Вечните светилници на древността
В епохата на всеобщо плячкосване на античните гробници на Египет, Гърция и Рим плъзнали клюки, че в тях, с изключение на всичко останало, са откривани и чудни лампи, които горели от хиляди години и угасвали, когато в гробниците нахлували въоръжени с кирки и лопати вандали.
Подобни сведения са били толкоз доста, че учените се заинтересували от този въпрос и разкрили задоволително безапелационни доказателства измежду античните и средновековните мислители за това, че античните майстори са умеели да създават лампи, горящи без гориво и фитил в продължение на хилядолетия.
Също по този начин е открито, че тези лампи не са опушвали пространството, без да се брои лекият облак пушек при тяхното разтрошаване или гасене, което обяснявало една от загадките за осветление на древноегипетските пирамиди – по какъв начин може зографите да са рисували на неосветените стени без следи от опушване от маслени лампи и факли. Свидетелствата за постоянно горящи лампи са били събрани, систематизирани и оценени. Подобна лампа е открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола, покрай Вия Алия (Алиев път) по време на папа Павел III. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение, т.е., с изключение на всичко останало, и без достъп на О2, 1600 години.
Нахлулият вятър в гробницата угасил лампата и не съумели да я възпламенят наново. Подобни лампи са откривани по целия свят тук-там на антични цивилизации с високоразвита просвета. За постоянно горяща лампа е писал Плутарх, като твърдял, че този светилник висял над вратата на храма на Юпитер Амон; свети Августин споменавал в своите съчинения за древноегипетската „ дяволска “ лампа в храма на Венера, която не можело да се угаси нито с вода, нито с вятър. През 1401 година покрай Рим била открита постоянно горяща лампа, горяща в саркофага на Палант, сина на Евандър. Ако се регистрира датата на погребението, тя е горяла повече от 2000 години. Подобна лампа имало и в безименна мраморна гробница, открита през 1500 година на остров Нисида в Неаполитанския залив.
Още една постоянно горяща лампа имало и в Едеса (Антиохия) по време на ръководството на император Юстиниан (VI век). Тя била сложена в предпазена от стихиите ниша над градските врати и горяла, наподобява, повече от 500 години, до момента в който не била разрушена от бойците. Няколко лампи са открити и на територията на Англия, най-забележителната от които се намирала в гробница на един от адептите на ордена на розенкройцерите.
Освен в страни на Европа и в Южното и Източното Средиземноморие постоянно горящи лампи били открити и в индийски и китайски храмове, в храмовете на Мемфис и даже в Централна и Южна Америка. За жал нито една от тези лампи не е била показана на учените в цялостен тип.
Но компликациите не спрели откривателите, които желали да разкрият тайната на безконечното гориво.
Най-простата догадка била издигната от учения йезуит Афанасий Кирхер. Ето какво написа той: „ В Египет има богати залежи на асфалт и петрол. Какво са правили мъдрите жреци? Те са съединили секрети тръби към една или няколко лампи с азбестови фитили. Тези лампи горели с безконечен пламък. От моя позиция (впрочем гледната точка на Кирхер постоянно се променяла, защото в друга своя работа той написа, че постоянно горящите лампи са създание на Дявола) това е най-вероятното решение на загадката на свръхестествената продължителност на тези лампи. “
За постоянно горящите лампи са написани ни повече, ни по-малко от 200 работи. Възможността за битие на гориво, което се възобновявало със същата скорост, с каквато изгаряло, е била предмет на съществени разногласия и през Средновековието.
