В ексклузивно интервю за вестник Труд от 2 октомври рапърът

...
В ексклузивно интервю за вестник Труд от 2 октомври рапърът
Коментари Харесай

Голдман Сакс – Истинските господари

В извънредно изявление за вестник „ Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света, са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: „ Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко… ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия изявления всяка събота, „ Труд ” споделя на читателите си кои са тези фамилии.
 22_1  22_2  22_4  22_3  22_5
Няма смисъл за следващ път да акцентираме къде най-вече се огъва теорията на Кулио за огромните “семейства ”, които ръководят бъднините на човечеството, само че пък в този случай би трябвало да му признаем едно нещо – що се отнася до името, в тази ситуация с “Голдман Сакс ” в действителност става въпрос за господари на света. И същинско въплъщение на израза “твърде огромен, с цел да се провали ”. Арогантното мото на огромните капиталови банки от “Уолстрийт ”, които с “Леман Брадърс ” отпред повлякоха през 2008 година международната финансова рецесия. За разлика от жертвеният агнец “Леман ” обаче, с които ще закрием поредицата идната седмица, “Голдман Сакс ” освен не банкрутира, само че и не пострада – излезе от огромния срив и продължаващата рецесия с облаги от десетки милиарди долари. Навремето по едно и също време възползвайки се от другите стратегии за избавяне от държавното управление на Съединени американски щати и практикувайки паралелно операции на ипотечния пазар, които в допълнение ощетиха милиони елементарни американци. Разкриването на тези практики през 2010 година накърниха не малко имиджа на банката, само че не и едвам притеснят управлението й. Глобата от американските управляващи тогава беше “само ” някакви си 550 милиона $, което за финансова институция със междинна годишна облага от към 32 милиарда, си е безусловно еквивалента на ухапването от бълха. Сравнени с еквивалентите си на “Уолстрийт ” и главните им съперници от “Морган Стенли ”, с изключение на прекомерно огромни, “Голдман Сакс ” са и прекомерно безскрупулни, с цел да се провалят. Самото въплъщение на банковата акула.

Навързани като…


Иначе има нещо доста правилно в наблюдението на Кулио, че “Голдман Сакс ” са измежду тези, които “контролират всичко ”. Да го кажем по този начин – за последните три десетилетия трима някогашни високопоставени шефове в банката са били назначавани за министри на финансите на Съединени американски щати – Робърт “Боб ” Рубин при президента Бил Клинтън, Хенри Полсън при Джордж Буш-младши и актуалният Стивън Мнучин. Знаете при кой американски държавен глава. И в случай че за Мнучин към момента не сме сигурни какво ще остави след себе си като завещание, в качеството си на някогашен изпълнителен шеф на “Голдман Сакс ” и последният финансов министър във втория мандат на Буш-младши, Хенри Полсън беше архитектът на проекта на американското държавно управление за спасяването на банките от “Уолстрийт ” през 2008 година с трилиони долари от държавния бюджет. А Боб Рубин, някогашният финансов министър на Клънтън, след общо 26 години прекарани в “Голдман Сакс ”, бе в управлението на “Ситигруп ”, когато банката получи от Полсън едни 300 милиарда $ от парите на американците данъкоплатци, с цел да не потъне като “Леман ” оня гибелен септември. Как беше онази национална приказка за свинските вътрешности?! Във вихъра на абсурда с разкритите практики на “Голдмън Сакс ” през 2010 година, редакторът и политически наблюдаващ на списание “Ролинг Стоун ” Мат Тайби написа: “Първото нещо, което би трябвало да знаеш за “Голдман Сакс ” е, че са на всички места ”. И че “от цената на акциите на софтуерните компании до високите цени на горивата, “Голдмън Сакс ” стоят зад всяка пазарна операция от Великата меланхолия насам ”. А вие си мислихте, че Кулио е параноик.

Пакостите на “Голдман Сакс ” не престават и до през днешния ден със замесването по-рано този месец на името на банката в голям интернационален скандал за пране на пари през държавния капиталов фонд на Малайзия сред 2009 и 2012 година. Става въпрос за машинация в размер на десетки милиарди $. В началото на ноември т.г. американското правораздаване повдигна обвинявания за съучастничество в интернационална мрежа за пране на пари против двама някогашни управителни фрагменти в “Голдман Сакс ”, тихомълком отдръпнали се от банката след първичното експлоадиране на абсурда в Малайзия през 2015 година Предвид че е лишило три години с цел да стигнат до тях, евентуално следствието занапред ще се задълбочава. Но да стартираме изначало.

Първо отпада Голдман


Както с “Кун, Льоб ” и “Лазард ”, които представихме последните две седмици, и в ръководството на “Голдман Сакс ” в наши дни не взе участие никой представител на истинската фамилия, основала бизнеса и дала името на банката. И е по този начин от близо век. Всичко обаче стартира с Маркус (роден Марк) Голдман, който идва на бял свят на 9 декември 1821 година в Трапщад, Бавария. В ранните си години получава образованието си в синагогата във Вюрцбург, където се среща с бъдещия си дълготраен другар Йозеф Сакс. Маркус Голдман имигрира в Съединени американски щати през 1848 година с началото на Пролетта на народите, която раздрусва радикално Стария континент. Първоначално работи като амбулантен търговец във Филаделфия, преди да понатрупа положение и през 1869 година да се реалокира в Ню Йорк, където открива непретенциозен лихварски бизнес под името “Маркус Голдман и ко. ” От петте деца които има, най-младата му щерка Луиза се омъжва за сина на положителния му другар Йозеф, Самуел Сакс (роден на 28 юли 1851 г.), който през 1882 година е притеглен да работи за компанията. Три години по-късно за младши сътрудници в “М. Голдман и ко. ” са взети синът на Маркус, Хенри и различен негов шурей, Лудвиг Драйфус и компанията приема името “Голдман Сакс и ко. ”. През 1894 година братът на Самуел, Хенри Сакс също става пълноправен сътрудник, а през 1896 година банката излиза на Нюйоркската борса.

С идването на новия век Маркус Голдман взема решение да се отдръпна от към този момент сполучливия бизнес на банката през 1904 година малко преди гибелта му, ръководството е трансферирано в ръцете на сина му Хенри и Самуел Сакс. По този мотив от името на компанията отпада “ко ”-то. Същата година Самуел вкарва двама от синовете си в ръководството на банката – Артур и Пол, преди малко приключили Харвардския университет, на който татко им е един от най-големите благодетели за времето си. Пол Сакс се отдръпва от фамилният бизнес няколко години по-късно, с цел да се отдаде на пристрастеността си – музейното изкуство и се счита за създател на една от първите студии по въпроса в Съединени американски щати. Но по този начин или другояче банката е в сигурните ръце на татко му Самуел и брат му. В началото на века “Голдман Сакс ” стартира да се специализира извънредно в гарантирането на първичното общественото предложение (ППП) на акции на компании, излизащи на фондовата борса и прави няколко сполучливи удари, като с веригата “Уулуърт ” (днес “Венатор Груп ”), считани за пионери на актуалните магазини за търговия на дребно, и с “Континенталната консервна компания ”, която ще се трансформира във значим съставен елемент в американските военни старания през Втората международна война.

Но преди този момент е Първата. През 1917 година Хенри Голдман е подложен на напън от сътрудниците да се отдръпна от ръководството на банката, съгласно някои източници поради откритите му позиции в поддръжка на Германия и Централните сили, които вредяли на обществения й имидж. Какъвто и да е мотивът, той се съгласява и контролът минава напълно в ръцете на семейството Сакс. Самуел управлява банката като неин шеф до отдръпването си през 1928 година, когато щафетата поема най-младият му наследник Уолтър Сакс, който я превежда през трусовете на Голямата меланхолия, последвала срутва на Нюйоркската борса на идната година. Оттогава са датирани и първите огромни обвинявания против “Голдман Сакс ”, че с операции на цени на акции и търговия с вътрешна информация е основала балон, спукването на който е повлякло след себе си лавина от банкрути. За да излезе цялостен от рецесията единствено един. “Голдман Сакс ”.

Господин “Уолстрийт ”


С оскърбен имидж, само че с човек, който да го почисти. Буквално. Назначеният за шеф на “Голдман Сакс ” през 1930 година Сидни Вайнберг стартира кариерата си в банката като помощник-чистач с позиция ваксане на обувки и изтупване на шапки. Бъдещият “Господин Уолстрийт ” е роден през 1891 година и едвам може да чете и написа, когато попада в полезрението на Пол Сакс, който го взема под крилото си и заплаща за образованието му. През 1925 година “Голдман Сакс ” купува за Вайнберг място като брокер на Нюйоркската борса, а две години по-късно го приема за пълноправен сътрудник. Като шеф на банката, застъпил в смутни времена, Сидни Вайнберг се ангажира с политиката. През 1932 година се сприятелява с бъдещия президент Фраклин Д. Рузвелт, като набралият най-вече средства в неговата поддръжка спонсор на Демократическата партия. Разбираемо на последваща година Рузвелт избира Вайнберг за медиатор сред него и “Уолстрийт ” в прокарването на концепциите на Новия курс, с който сред 1933 година и 35 година да извадят Съединени американски щати от дълбоката икономическа рецесия.

Идентична роля изиграва старшият сътрудник в “Голдман Сакс ” и по време на Втората международна война, когато спомага за организирането на другите индустриални браншове в частния бранш в съвет за координирано подкрепяне на военните старания на Съединени американски щати. По това време Вайнберг завързва и доста близки другарски връзки с Хенри Форд-ІІ, най-големият правнук на едноименния откривател, който поема контрола на компанията през 1943 година След края на войната, изправена пред съществени проблеми с преориентирането си от военния към цивилния бранш, “Форд ” стартира да изпада във все по-дълбоки финансови усложнения. С помощта на Вайнберг Хенри Форд реорганизира управлението на компанията и взе участие в подготовката на общественото й предложение на борсата през 1956 година Набраните средства в първия ден възлизат на близо 700 милиона $ – към пет милиарда в днешни пари.

Член на борда на шефовете на компании от вида на “Форд Мотор Ко. ”, “Дженерал Електрик ”, “Би Еф Гуудридж ”, “Дженерал Фууд ” и други Стенли Вайнберг ръководи “Голдман Сакс ” до гибелта си през 1969 година Под вещото управление на разнообразни старши сътрудници в идващите десетилетия банката продължава да се разраства в трайна наклонност, трупайки активи и въздействие, с цел да се издигне до позицията на най-влиятелната американска банка в навечерието на ипотечната рецесия в Съединени американски щати от 2007 година, повлякла след себе си огромния трус от 2008 година Но в тази история има различен значим състезател, с който ще продължим идващия път…
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР