Френско-испанската ос се роди с водородния тръбопровод
В Европа се роди нова ос – тази сред Франция и Испания.
Главните резултати от нея са два. Първо, Франция си обезпечи още един основен съдружник. Второ, Испания се трансформира в незаобиколим фактор.
Всичко това е реалност от 19 януари, когато френският президент Еманюел Макрон и испанският министър председател Педро Санчес подписаха Договора от Барселона. По значение той е доста покрай Елисейския контракт сред Франция и тогавашната Федерална Република Германия, чиято 60-годишнина ще бъде празнувана утре и Договора от Куиринале сред Франция и Италия отпреди година.
На първо място, двете страни сътвориха фронт против американския Закон за понижаване на инфлацията, наливащ големи суми в енергийния преход в Съединени американски щати. В Договора от Барселона е планувано Париж и Мадрид да подхващат ограничения за отбрана на европейските компании от икономическа насила и непрозрачни практики, както и да водят „ амбициозна европейска индустриална политика, целяща усилване на стратегическата автономност на Европейски Съюз и потенциала за възобновяване “.
Испания и Франция се споразумяха за построяването на подводния водопровод H2MED. Той ще е първият в Европейски Съюз, по който ще тече зелен водород. А тръбата ще свърже двете най-големи средиземноморски пристанища – Барселона и Марсилия. Той ще коства 2,6 милиарда евро, по него ще текат 2 милиона тона водород годишно и ще бъде приключен през 2030 година Тази негова част получи названието Коридор „ Бар-Мар “.
Но H2MED ще доближава и до Португалия. Това ще стане по суша, посредством тръбопровода сред Самора в Испания и Селорику да Бейра в Португалия. А тази страна създава най-евтиния водород в Европа.
А водородът ще има водеща роля в зеления преход, включващ и декарбонизирането на европейската стопанска система.
Така Франция автоматизирано получава още един съдружник в лицето на Португалия. Нищо, че не е сключила с нея контракт, сходен на Елисейския или този от Куиринале.
Същевременно Испания и Франция ще проучат опцията с изключение на H2MED от Барселона до Марсилия да бъде прокарана и електрическа връзка. Предстои да се види какво ще бъде трасето й, само че то надали ще се се разграничава кой знае какъв брой от водородния водопровод.
Договорът от Барселона покрива и редица други области – железопътния превоз, образованието, защитата, сигурността и интернационалните връзки.
Така Франция към този момент има двустранни контракти с останалите 3 водещи стопански системи в Европейски Съюз и еврозоната – Германия, Италия и Испания. (Макар че сега връзките сред Париж и Рим не са в изключително положително положение, изключително след идването на власт на дясната Джорджа Мелони в Италия.)
Отделно сред Франция и Германия от години насам има несъгласия по основни въпроси. Така че Париж постоянно ще има основен сътрудник всред останалите три страни по някой въпрос, който смята за извънредно значим.
Мадрид пък продължава да следва концепцията за „ основната Испания “. Тя към този момент си построи „ специфични връзки “ с Германия и може да влиза в роля на съдия при възможни съществени разногласия и различия сред Берлин и Париж. Или пък да заеме едната страна и по този начин да наклони везните в нейна изгода.
Отделно Испания има отлични връзки с другите средиземноморски страни отвън упоменатите – Италия, Гърция и даже Турция. Същевременно тя си обезпечи близки връзки със северни страни като Дания и Швеция.
А, както означават редица наблюдаващи, географското състояние прави Испания натурален водач в избрани многостранни въпроси. Тя е съществено застрашена от климатичните промени и миграцията. В същото време родината на Дон Кихот е изключително значима за европейската енергийна сигурност с огромния си капацитет от възобновими източници и съществуването на терминали за полутечен природен газ. И не на последно място е врата към Глобалния Юг с помощта на историческите си връзки с Латинска Америка и Африка.
Още по темата
Главните резултати от нея са два. Първо, Франция си обезпечи още един основен съдружник. Второ, Испания се трансформира в незаобиколим фактор.
Всичко това е реалност от 19 януари, когато френският президент Еманюел Макрон и испанският министър председател Педро Санчес подписаха Договора от Барселона. По значение той е доста покрай Елисейския контракт сред Франция и тогавашната Федерална Република Германия, чиято 60-годишнина ще бъде празнувана утре и Договора от Куиринале сред Франция и Италия отпреди година.
На първо място, двете страни сътвориха фронт против американския Закон за понижаване на инфлацията, наливащ големи суми в енергийния преход в Съединени американски щати. В Договора от Барселона е планувано Париж и Мадрид да подхващат ограничения за отбрана на европейските компании от икономическа насила и непрозрачни практики, както и да водят „ амбициозна европейска индустриална политика, целяща усилване на стратегическата автономност на Европейски Съюз и потенциала за възобновяване “.
Испания и Франция се споразумяха за построяването на подводния водопровод H2MED. Той ще е първият в Европейски Съюз, по който ще тече зелен водород. А тръбата ще свърже двете най-големи средиземноморски пристанища – Барселона и Марсилия. Той ще коства 2,6 милиарда евро, по него ще текат 2 милиона тона водород годишно и ще бъде приключен през 2030 година Тази негова част получи названието Коридор „ Бар-Мар “.
Но H2MED ще доближава и до Португалия. Това ще стане по суша, посредством тръбопровода сред Самора в Испания и Селорику да Бейра в Португалия. А тази страна създава най-евтиния водород в Европа.
А водородът ще има водеща роля в зеления преход, включващ и декарбонизирането на европейската стопанска система.
Така Франция автоматизирано получава още един съдружник в лицето на Португалия. Нищо, че не е сключила с нея контракт, сходен на Елисейския или този от Куиринале.
Същевременно Испания и Франция ще проучат опцията с изключение на H2MED от Барселона до Марсилия да бъде прокарана и електрическа връзка. Предстои да се види какво ще бъде трасето й, само че то надали ще се се разграничава кой знае какъв брой от водородния водопровод.
Договорът от Барселона покрива и редица други области – железопътния превоз, образованието, защитата, сигурността и интернационалните връзки.
Така Франция към този момент има двустранни контракти с останалите 3 водещи стопански системи в Европейски Съюз и еврозоната – Германия, Италия и Испания. (Макар че сега връзките сред Париж и Рим не са в изключително положително положение, изключително след идването на власт на дясната Джорджа Мелони в Италия.)
Отделно сред Франция и Германия от години насам има несъгласия по основни въпроси. Така че Париж постоянно ще има основен сътрудник всред останалите три страни по някой въпрос, който смята за извънредно значим.
Мадрид пък продължава да следва концепцията за „ основната Испания “. Тя към този момент си построи „ специфични връзки “ с Германия и може да влиза в роля на съдия при възможни съществени разногласия и различия сред Берлин и Париж. Или пък да заеме едната страна и по този начин да наклони везните в нейна изгода.
Отделно Испания има отлични връзки с другите средиземноморски страни отвън упоменатите – Италия, Гърция и даже Турция. Същевременно тя си обезпечи близки връзки със северни страни като Дания и Швеция.
А, както означават редица наблюдаващи, географското състояние прави Испания натурален водач в избрани многостранни въпроси. Тя е съществено застрашена от климатичните промени и миграцията. В същото време родината на Дон Кихот е изключително значима за европейската енергийна сигурност с огромния си капацитет от възобновими източници и съществуването на терминали за полутечен природен газ. И не на последно място е врата към Глобалния Юг с помощта на историческите си връзки с Латинска Америка и Африка.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ