Неделя на отците от Първия вселенски събор
В една слънчева юнска заран, под уханните никейски липи пред храма, Григорий Фостир и Константин следят двама достолепни мъже, задоволително близо да разграничат лицата им, само че не толкоз, с цел да чуят какво си приказват. Единият е висок, с кисел тип, а другият - с бакърени бузи и бухнала като облак бяла брада. Прилича на Дядо Коледа. В ъгълчетата на очите му играе богатства усмивка. Лицето на първия става все по-изкривено от силата на причините и тъкмо когато замълчава за момент, с цел да види резултата от последните си думи, Дядо Коледа му зашлевява звучна плесница, която отеква чак до ушите на Константин и Григорий Фостир.
- Кои са тези? - с удивление пита императорът.
- Високият е александрийският разколник Арий - дава отговор му първият арменски католикос, самият той перс по националност, - а оня с бухналата брада е свети Николай Мирликийски.
Тази неделя (пиша това в неделя, нищо че вие ще го четете в понеделник) е Седма неделя след Пасха, неделя на св. Отци от Първия космополитен събор (325). На този събор вземат участие 318 епископи, свикани от император Константин Велики, измежду които и доста светци, почитани от Църквата - Спиридон, Атанасий, Осий Кордобски (изповедникът на Константин, незабравим за времето си интелектуалец, който формулира единосъщието на Отца и Сина и през 343 управлява Сердикийския събор, заради което през днешния ден в София, покрай Южния парк, има улица на негово име) и други Съборът е против арианите - еретици, които отхвърлят божествеността на Христос, потвърждавайки, че е гад, въпреки и първата, - а шамарът, който удря св. Николай Чудотворец на техния идеолог и лидер Арий, е исторически факт.
Дейно присъединяване в събора взима и св. Силвестър, папа Римски (†335), тъй като тогава Изтокът и Западът към момента не са в схизма. Нещо повече, по това време православен е точно Западът, а Изтокът е безнадеждно разколнически. Така че първата победа на Православието е заслуга на Запада. Самият Константин Велики, нищо че е роден в Ниш, е стопроцентов римлянин и " западняк ". Нашата блага и родна Сердика Улпия Траяна в тези времена също се е числяла към Запада, а ние траки не знам дали сме били, само че сигурно по това време сме били кротки римски жители. Иначе казано - ромеи или както ще ни нарекат османците много по-късно - рум миллет, римски народ. А Изтокът се е простирал до Персия (Иран). Днес под " Изток " и изключително под " Близък Изток ", за голямо страдание, разбираме нещо напълно друго.
Казвам всичко това, с цел да " оградя устата " на тези, които през днешния ден издават безапелационни присъди - тези са положителните, а тези са лошите; Изтокът е подобен, Западът е онакъв. Не бива с лека ръка да хвърляме наляво и надясно тежки присъди. Вярвам, че Западът ще откри сили да преодолее всичко това, за което (с право) го подлагат на критика и един ден още веднъж ще бъде православен като своя папа Силвестър или като св. Мартин, папа Римски, който дружно със св. Максим Изповедник отбрани до гибел Православието от следващата разкол на монотелитството. Между другото еретик-монотелит (а не езичник) е бил и кан Кубрат, таткото на кан Аспарух и кръщелник на император Ираклий. Но това е тематика на различен диалог.
Съдбата на Църквата след Константин не е била лека. Преди са били гоненията, след това са пристигнали изкушенията. Благочестивите императори са дали привилегии на Църквата, дали са ѝ имоти; от преследвана, тя последователно е почнала да става преуспяваща и в материално отношение. Монасите били освободени от налози, с цел да могат непрекъснато необезпокоявани да се молят на Бога. В резултат пристигнал миг, когато съвсем всички станали монаси и императорите се видели в знамение. Духовенството било облагодетелствано с власт, заради което се разраснало и се появили вътрешни фракции, мощно наподобяващи днешните политически партии на парламентарната народна власт в люта битка за власт. Тези фракции (подобно на днешните партии) почувствали нужда от идеологии, с цел да се разграничават една от друга. На помощ пристигнали ересите. Едни казвали, че Христос е единствено господ, само че не и човек; други казвали, че е единствено човек, само че не и бог; трети напряко твърдели, че е някакво видение и в никакъв случай не е съществувал действително. Най-голямо разпространяване получило арианството и по този начин се оказало и най-опасно за душите на вярващите. Както през 90-те години на ХХ век у нас по улиците можеха да се следят хора, които си крещят " фашист " и " болшевик ", по този начин и в късната древност по агорите на Антиохия и Александрия са се хващали за косите поради разногласието дали Сина е единосъщен с Отца или подобосъщен, дали има една природа - единствено божествена или единствено човешка - или има две природи - божествена и човешка, които не се смесват, само че и не се разделят. И с цел да не се стигне до крайности, императорът свикал Първия космополитен събор. " Вселенски събор ", тъй като самата Църква е съборна и вселенска, което за мнозина е едно и също, въпреки да не е. Голямата задача на Първия космополитен събор, който честваме, а и на останалите шест след него, с изключение на всичко останало, била да дефинира вярата. За да може през днешния ден, когато попиташ един християнин в какво има вяра, той да ти отговори: " Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко очевидно и невидимо... " и. И фактически, първите два космополитен събора (325 и 381) вършат тъкмо това - задават стандарта на християнството - Символа на вярата (Вторият събор го добавя с пет нови члена за Св. Дух).
И като споменахме Светия Дух, идната неделя пък е Петдесетница - рожденият ден на Църквата. Тогава се извършва обещанието на Христос, обещано при Неговото Възнесение, да изпрати на християните Дух-утешител, който да бъде с тях до Второто пришествие и Страшния съд. На този ден се ражда неповторимият феномен, наименуван Църква, в който всички християни са едно тяло в Христа и в същото време всеки поотделно е неповторима персона (не субект, а персона!) в Светия Дух. И забележете, че в десетте дни сред Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите, ние не сме изоставени, не сме без Бог, тъй като Бог Син е постоянно с нас до самия край (вж. Мат. 28:20), както и Бог Дух Свети е постоянно с нас през цялото време, когато се носеше над водата (вж. Битие 1:2). Но след Петдесетница Св. Дух облагодатява (прави причастни на Божествената енергия) кръстените по друг, целеустремено избавителен метод.
Особена е седмицата, която стартира през днешния ден, тъй като тя се простира от насладата на Христовото Възнесение (Спасовден), когато се приключи Боговъплъщението, почнало от Благовещение и минало през кръстната гибел и Възкресението, от насладата на тържеството на Православието на Първия космополитен събор, до насладата от слизането на Свети Дух върху апостолите и раждането на нашата Църква на Петдесетница. Между тези наслади се простира седмицата, която стартира. А дали Джони Деп ще се разбере с някогашната си жена - това остава някак на по-заден проект.
Така свършват моите безгрижни неделни разсъждения, които започнаха с оня пестник, който св. Николай зашлеви на Арий през далечната 325 година. Поуката е, че значимите неща може и да не се оправят с плесници, само че от време на време и шамарите оказват помощ. А това, дето оприличихме св. Николай на Дядо Коледа, не е някаква спонтанна прищявка. Защото в националната традиция през Санта Клаус, Синтерклаас, Кристкинд, Папа Ноел и така нататък, Дядо Коледа е същият оня свещеник на град Мира в Ликия, който удари плесницата на еретика, същият оня свещеник Николай поради безграничната му благотворителност и любящото сърце. Честваме го на шести декември, Никулден, когато се яде риба. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
- Кои са тези? - с удивление пита императорът.
- Високият е александрийският разколник Арий - дава отговор му първият арменски католикос, самият той перс по националност, - а оня с бухналата брада е свети Николай Мирликийски.
Тази неделя (пиша това в неделя, нищо че вие ще го четете в понеделник) е Седма неделя след Пасха, неделя на св. Отци от Първия космополитен събор (325). На този събор вземат участие 318 епископи, свикани от император Константин Велики, измежду които и доста светци, почитани от Църквата - Спиридон, Атанасий, Осий Кордобски (изповедникът на Константин, незабравим за времето си интелектуалец, който формулира единосъщието на Отца и Сина и през 343 управлява Сердикийския събор, заради което през днешния ден в София, покрай Южния парк, има улица на негово име) и други Съборът е против арианите - еретици, които отхвърлят божествеността на Христос, потвърждавайки, че е гад, въпреки и първата, - а шамарът, който удря св. Николай Чудотворец на техния идеолог и лидер Арий, е исторически факт.
Дейно присъединяване в събора взима и св. Силвестър, папа Римски (†335), тъй като тогава Изтокът и Западът към момента не са в схизма. Нещо повече, по това време православен е точно Западът, а Изтокът е безнадеждно разколнически. Така че първата победа на Православието е заслуга на Запада. Самият Константин Велики, нищо че е роден в Ниш, е стопроцентов римлянин и " западняк ". Нашата блага и родна Сердика Улпия Траяна в тези времена също се е числяла към Запада, а ние траки не знам дали сме били, само че сигурно по това време сме били кротки римски жители. Иначе казано - ромеи или както ще ни нарекат османците много по-късно - рум миллет, римски народ. А Изтокът се е простирал до Персия (Иран). Днес под " Изток " и изключително под " Близък Изток ", за голямо страдание, разбираме нещо напълно друго.
Казвам всичко това, с цел да " оградя устата " на тези, които през днешния ден издават безапелационни присъди - тези са положителните, а тези са лошите; Изтокът е подобен, Западът е онакъв. Не бива с лека ръка да хвърляме наляво и надясно тежки присъди. Вярвам, че Западът ще откри сили да преодолее всичко това, за което (с право) го подлагат на критика и един ден още веднъж ще бъде православен като своя папа Силвестър или като св. Мартин, папа Римски, който дружно със св. Максим Изповедник отбрани до гибел Православието от следващата разкол на монотелитството. Между другото еретик-монотелит (а не езичник) е бил и кан Кубрат, таткото на кан Аспарух и кръщелник на император Ираклий. Но това е тематика на различен диалог.
Съдбата на Църквата след Константин не е била лека. Преди са били гоненията, след това са пристигнали изкушенията. Благочестивите императори са дали привилегии на Църквата, дали са ѝ имоти; от преследвана, тя последователно е почнала да става преуспяваща и в материално отношение. Монасите били освободени от налози, с цел да могат непрекъснато необезпокоявани да се молят на Бога. В резултат пристигнал миг, когато съвсем всички станали монаси и императорите се видели в знамение. Духовенството било облагодетелствано с власт, заради което се разраснало и се появили вътрешни фракции, мощно наподобяващи днешните политически партии на парламентарната народна власт в люта битка за власт. Тези фракции (подобно на днешните партии) почувствали нужда от идеологии, с цел да се разграничават една от друга. На помощ пристигнали ересите. Едни казвали, че Христос е единствено господ, само че не и човек; други казвали, че е единствено човек, само че не и бог; трети напряко твърдели, че е някакво видение и в никакъв случай не е съществувал действително. Най-голямо разпространяване получило арианството и по този начин се оказало и най-опасно за душите на вярващите. Както през 90-те години на ХХ век у нас по улиците можеха да се следят хора, които си крещят " фашист " и " болшевик ", по този начин и в късната древност по агорите на Антиохия и Александрия са се хващали за косите поради разногласието дали Сина е единосъщен с Отца или подобосъщен, дали има една природа - единствено божествена или единствено човешка - или има две природи - божествена и човешка, които не се смесват, само че и не се разделят. И с цел да не се стигне до крайности, императорът свикал Първия космополитен събор. " Вселенски събор ", тъй като самата Църква е съборна и вселенска, което за мнозина е едно и също, въпреки да не е. Голямата задача на Първия космополитен събор, който честваме, а и на останалите шест след него, с изключение на всичко останало, била да дефинира вярата. За да може през днешния ден, когато попиташ един християнин в какво има вяра, той да ти отговори: " Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко очевидно и невидимо... " и. И фактически, първите два космополитен събора (325 и 381) вършат тъкмо това - задават стандарта на християнството - Символа на вярата (Вторият събор го добавя с пет нови члена за Св. Дух).
И като споменахме Светия Дух, идната неделя пък е Петдесетница - рожденият ден на Църквата. Тогава се извършва обещанието на Христос, обещано при Неговото Възнесение, да изпрати на християните Дух-утешител, който да бъде с тях до Второто пришествие и Страшния съд. На този ден се ражда неповторимият феномен, наименуван Църква, в който всички християни са едно тяло в Христа и в същото време всеки поотделно е неповторима персона (не субект, а персона!) в Светия Дух. И забележете, че в десетте дни сред Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите, ние не сме изоставени, не сме без Бог, тъй като Бог Син е постоянно с нас до самия край (вж. Мат. 28:20), както и Бог Дух Свети е постоянно с нас през цялото време, когато се носеше над водата (вж. Битие 1:2). Но след Петдесетница Св. Дух облагодатява (прави причастни на Божествената енергия) кръстените по друг, целеустремено избавителен метод.
Особена е седмицата, която стартира през днешния ден, тъй като тя се простира от насладата на Христовото Възнесение (Спасовден), когато се приключи Боговъплъщението, почнало от Благовещение и минало през кръстната гибел и Възкресението, от насладата на тържеството на Православието на Първия космополитен събор, до насладата от слизането на Свети Дух върху апостолите и раждането на нашата Църква на Петдесетница. Между тези наслади се простира седмицата, която стартира. А дали Джони Деп ще се разбере с някогашната си жена - това остава някак на по-заден проект.
Така свършват моите безгрижни неделни разсъждения, които започнаха с оня пестник, който св. Николай зашлеви на Арий през далечната 325 година. Поуката е, че значимите неща може и да не се оправят с плесници, само че от време на време и шамарите оказват помощ. А това, дето оприличихме св. Николай на Дядо Коледа, не е някаква спонтанна прищявка. Защото в националната традиция през Санта Клаус, Синтерклаас, Кристкинд, Папа Ноел и така нататък, Дядо Коледа е същият оня свещеник на град Мира в Ликия, който удари плесницата на еретика, същият оня свещеник Николай поради безграничната му благотворителност и любящото сърце. Честваме го на шести декември, Никулден, когато се яде риба. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ