В епохата на информационните технологии все по-рядко може да се

В епохата на информационните технологии все по-рядко може да се ...

Руски ли е паспортът на балалайката?.


В епохата на информационните технологии все по-рядко може да се чуе жива музика, която е била доста популярна съвсем неотдавна. Тук-там звучат електронни мелодии, създадени с помощта на компютърни програми. Сред инструментите продължават да са доста популярни електрическата китара и синтезаторът. Обаче благодарение на интернет са достъпни за слушане и аудиозаписи на класически композиции. Всеки желаещ има възможност да се наслади на вечното звучене на нотите, извлечени от арфата, цигулката, флейтата, пианото... В глобалната мрежа има и безброй предложения за почитателите на народните мотиви, сред които неизменно присъстват кавалът, гайдата, тамбурата, тъпанът и др. Сред най-необичайните и популярни по цял свят се нарежда и балалайката, на която дори се посвещава специална дата - 23 юни. когато неофициално се организират различни мероприятия, посветени на този струнен инструмент с триъгълна форма.

Заедно с акордеона и жалейката балалайката се е превърнала в музикален символ на руския народ. Но въпреки това доста разнообразна и неочаквана е географията на историческите факти, свързани с впечатляващото, извличащото неповторими звуци творение на майсторите занаятчии. Виртуозните възможности на музикантите с помощта само на три струни да докосват душите на слушателите предизвикват особено уважение в продължение на повече от три столетия. А версиите за произхода на инструмента, за който се твърди, че е на над хиляда години, са най-неочаквани.

Смята се, че балалайката е прототип на домбрата, популярна сред тюркоезичните народи и по-специално е на почит при значителна част от населението на Казахстан. Според други източници идеята за създаването на музикалната "играчка" е сполучливо заимствана от татарите, обитаващи Източна Европа и Сибир. При всички положения става дума за доста древен атрибут, споменаван още в арабски писмени документи от 921 г. Техният автор е историкът Ибн Фадлан, изпратен от абасидския халиф на Багдад във Волжка България като религиозен сановник в състава на голяма експедиция. В трудовете си той описва погребението на княз, на което тъжната мелодия се свири именно на първообраза на балалайката. Тя също така е сред традиционните предмети, оставени в гроба на владетеля от поданиците му. Не се знае доколко този факт може да се приеме за достоверен, защото експерти назовават съвсем друга дата за произхода на инструмента - 1715 г., като се обединяват около схващането, че е създаден от руски селяни, а впоследствие е разпространен от народните веселяци не само в страната, но и отвъд границите й.

Любопитно е също, че Алексей Михайлович Романов, наблюдавайки това "безобразие", заповядва да се унищожат всички предмети, които "подтикват към мързел и забавление", включително и музикалните, сред които попада и балалайката. А всеки, който наруши забраната, го грози жестоко наказание и дори изселване в Малорусия (историческа област в Източна Европа, която се намира в североизточната част на днешна Украйна - бел. ред.). След смъртта на царя националният инструмент пак е на почит, но по-късно отново изпада в немилост сред владетелите.

Едва към средата на ХIХ век балалайката окончателно е призната за "своя" в Русия. Това се случва благодарение на благородника Василий Андреев, случайно чул звуците на триструнната, на която свири един от слугите му Антип. И толкова много му допада тази музика, по такъв невероятен начин докосва душата му, че решава да превърне инструмента в най-популярния в Русия. И успява - балалайката пак става обичана и от младите, и от възрастните.

За съжаление, в последно време свиренето на този инструмент не може да се похвали с нова вълна на търсене и актуалност. Организираните в различни страни по света тематични концерти предизвикват интерес у доста тесен кръг ценители и експерти.

Деликатен инструмент за забавление

Първоначално името на своеобразния музикален инструмент звучи по различен начин - балабайка. Странната дума може да се тълкува като инструмент, предназначен за забавление и веселби.

Препоръчва се да се съхранява в сухо помещение. Влагата не само пречи на качеството на звука, но непоправимо разрушава и деликатния инструмент. Категорично е забранено в дъждовно или влажно време да се проветрява стаята, в която се намира балалайката.

Жегата и ярката слънчева светлина също са нежелателни. Под въздействието на целенасочената топлина корпусът на балалайката много бързо изсъхва, напуква се и свиренето става невъзможно.

Източник: duma.bg