В епохата на информационните технологии все по-рядко може да се

...
В епохата на информационните технологии все по-рядко може да се
Коментари Харесай

Руски ли е паспортът на балалайката?

В епохата на осведомителните технологии все по-рядко може да се чуе жива музика, която е била много известна напълно наскоро. Тук-там звучат електронни мелодии, основани благодарение на компютърни стратегии. Сред инструментите не престават да са много известни електрическата китара и синтезаторът. Обаче с помощта на интернет са налични за слушане и аудиозаписи на типичен композиции. Всеки искащ има опция да се наслаждения на безконечното звучене на нотите, извлечени от арфата, цигулката, флейтата, пианото... В световната мрежа има и безчет оферти за феновете на националните претекстове, измежду които непроменяемо участват кавалът, гайдата, тамбурата, тъпанът и други Сред най-необичайните и известни по целия свят се подрежда и балалайката, на която даже се посвещава специфична дата - 23 юни. когато импровизирано се провеждат разнообразни мероприятия, отдадени на този струнен инструмент с триъгълна форма.

Заедно с акордеона и жалейката балалайката се е трансформирала в музикален знак на съветския народ. Но все пак много разнообразна и непредвидена е географията на историческите обстоятелства, свързани с впечатляващото, извличащото неповторими звуци създание на майсторите занаятчии. Виртуозните благоприятни условия на музикантите с помощта единствено на три струни да допират душите на слушателите провокират изключително почитание в продължение на повече от три епохи. А версиите за произхода на инструмента, за който се твърди, че е на над хиляда години, са най-неочаквани.

Смята се, че балалайката е първообраз на домбрата, известна измежду тюркоезичните нации и по-специално е на респект при забележителна част от популацията на Казахстан. Според други източници концепцията за основаването на музикалната " играчка " е успешно заимствана от татарите, обитаващи Източна Европа и Сибир. При всички положения става дума за много античен признак, споменаван още в арабски писмени документи от 921 година Техният създател е историкът Ибн Фадлан, изпратен от абасидския халиф на Багдад във Волжка България като набожен жрец в състава на огромна експедиция. В трудовете си той разказва погребението на княз, на което тъжната мелодия се свири точно на първообраза на балалайката. Тя също по този начин е измежду обичайните предмети, оставени в гроба на владетеля от поданиците му. Не се знае до каква степен този факт може да се одобри за меродавен, тъй като специалисти посочват напълно друга дата за произхода на инструмента - 1715 година, като се сплотяват към схващането, че е основан от съветски селяни, а след това е публикуван от националните веселяци освен в страната, само че и оттатък границите й.

Любопитно е също, че Алексей Михайлович Романов, наблюдавайки това " безсрамие ", заповядва да се унищожат всички предмети, които " подтикват към мързел и развлечение ", в това число и музикалните, измежду които попада и балалайката. А всеки, който наруши възбраната, го грози грубо наказване и даже изселване в Малорусия (историческа област в Източна Европа, която се намира в североизточната част на днешна Украйна - бел. ред.). След гибелта на царя националният инструмент отново е на респект, само че по-късно още веднъж изпада в недружелюбност измежду владетелите.

Едва към средата на ХIХ век балалайката дефинитивно е приета за " своя " в Русия. Това се случва с помощта на благородника Василий Андреев, инцидентно чул звуците на триструнната, на която свири един от прислужниците му Антип. И толкоз доста му подхожда тази музика, по подобен необикновен метод допира душата му, че взема решение да трансформира инструмента в най-популярния в Русия. И съумява - балалайката отново става обичана и от младите, и от възрастните.

За страдание, напоследък свиренето на този инструмент не може да се похвали с нова вълна на търсене и новост. Организираните в разнообразни страни по света тематични концерти провокират интерес у много стеснен кръг ценители и специалисти.

Деликатен инструмент за развлечение

Първоначално името на самобитния музикален инструмент звучи по друг метод - балабайка. Странната дума може да се пояснява като инструмент, предопределен за развлечение и веселби.

Препоръчва се да се съхранява в изсъхнало помещение. Влагата освен пречи на качеството на звука, само че непоправимо унищожава и деликатния инструмент. Категорично е неразрешено в дъждовно или влажно време да се проветрява стаята, в която се намира балалайката.

Жегата и ярката слънчева светлина също са нежелателни. Под въздействието на целенасочената топлота корпусът на балалайката доста бързо изсъхва, напуква се и свиренето става невероятно.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР