археологически музей Пловдив). Тя e украсена отвътре с гравирани позлатени изображения. Представени са надбягвания на четири колесници (квадриги), във всяка от които има по един колесничар и един играч – пехотинец, въоръжен с шлем, броня, щит и гамаши.
Изложбата демонстрира и реорганизация на каменен надпис-покана, отправена от управляващите на античния град Сердика (дн. София) към неговите поданици да вземат участие в спортните игри. Върху мраморна плоча има лист на ефеби, младежи, които минават образование в гимназиона. Находката е от Дионисополис (дн. Балчик), началото на ІІІ в. (след 212 г.) В градовете на антична Тракия са провеждани публични спортни надпревари. Каменни надписи от този интервал свидетелстват, че в конкуренциите са взимали присъединяване и фамозни спортисти от Мала Азия.
Какво се е трансформирало като отношение към двигателната просвета и към елитните спортисти от древността до наши дни? С какви привилегии са се употребили спортистите в Античния интервал? Дали това не е самобитно мигане към нашето време, когато прехвърлянията на някои звездни имена в спорта наподобяват главозамайващо в очите на редовите труженици със скромни доходи…
И кои типове спорт са били тогава на мода? Не, не е футболът, нито тенисът на корт, а бягането, хвърлянето на диск, мятането на копие, дълъг скок, панкратионът (хайде да си проверим знанията що за знамение е това или да си послужим първо със смисъла на името Панкратий – всевластен, всемогъщ). Та, панкратионът е бил въведен в програмата на античните олимпийски игри през 648 година пр.Хр. Представлява композиция от бокс и битка. През 1999 година в Гърция е учредена модерна Международна федерация по панкратион.
Да се върнем към изложбата. От нея ще научим какво съставляват и стригилите. Това са принадлежности, употребявани от спортистите за разчистване на телата след края на тежките тренировки или надпревари.
В резултат на политически, стопански и културни контакти с античните гърци, спортната просвета последователно е възприета и в Тракия, като един от идеалите несъмнено е „ здрав дух в крепко тяло. Ярко удостоверение е неповторимият златен пръстен-печат с изображение на спортист от края на V в. пр.Хр. Открит е в надгробната могила Светица край град Шипка дружно с фамозната златна маска, бронзово и желязно въоръжение, сребърни, бронзови и керамични съдове, което демонстрира, че са принадлежали на благороден представител от тракийския хайлайф.
Забележителна е сребърната фиала с позлата от Башова могила при с. Дуванлий, Пловдивско, от V в. пр.Хр. (Регионален археологически музей Пловдив). Тя e украсена отвътре с гравирани позлатени изображения. Представени са надбягвания на четири колесници (квадриги), във всяка от които има по един колесничар и един играч – пехотинец, въоръжен с шлем, броня, щит и гамаши.
Изложбата демонстрира и реорганизация на каменен надпис-покана, отправена от управляващите на античния град Сердика (дн. София) към неговите поданици да вземат участие в спортните игри. Върху мраморна плоча има лист на ефеби, младежи, които минават образование в гимназиона. Находката е от Дионисополис (дн. Балчик), началото на ІІІ в. (след 212 г.) В градовете на антична Тракия са провеждани публични спортни надпревари. Каменни надписи от този интервал свидетелстват, че в конкуренциите са взимали присъединяване и фамозни спортисти от Мала Азия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ