Никълъс Алкемаде, които скочи от самолет без парашут и си изкълчи коляното
В една студена мартенска нощ през 1944 година английски авиатор скача от своя бомбардировач Ланкастър на височина от 5,5 километра, откакто самолетът му е развален. Това не наподобява прекомерно извънредно поради хилядите летци, изпаднали в сходни обстановки по време на Втората международна война, само че тази съответна историята въпреки всичко е неповторима.
Защото водачът скача без парашут. И откакто падa повече от минута, Никълъс Алкемаде се отървава единствено със строшен крайник.
Авро Ланкастър
Алкемаде е роден в Норт Уолшам, Норфолк, на 10 декември 1922 година Преди Втората международна той работи скромна работа като градинар в Лафборо, само че след експлоадирането на войната се причислява към Кралски военновъздушни сили. Когато приключва образованието си, той е назначен в ескадрила 115 като заден стрелец на бомбардировач Авро Ланкастър, който той и сътрудниците му от екипажа назовават Върколака.
Върколакът към този момент е извършил 14 задачи, когато отпътува за Берлин на 24 март 1944 година Самолетът напуща станцията на Военновъздушни сили Уичфорд в Кеймбриджшир със своя екипаж от 7 души малко преди 19:00 часа.
Самолетът приключва сполучливо пътуването до Берлин и стартира дългото пътешестване към дома, само че неприятното време скоро довежда до същинска злополука – безусловно. Цялата групата завръщащи се бомбардировачи се напъната от мощни северни ветрове, които я изтласкват на юг. В резултат на това самолетът прелита над мощно предпазената Рурска област.
Жу 88
Докато е над Германия, Върколака е нападнат от немски нощен изтребител Жу 88. Оръдия и картечници на врага удрят десния ръб на Ланкастъра, от което избухва огън, който минава съвсем по цялата дължина на самолета.
Стъклото към кулата на Алкемаде е издухан и в този момент той е ударен от леденостудения въздух около бомбардировача.
След къса битка с интонации аероплан, водачът Джеймс Нюман дава заповед всички да се избавят. Това обаче не е лесна задача за Алкемаде, защото задната купола на самолета е прекомерно дребна, с цел да побере стрелецът дружно с неговия парашут. Затова той трябваше да отиде до задната част на Върколака, да го вземе и след това да скочи – всъщност невъзможна обстановка в бомбардировач, който бързо пада към земята.
Собствената му униформа също стартира да гори, тъй че той бързо затваря вратите на кулата. Но този къс миг на сигурност е пресечен, когато се възпламенява и хидравличната течност на купола, пръскайки го на процедура с течен огън.
Алкемаде в този момент има единствено два избора: да остане в самолета или да скочи. И двата подсигуряват гибел. Той избира да скочи.
Алкемаде по-късно ще опише какво му минава през главата:
Обгорял, спускайки се със скорост от 200 километра в час и очаквайки гибелта умерено, Алкемаде губи схващане.
Но като по знамение Алкемаде се разсънва 3 часа по-късно в купчина сняг.
Намираше се върху купчина сняг с дебелина към 45 сантиметра в дребна елова гора. Това е необикновен шанс, защото дърветата пазят снега от слънцето – единствено на към 6 метра беше чиста земя без сняг. Елховите клони също по този начин оказват помощ за закъснение на рухването му.
Въпреки това Алкемаде въпреки всичко е ранен и не може да върви, тъй че той самоуверено изсвирва и се надява, че някой ще му пристигна помощ. Скоро е открит от няколко немски цивилни, които му оказват здравна помощ.
Естествено, Гестапо идва и разпитва английския авиатор, за който заподозира, че е разузнавач, защото няма парашут. Той настоя, че е паднал без подобен, само че разбираемо те отхвърлят да му повярват. Той споделя на Гестапо да намерят парашута някъде покрай мястото, където пада. Това ще потвърди, че не го е употребявал. Те фактически намират останките от бомбардировача, измежду които към момента са и останките от парашута му.
След това Алкемаде става дребна звезда в лагерите за военнопленници, в които е държан. Той оцелява след войната и се завръща към цивилния живот като работи в химически цех, където и там му се разминават няколко случая.
Вместо да почине при удар с немската земя, Никълъс Алкемаде почива през юни 1987 година
