Томас Хемпсън: Имах толкова много крайъгълни камъни в моята кариера, че съм като един малък град
В едно от най-големите музикални събития в края на сезон 2017/2018 се трансформира концертът на огромния американски баритонТомас Хемпсън в партньорство със Софийската филхармония под диригентството на маестро Павел Балев в зала „ България ”. След като имахме опцията да гледаме спектакли с негово присъединяване в директните прожекции и записите от киносезоните на Метрополитън и „ Ковънт Гардън ”, беше доста вълнуващо да се срещнем напълно от близко с изкуството на този извънредно обаятелен, доста образован оперен актьор с благородна външност! Изключително прекарване беше и извънредното изявление с Томас Хемпсън за предаването за музикално-сценични изкуства „ Каста дива ” на Българското национално радио.
Гледах Ви в „ Симоне Боканегра ” във Виенската Щатсопер през 2003 година и няма да не помни мощното Ви артистично наличие, както и аплодисментите на публиката! Наскоро Вие се завърнахте в ролята на Симоне Боканегра на сцената на Виенската Щатсопер. Променило ли се е тълкуването Ви на този облик през годините и по какъв начин?
Обичам ролята на Симоне Боканегра, обичам тази опера и мисля, че е доста вълнуващо 150 години след основаването си тя най-сетне да бъде приета за шедьовър! Смятам, че Симоне Боканегра е един от петте шедьовъра на Верди. Да, аз доста пъти съм пял Симоне Боканегра в разнообразни продукции. Не съм сигурен дали мнението ми за него се е трансформирало. В другите постановки фокусът е друг. Понякога е върху Амелия и намирането на дъщерята, което е доста вълнуващо. Но аз самият имам 3 дъщери и изцяло се разпознавам с тази мощна страст! И изключително когато Феручо Фурлането, с който сме доста близки другари, играе Фиеско, сцените сред лютите врагове, които най-после се сдобряват, получават особена тежест! Не знам дали се е трансформирал метода, по който извършвам ролята, само че считам, че с напредването на годините съм станал все по-уверен и мога да покажа по-добре всички нюанси в характерността на героя.
Вие имате доста фенове в България, само че може би не всички знаят, че на първо време сте изучавали политически науки. Кога избрахте уверено музиката, спомняте ли си?
Да, припомням си! След колежа в университета учих политология и право, постоянно съм се интересувал от история и дипломация. Но 2-3 години откакто започнах да изучавам музика, свят който въобще не познавах, моята преподавателка, която беше учила при Лоте Леман, ме срещна с френския и немския песенен репертоар. Операта пристигна по-късно, а в Спокейн подготвях обособени оперни арии за състезанията. И по този начин, след няколко години проучване на политически науки осъзнах, че моите качества, ползи и пристрастеност са в региона на филантропичните науки. Замених политологията с обществена администрация, след което смятах да се насоча към арт мениджмънт. Така че много късно, на 23-24 години осъзнах, че бих могъл да се занимавам професионално с пеене. Но не бях сигурен дали ще си намеря работа. Дори когато получих първия контракт и отидох в Германия всичко изглеждаше огромно премеждие, не бях изцяло уверен, че ще се оправя. Не познавах този свят. Но както се споделя - останалото е история. Ясно е, че съм бил роден за това!
Кои бяха крайъгълните камъни във Вашата кариера? Може би срещите с Елизабет Шварцкопф и Ленард Бърнстейн?
Имах толкоз доста крайъгълни камъни в моята кариера, че съм като един дребен град! J Със сигурност Шварцкопф беше доста значима за мен. Преди това вокалният ми възпитател Хорст Гюнтер, който е бил 40 години на сцената. През 50-те години е бил непосредствен сътрудник с Фритц Вундерлих. Той познаваше оперния свят доста добре и ми сподели толкоз доста неща за професионалното пеене! Преди това моята преподавателка в Спокейн, която е учила при Лоте Леман, ми даде тази просвета и механически умения, върху които съм надграждал всичко. Разбира се Бърнстейн беше доста значим за мен, само че преди него съм работил и с Джеймс Ливайн, Жан Пиер Понел и несъмнено с моя наставник Николаус Харнонкурт. Така че съм имал доста крайъгълни камъни!
Притежавате богата сбирка от награди. Сред тях кои са най-ценните за Вас?
Наградите са нещо доста хубаво! Всички те имат особено значение за мен. Аз постоянно съм доста признателен, без значение дали премията е академичното самопризнание или е за вокално достижение. Да печеля прослушването на Метрополитън през 1981 година безспорно беше доста значим миг за моята кариера на млад реализатор! 30 години по-късно пък с помощта на отдадеността ми към Малер получих премия на Концертгебау оркестър в Амстердам, която е доста скъпа за мен. Също по този начин премията на Конгреса на Съединените Щати като жест на самопризнание за посветеността към идеалите и интелектуалните достижения на Америка, премиите Грами и Едисон… Аз съм доста признателен за всички тях!
Какво значи за Вас да представяте американската музика по целия свят?
Не съм възприел като задача представянето на американската музика по света, само че считам, че има забележителни песни на американски композитори (които не са доста известни както в Америка, по този начин и в останалия свят) по мостри на американската лирика, които разкриват същността на американеца в другите интервали на младата ни история. Тези разкази за историята на основаването и образуването на Америка от разнообразни народи, раси и въздействия през очите на поетите и композиторите ни дават на нас, американците, по-богата визия и схващане за това кои и ни демонстрират картината отвън главния информативен поток, корпоративната и военната мощност. Ние също сме нация от човешки същества, майки и татковци, братя и сестри, които са се борили за своето съществуване…Така че тези истории са значими за света и за нас, ние имаме потребност да познаваме по-добре своята история. Честно казано, това е моята същинска пристрастеност! Силно имам вяра, че актуалният актьор би трябвало да поддържа историята на нашата Америка жива, тъй че да можем да я споделим с останалия свят!
Вие към този момент сте работили много дружно с маестро Павел Балев. Какви са Вашите усещания от него?
Павел и аз се харесахме незабавно! Той е прелестен музикант и един от най-приятните хора, които в миналото съм срещал, даже и да не беше музикант! Забележителното е, че когато се срещнахме за първи път, това беше репетиция-хоп-концерт. Трябва да си надарен и да си същински експерт, с цел да можеш да направиш това! Интересно ми е да следя по какъв начин той работи с разнообразни оркестри през последните 4-5 години и се развива! Павел има специфичната дарба да стимулира оркестъра и да му оказва помощ да звучи по-добре!
На оперната сцена сте се срещали и с други български музиканти. Например, със Соня Йончева. Гледахме ви в „ Травиата ” в Метрополитън и в „ Хофманови разкази ” в „ Ковънт Гардън ”. Какво бихте споделили за партньорството си с нея?
Тя е очарователна! Тя е красива жена, с необикновено хубав глас! Спомням си, за първи път пяхме дружно в „ Сватбата на Фигаро “. Тя се включи по-късно, защото актрисата в ролята на графинята се разболя и Соня Йончева я замести. Разговаряхме доста за тази роля, защото тя не я беше пяла, само че доста бързо я научи и се оправи отлично. Също и Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, с която сме работили дружно в „ Симоне Боканегра “. Те са от разнообразни генерации със Соня, само че Красимира Стоянова е един от най-сериозните дисциплинирани експерти, които познавам! Аз й се удивлявам и доста оценявам нейните достижения, тя е един от най-хубавите типичен музиканти през днешния ден!
Какво цените повече – класическите или актуалните оперни постановки?
Мисля, че има място и за двете! Мисля, че оперното изкуство през днешния ден се намира в нов стадий. Опитахме налудничавия свят на режи театъра. Все още се слагат някои налудничави неща. Но усещам, че в последна сметка се връщаме към това да гледаме на операта като на музикално-сценично изкуство. Има прелестни режисьори, които изискват необикновени неща от артистите, само че това е хубаво! Моята цел и сила са ориентирани към това да оказвам помощ на по-младите ми сътрудници да изградят своята вокална техника, тъй че да могат да се оправят с тези по-сложни условия на театралните концепции. Защото хората, които идват от театралните среди, знаят какво желаят да се случи на сцената и по какъв начин би трябвало да звучи, само че не знаят по какъв начин да оказват помощ на артистите да го изпеят по-добре. А в моята младост това не беше по този начин. Работейки с Жан Пиер Понел, ти ставаш по-добър артист! Това беше необикновено! Така че не споделям това като рецензия, просто подобен е светът, в който живеем сега… Истинският отговор на Вашия въпрос съгласно мен е, че другите оперни произведения изискват друг метод, с цел да се реализира нещо значимо образно, музикално и най-важното свястно! Така, че някои творби изискват повече придържане към оригинала, до момента в който други разрешават по-модерна интерпретация. Така че аз се удивлявам на режисьори като Стефан Херхайм, Кристоф Лой, Илайжа Можински, които вникват в същността на творбата. Аз мисля, че не е належащо да избираме сред типичен и съвременен метод, а би трябвало да се концентрираме върху това да реализираме меродавност и почитание към оригинала и да работим като екип от съидейници – режисьорът, диригентът, артистите!
Кои са най-любимите Ви функции, най-интересните персонално за Вас?
Най-интересната роля е тази, която пея сега! Щастлив съм да бъда канен за функции, които мога да направя добре, одобрявам и считам за значими! Не съм пял от дълго време „ Севилският бръснар “, даже не мога да си спомня откога… Започвам Дон Алфонсо в „ Така вършат всички дами “, което ще бъде доста занимателно с младите артисти. Приятно беше да се върна към Дон Жуан в Ла Скала предходната година, тъкмо 30 години след моя дебют в ролята. Всички функции, които съм играл, съм приемал, тъй като имам вяра, че имам какво да дам в тях. Дори и ролята на бащата в Линда ди Шамуни, където желаех да работя с Едита Груберова! Също по този начин аз съм „ отворен “ към рядко изпълнявани творби. Дори през идващите 2 години имам планувани участия в 3 международни министър председатели на опери, 2 от които са писани за мен. Така че съм благополучен!
Какви са главните цели на Вашата фондация?
Фондация " Хемпсън " е отдадена на класическата ария. Тя се концентрира върху поезията, върху която е основана музика, като пример на културата, от която е родена. Най-големият план беше „ Американската ария “, само че имаме и немски планове, френски планове, някои източни планове. След месец започва план, който е превод на немски на радиосериал, който върших в Чикаго и се споделя „ Песента – огледало на света “. В него са включени типичен стихове, върху които са написани песни от 1815 година до наши дни, видени през погледа на разнообразни страни от централна Европа. Целта е да опише историята на тези култури посредством песента. Не историята на песента, а историята на нашата цивилизация, показана посредством песента. Това е задачата на фондацията, да покаже, че изкуствата са огледало на човешкото държание и просвета през другите столетия, както и малко идеалистичната вяра, че в случай че познаваме по-добре музиката и поезията на другите нации можем да бъдем по-добри едни с други. Да се надяваме!
Гледах Ви в „ Симоне Боканегра ” във Виенската Щатсопер през 2003 година и няма да не помни мощното Ви артистично наличие, както и аплодисментите на публиката! Наскоро Вие се завърнахте в ролята на Симоне Боканегра на сцената на Виенската Щатсопер. Променило ли се е тълкуването Ви на този облик през годините и по какъв начин?
Обичам ролята на Симоне Боканегра, обичам тази опера и мисля, че е доста вълнуващо 150 години след основаването си тя най-сетне да бъде приета за шедьовър! Смятам, че Симоне Боканегра е един от петте шедьовъра на Верди. Да, аз доста пъти съм пял Симоне Боканегра в разнообразни продукции. Не съм сигурен дали мнението ми за него се е трансформирало. В другите постановки фокусът е друг. Понякога е върху Амелия и намирането на дъщерята, което е доста вълнуващо. Но аз самият имам 3 дъщери и изцяло се разпознавам с тази мощна страст! И изключително когато Феручо Фурлането, с който сме доста близки другари, играе Фиеско, сцените сред лютите врагове, които най-после се сдобряват, получават особена тежест! Не знам дали се е трансформирал метода, по който извършвам ролята, само че считам, че с напредването на годините съм станал все по-уверен и мога да покажа по-добре всички нюанси в характерността на героя.
Вие имате доста фенове в България, само че може би не всички знаят, че на първо време сте изучавали политически науки. Кога избрахте уверено музиката, спомняте ли си?
Да, припомням си! След колежа в университета учих политология и право, постоянно съм се интересувал от история и дипломация. Но 2-3 години откакто започнах да изучавам музика, свят който въобще не познавах, моята преподавателка, която беше учила при Лоте Леман, ме срещна с френския и немския песенен репертоар. Операта пристигна по-късно, а в Спокейн подготвях обособени оперни арии за състезанията. И по този начин, след няколко години проучване на политически науки осъзнах, че моите качества, ползи и пристрастеност са в региона на филантропичните науки. Замених политологията с обществена администрация, след което смятах да се насоча към арт мениджмънт. Така че много късно, на 23-24 години осъзнах, че бих могъл да се занимавам професионално с пеене. Но не бях сигурен дали ще си намеря работа. Дори когато получих първия контракт и отидох в Германия всичко изглеждаше огромно премеждие, не бях изцяло уверен, че ще се оправя. Не познавах този свят. Но както се споделя - останалото е история. Ясно е, че съм бил роден за това!
Кои бяха крайъгълните камъни във Вашата кариера? Може би срещите с Елизабет Шварцкопф и Ленард Бърнстейн?
Имах толкоз доста крайъгълни камъни в моята кариера, че съм като един дребен град! J Със сигурност Шварцкопф беше доста значима за мен. Преди това вокалният ми възпитател Хорст Гюнтер, който е бил 40 години на сцената. През 50-те години е бил непосредствен сътрудник с Фритц Вундерлих. Той познаваше оперния свят доста добре и ми сподели толкоз доста неща за професионалното пеене! Преди това моята преподавателка в Спокейн, която е учила при Лоте Леман, ми даде тази просвета и механически умения, върху които съм надграждал всичко. Разбира се Бърнстейн беше доста значим за мен, само че преди него съм работил и с Джеймс Ливайн, Жан Пиер Понел и несъмнено с моя наставник Николаус Харнонкурт. Така че съм имал доста крайъгълни камъни!
Притежавате богата сбирка от награди. Сред тях кои са най-ценните за Вас?
Наградите са нещо доста хубаво! Всички те имат особено значение за мен. Аз постоянно съм доста признателен, без значение дали премията е академичното самопризнание или е за вокално достижение. Да печеля прослушването на Метрополитън през 1981 година безспорно беше доста значим миг за моята кариера на млад реализатор! 30 години по-късно пък с помощта на отдадеността ми към Малер получих премия на Концертгебау оркестър в Амстердам, която е доста скъпа за мен. Също по този начин премията на Конгреса на Съединените Щати като жест на самопризнание за посветеността към идеалите и интелектуалните достижения на Америка, премиите Грами и Едисон… Аз съм доста признателен за всички тях!
Какво значи за Вас да представяте американската музика по целия свят?
Не съм възприел като задача представянето на американската музика по света, само че считам, че има забележителни песни на американски композитори (които не са доста известни както в Америка, по този начин и в останалия свят) по мостри на американската лирика, които разкриват същността на американеца в другите интервали на младата ни история. Тези разкази за историята на основаването и образуването на Америка от разнообразни народи, раси и въздействия през очите на поетите и композиторите ни дават на нас, американците, по-богата визия и схващане за това кои и ни демонстрират картината отвън главния информативен поток, корпоративната и военната мощност. Ние също сме нация от човешки същества, майки и татковци, братя и сестри, които са се борили за своето съществуване…Така че тези истории са значими за света и за нас, ние имаме потребност да познаваме по-добре своята история. Честно казано, това е моята същинска пристрастеност! Силно имам вяра, че актуалният актьор би трябвало да поддържа историята на нашата Америка жива, тъй че да можем да я споделим с останалия свят!
Вие към този момент сте работили много дружно с маестро Павел Балев. Какви са Вашите усещания от него?
Павел и аз се харесахме незабавно! Той е прелестен музикант и един от най-приятните хора, които в миналото съм срещал, даже и да не беше музикант! Забележителното е, че когато се срещнахме за първи път, това беше репетиция-хоп-концерт. Трябва да си надарен и да си същински експерт, с цел да можеш да направиш това! Интересно ми е да следя по какъв начин той работи с разнообразни оркестри през последните 4-5 години и се развива! Павел има специфичната дарба да стимулира оркестъра и да му оказва помощ да звучи по-добре!
На оперната сцена сте се срещали и с други български музиканти. Например, със Соня Йончева. Гледахме ви в „ Травиата ” в Метрополитън и в „ Хофманови разкази ” в „ Ковънт Гардън ”. Какво бихте споделили за партньорството си с нея?
Тя е очарователна! Тя е красива жена, с необикновено хубав глас! Спомням си, за първи път пяхме дружно в „ Сватбата на Фигаро “. Тя се включи по-късно, защото актрисата в ролята на графинята се разболя и Соня Йончева я замести. Разговаряхме доста за тази роля, защото тя не я беше пяла, само че доста бързо я научи и се оправи отлично. Също и Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, с която сме работили дружно в „ Симоне Боканегра “. Те са от разнообразни генерации със Соня, само че Красимира Стоянова е един от най-сериозните дисциплинирани експерти, които познавам! Аз й се удивлявам и доста оценявам нейните достижения, тя е един от най-хубавите типичен музиканти през днешния ден!
Какво цените повече – класическите или актуалните оперни постановки?
Мисля, че има място и за двете! Мисля, че оперното изкуство през днешния ден се намира в нов стадий. Опитахме налудничавия свят на режи театъра. Все още се слагат някои налудничави неща. Но усещам, че в последна сметка се връщаме към това да гледаме на операта като на музикално-сценично изкуство. Има прелестни режисьори, които изискват необикновени неща от артистите, само че това е хубаво! Моята цел и сила са ориентирани към това да оказвам помощ на по-младите ми сътрудници да изградят своята вокална техника, тъй че да могат да се оправят с тези по-сложни условия на театралните концепции. Защото хората, които идват от театралните среди, знаят какво желаят да се случи на сцената и по какъв начин би трябвало да звучи, само че не знаят по какъв начин да оказват помощ на артистите да го изпеят по-добре. А в моята младост това не беше по този начин. Работейки с Жан Пиер Понел, ти ставаш по-добър артист! Това беше необикновено! Така че не споделям това като рецензия, просто подобен е светът, в който живеем сега… Истинският отговор на Вашия въпрос съгласно мен е, че другите оперни произведения изискват друг метод, с цел да се реализира нещо значимо образно, музикално и най-важното свястно! Така, че някои творби изискват повече придържане към оригинала, до момента в който други разрешават по-модерна интерпретация. Така че аз се удивлявам на режисьори като Стефан Херхайм, Кристоф Лой, Илайжа Можински, които вникват в същността на творбата. Аз мисля, че не е належащо да избираме сред типичен и съвременен метод, а би трябвало да се концентрираме върху това да реализираме меродавност и почитание към оригинала и да работим като екип от съидейници – режисьорът, диригентът, артистите!
Кои са най-любимите Ви функции, най-интересните персонално за Вас?
Най-интересната роля е тази, която пея сега! Щастлив съм да бъда канен за функции, които мога да направя добре, одобрявам и считам за значими! Не съм пял от дълго време „ Севилският бръснар “, даже не мога да си спомня откога… Започвам Дон Алфонсо в „ Така вършат всички дами “, което ще бъде доста занимателно с младите артисти. Приятно беше да се върна към Дон Жуан в Ла Скала предходната година, тъкмо 30 години след моя дебют в ролята. Всички функции, които съм играл, съм приемал, тъй като имам вяра, че имам какво да дам в тях. Дори и ролята на бащата в Линда ди Шамуни, където желаех да работя с Едита Груберова! Също по този начин аз съм „ отворен “ към рядко изпълнявани творби. Дори през идващите 2 години имам планувани участия в 3 международни министър председатели на опери, 2 от които са писани за мен. Така че съм благополучен!
Какви са главните цели на Вашата фондация?
Фондация " Хемпсън " е отдадена на класическата ария. Тя се концентрира върху поезията, върху която е основана музика, като пример на културата, от която е родена. Най-големият план беше „ Американската ария “, само че имаме и немски планове, френски планове, някои източни планове. След месец започва план, който е превод на немски на радиосериал, който върших в Чикаго и се споделя „ Песента – огледало на света “. В него са включени типичен стихове, върху които са написани песни от 1815 година до наши дни, видени през погледа на разнообразни страни от централна Европа. Целта е да опише историята на тези култури посредством песента. Не историята на песента, а историята на нашата цивилизация, показана посредством песента. Това е задачата на фондацията, да покаже, че изкуствата са огледало на човешкото държание и просвета през другите столетия, както и малко идеалистичната вяра, че в случай че познаваме по-добре музиката и поезията на другите нации можем да бъдем по-добри едни с други. Да се надяваме!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ