В една топла юлска вечер Тотев се прибра у дома

В една топла юлска вечер Тотев се прибра вкъщи и прогнил от грижи, се тръшна на леглото. Прищя му се да се върне в безгрижното детство, по тази причина измъкна изпод няколко играчки, които мама Роза му беше купувала преди време. Измежду тях изрови един пластмасов череп. Пазеше си го, тъй като в тежки моменти си представяше, че е на Славчо или Зико. Вдигна го в полутъмната стая и произнесе безшумно:

-To be, or not to be a mayor?

После замислено добави:

- Абе очевидно няма да ме бъде. То Цветанов няма да го бъде, та аз... Спирам с кметуването.

- То не се знае - рече черепът. - Ти може да не искаш трети мандат, но Ташаковците към тебе желаят. Какво се правиш на Слави Трифонов - дигаш си чукалата, а екипът да гладува.

- Какъв екип, бе - простена Тотев, - от осем години са на хранилката. Те по тази причина ме бутат към трети мандат, другояче след меСните избори ги чака ужасно вегетарианство. Секват хайдушките чевермета.

- То в случай че е единствено това - подсмихна се черепът. - Имаше едно време един Гешев, дето се разправи с партизаните. Сега, виждам, отново Гешев идва, ще подхваща хайдуците.

- Знам аз на кого е човек тоя, но в този момент шансът в действителност може да ми изневери - въздъхна окъхарено Тотев.

- Айде не се прави на Марко Тотев. Ти прескочи зоологическата градина като тигърът, дето го няма, та в този момент ли? Да му мислят тези от платформата ти. Ти нали сподели, че си направил Пловдив като една платформа, в която всеки намерил своето място. Ама тя, платформата ти, доста тясна, бе, Тотев! Дето се вика - шепа доближени, побират се в една килия.

- Пепел ти на устата! - скастри го Тотев. - Макар че за тях какво да жаля, аз жаля за Пловдив, моята връзка с града е духовна, изпитвам огромна обич към него...

- Спри, стой! - ошашави се черепът. - Както го подкара, ще кажеш, че си подготвен и да го оправиш...

- Че аз го оправих. В някакъв смисъл. Е, не целия град, но най-малко част от него.

- Така е - призна черепът. - Знае се и коя част е. Семейният хотел, земята под " Каменица "...

- Стига де! - ядоса се Тотев. - Ами булевардите, Колодрума, шадраваните, базиликите...

- И тях ли взехте с брат ти! - удиви се черепът. После му намигна шеговито: - Майтап, бе Уили, истината е, че тези обекти са ни доста скъпи. Абе, ти по какъв начин съумя да ги оскъпиш толкоз?

- Направих го, с цел да има баланс - фамилните обекти пък ми излязоха на ниска цена.

- Е, нищо, ще си спомнят за теб като за първия строител.

- Пловдивчани ли?

- Не, внуците ти.

Тотев го изгледа ядосано, след това внезапно се натъжи:

- Колко пари отидоха за тоя град, усвоихме ги, доколкото можахме, а локалните отново не ме обичат. И Бойко не ме обича.

- Е, просветна ли ти най-накрая? - укори го черепът. - Нали той те предизвести да ти светне алената лампа, с цел да не ти светне синята, пък я се виж - светиш като новогодишна елха.

- Така е, но нали Цветанов с огромните уши чуваше вместо мен, доверих му се...

- Е, нищо де. Сега отстъпвай стола на новия кмет. Ако успее, несъмнено, да се добере до постройката на общината. Имам поради, че някоя дупка на площада може да стане лобното му място.

- Смяташ ли? - обнадеждено го погледна Тотев. После изпъчи гърди и извика: - Много е мъчно да управляваш след Тотев!

- Ама ти за себе си в трето лице ли приказваш? - зяпна черепът. - Като монарсите. Да не би да си един пловдивски Хамлет... Не, по-скоро си един пловдивски Шекспир.

- Защо?

- Много драми сътвори.

- Е, занапред ще видиш какъв драматург съм - блестна лицето на Тотев. - Няма да вземам участие в изборите, тъй като аз не съм като Нинова!

- В какъв смисъл?

- Ами разграничаваме се, тя е мъжко момиче. Но това е различен въпрос, желая да кажа, че няма да се отметна, само че това не значи, че няма да работя за града.

- Звучи заплашително - изгледа го съмнително черепът.

- Аз персонално имам любимци за кмет - продължи Тотев. - Имам взор върху евентуалните хора, които желаят да станат кметове. Аз ще управлявам структурите в акцията. Оставам водач на партията в града. Трябва да има последователност.

- Леле, значи Тотев си отива, само че тотевщината остава - стресна се черепът.

- Точно по този начин, единствено че се назовава тотевизмът. А ти какво млъкна?

Черепът мълчеше смаяно. После отрони:

- Ами тогава по-добре да идва Фортинбрас и да прибере труповете.

Завеса