Изчезналият крал
В епохата на крал Мануел I Щастливи (упр. 1495-1525), Португалия достигнала зенита на своето господство и популярност. Експедицията на Вашку да Гама през 1498 година разкрила морския път към Индия, други мореплаватели разкрили и завладели Бразилия, основали колонии в Япония, Индия, Китай. Новите градежи всеобщо се украсявали с орнаменти, изобразяващи водорасли, октоподи, моряшки колани, корабни въжета и всевъзможни други морски реквизити.
Дон Себащиао І станал крал на 11 юни 1557 година – на възраст 3 години, 4 месеца и 22 дни. Отначало вместо него управлявала баба му дона Екатерина. Той бил възпитаван в уважение към светата религия и величието на Португалия, мечтаел да усили славата на португалското оръжие. Опитвал да съживи старите обичаи и се сравнявал с тогавашните велики крале. Вероятно, точно през тези години фантазията за популярност почнала да се конкретизира като проект на Себащиао за навлизане в Африка. Още повече, че други негови държавни инициативи били несполучливи.
Всички дефекти на възпитанието, насложени върху сантименталния му темперамент, несъгласието с баба му дона Екатерина, неуспехът на династичните брачни проекти, желанието да смае света с героизъм и храброст – всичко това се сляло в фантазия за африкански боен поход. Африка била остаряла цел на португалците, те имали колонии по западното й крабрейжие. Начинанието трябвало да го изравни с най-славните португалски крале.
Независимо, че Себащиао бил държател от втората половина на ХVІ век, който трябвало да бъде рационален и предвидлив, психически той бил воин от рицарски разказ, описващ чудновати и фантастични подвизи.
За пръв път Себащиао посетил Мароко през 1574 година, само че походът се провалил поради неприятна подготовка. След като се завърнал, кралят оповестил решимостта си най-сетне да се обвърже с брак. Това било значимо за ориста на кралството, тъй като ставало дума за заместничество на престола. За брачна половинка била набелязана испанска принцеса. Испанският крал Филип II се съгласил на среща в Гуадалупе, покрай границата с Португалия.
Филип заречен да даде помощ за похода, само че единствено в случай че няма турска или друга заплаха за личните му владения. Освен това на Себащиао била обещана ръката на инфантата доня Изабел, когато доближи брачна възраст.
На испанския крал приписват фразата, която сякаш промълвил след отдалечаващия се Себащиао: „ Ако той победи, ще спечелим прочут шурей, в случай че бъде надвит – ще спечелим кралството му “.
Снаряжаването на експедицията изисквало големи разноски. Фактът, че ресурсите на Португалия били явно незадоволителни за воденето на такава война в чужбина, не можел да спре Себащиао. Експедицията била ускорена от потребността да помогне на някогашния берберски султан Мулай Мохамед, прочут на европейците като Шариф – който бил лишен от трона през 1575 г. от брат си Абдал Малик.
Междувременно Филип II се отказал от обещанията си, като се позовал на ангажимента в контракта от Гуадалупе и войната против бунтовниците в Нидерландия. Той настоял походът да бъде отсрочен, след което можел да даде помощ. Но на 6 декември 1577 г. Себащиао уведомил испанците, че персонално ще предвожда експедицията.
На неприятно екипираната войска не достигало оръжие. Видима била неналичието на организация и дисциплинираност. Постоянно имало компликации със заплатите на бойците. Все отново, отплаването от Лисабон се трансформирало във повсеместен празник измежду разкош и величие. Армадата наброявала към 500 кораба.
Призори на 7 юли армията на Себащиао пристигнала в Танжер на мароканския бряг, след което се придвижила към селището Алкасер-Кибир.
Настъпил 4 август 1578 г. Мюсюлманската войска била мощно дисциплинирана и двойно по-многобройна от португалската. Дон Себащиао в искряща ризница с меч в ръце обиколил войската си и произнесъл къса тирада. Последвала молитва на колене.
Арабската кавалерия, издигната в полумесец, почнала офанзива. Себащиао персонално влезнал в сражението. Скоро борбата към този момент била в разгара си и цялото поле се изпълнило с крясъци, тропот на щитове, звънтене на мечове, саби и брони, тътнеж на оръдия.
Миниатюра на борбата. Снимка: Уикипедия
Армията на Себастиан се сражавала с такава гняв и непримиримост, притискайки вражеската кавалерия, че имало миг, в който изглеждало че португалците са покрай успеха. Това бил моментът, когато умрял султан Абдал-Малик. Но военното благополучие обърнало тил на португалците. Конницата на арабите нанесла мощен удар върху християнския ариергард и разрушила испанската и португалската конница. Започнал заплашителен погром.
Непривикналите към боеве португалски войници-селяни и неприятната дисциплинираност на задграничните наемници довели нещата до такава степен, че за по-малко от час бойното поле се трансформирало в плътна маса от конски и човешки тела, доспехи и оръжие. Крал Себащиао в смачкани и окървавени доспехи не напуснал бойното поле. Той сменил 3 коня. Наоколо му оставали все по-малко воини. Отказал на предлагането да бяга, с цел да се избави. За финален път забелязали по какъв начин се хвърля с меч против врага. Повече никой не го видял.
Поражението било съкрушително. Разгромът не можел да се съпостави с нищо в цялата португалска история – нито по-рано, нито по-късно. Загинали 6 хиляди араби и 8 хиляди християни. Мнозина били пленени. Колкото до краля, донесли един мъртвец с 5 рани по главата и доста по тялото, поради които мъчно можел да бъде разпознат. Това станало основа за доста клюки и митове, че кралят е останал жив и липсващ.
През 1581 г. португалските Кортеси в град Томар оповестили Филип II за крал на Португалия и се съгласили страната да стане част от Испания при избрана автономност. Така Португалия изгубила независимостта си за 60 години.
В тази обстановка легендата за изчезналия крал дон Себащиао, който все в миналото ще се появи, придобила черти на родолюбив мит. Тя станала емблема на съпротивата против непознатото владичество.
