В Европа неписаният стандарт е да има един университет на

В Европа неписаният стандарт е да има един университет на един милион поданици, това значи, че в България би трябвало да има не повече от осем университета . Това сподели проф. Люк Соте от Университета в Маастрихт, който е и консултант на Европейския комисар за проучвания, просвета и нововъведения Карлош Моедаш. Проф. Соте взе участие в конференцията " Подобряване на модела на финансиране на научните проучвания, учредено на резултати " и показа рекомендации от партньорско проучване за възстановяване на оценката и финансирането на научните организации и висшите учебни заведения в България.

" Добре да е имате четири университета за научно-изследователска активност и четири университета, които да са повече предприемачески ориентирани, тъй като това става все по-популярно в Европа. Това може да се механически университети, които да дават отговор на предприемаческата динамичност ", сподели проф. Соте.



Вие сте международни първенци в една област - по броя на научни институции на глава от популацията, разяснява проф. Люк Соте. Той посъветва " да се провокира Българска академия на науките да сътвори Академичен университет за следдипломни степени - за магистратури и докторантури, а Селскостопанската академия и институти да основат Селскостопански университет ". Съветникът на еврокомисаря за проучвания заключи, че " този нов пейзаж би трябвало да включва общо 10 университета - осем, които да са от сегашните университети и два - от университетските институции ".

Сега в България има 52 университета, 42 института към Българска академия на науките, има и Селскостопанска академия.

В България общественото финансиране за научни проучвания е 0,23 % от Брутният вътрешен продукт и е най-ниското в Европейски Съюз , сподели проф. Соте. По думите му, в случай че се комбинира фрагментацията с ниското финансиране, значи, че всяка от институциите у нас получава най-малък % средства за научна и развойна активност . Затова би трябвало да се справите с фрагментацията - с разделянето на университетите и научните институти, тъй като останалата част от света към този момент се глобализира и в научната област, съобщи проф. Люк Соте.

Той посъветва да се следва естонския и датския образец - да се стреми страната ни към това университетите постоянно да имат в задачата си и научно-изследователска активност паралелно с просветителната активност. Например, в Хумболтовия университет образованието се зарежда от научно-изследователска активност. Научно-изследователската активност и висшето обучение вървят ръка за ръка, а в случай че се употребява името " университет ", той би трябвало да прави и научно-изследователска активност, разяснява проф.Соте.