Ляво-либералната империя се разпада пред очите ни
В една гореща августовска нощ през 1969 година се случва едно от най-разтърсващите закононарушения в Холивуд.
То шокира не просто елита и елементарните хора оттатък океана, само че и целия свят.
Хипита на Чарлз Менсън убиват по изключително нечовечен метод филмовата звезда Шарън Тейт и нейни другари.
Тейт е не просто съкровището на американската кино промишленост, само че и брачна половинка на към този момент изгрялата мегазвезда Роман Полански.
А и най-важното – Шарън Тейт е в напреднала бременност. Тази история и до ден сегашен е една от мъчителните рани на Холивуд. За нея става дума и в най-новия филм на Куентин Тарантино – „ Имало едно време в Холивуд “.
Типично в собствен жанр Тарантино прави различен прочит на събитията. Което щеше да бъде доста добре признато от статуквото, в случай че режисьорът не правеше две неща във кино лентата – цялостен игнор на политическата уместност и брутална насмешка с хипи културата.
Тези две неща трансфораха Тарантино в обект на офанзиви от целия либерално-прогресивен хайлайф. Да нямаш нито един основен негър или гей воин в днешно време се смята за разкол.
А да се подиграваш с бащиците на днешния левичарски мейнстрийм – хипитата – се преглежда като осквернение.
В друга, привидно несвързана с първата история, основен воин е оперният исполин Пласидо Доминго. „ Асошиейтед прес “ оповести свое следствие, в което се твърди, че Доминго е подложил на полов тормоз 9 дами преди няколко десетилетия. Какво се схваща под „ полов тормоз “?
Държал ръцете им на обяд. Целунал едната по устните. На друга поставил ръка на коляното. Разбира се, от тези 9 дами единствено една е споделила името си, другите са анонимни. Още не сухо мастилото под публикацията и няколко опери побързаха да анулират концерти на тенора.
Ловът на вещици е в цялостна мощ – нормалният оперен артист се трансформира в „ жесток полов див звяр “ единствено с една публикация. Без имена, без доказателства, без обективен развой, без отчитане на това има или няма нарушаване, без отминалост. Осъден без съд и присъда, разжалван от ефрейторите на американската ляво-либерална публицистика. Защото държал ръката на неназована жена преди 30 години по време на работен обяд.
Отново друга история, която обаче има допир с втората. В български условия по HBO се върти един сериал на американската компания Showtime. „ Решаващият глас “ споделя една (изкривена до неузнаваемост) история – тази на голямата консервативна и медийна фигура на Роджър Ейлс. Той е всъщност основателят на Fox News – най-голямата телевизия в американския ефир. В „ Решаващият глас “ Ейлс е показан като селяндур, принудител, агресор и прям простак. Нещо повече – той е кулминационната точка на половите хищници. Дефинитивно зло. Усещането, което сериалът оставя, е, че Fox News е някакъв бъг в системата, неточност в главата на Роджър Ейлс. Телевизия, основана, с цел да манипулира и изкривява публичното мнение, а не да „ осведоми “, както, видите ли, правели другите огромни малките екрани. Истината, несъмнено, е напълно друга. Просто Showtime (собственост, прочее, на мейнстрийм малкия екран CBS) взе на въоръжение фрустрацията на ляво-либералния американски глезльо, който не може и не може да проумее по какъв начин консервативният Fox News е най-гледаният тв-канал в Америка, до момента в който Clinton News Network, известна и като CNN, е едвам 15-та по рейтинг. За да даде на този ляво-либерален глезльо обяснителна матрица, „ Решаващият глас “ показва Роджър Ейлс като един непоносим човек, който е основал Fox News надали не инцидентно. Толкова – неприятните хора съумяват, а добряците от CNN губят. Горките те. Роджър Ейлс е спорна фигура, няма спор. Но дали е моралният урод, както ляво-либералите желаят да внушат? Дали в действителност е еманация на злото? Или просто е съумял там, където те са се провалили? Има ли късмет да е съперник, който като не може да бъде надвит на терена на малкия екран, бива надвит като се реалокира бойното поле в персоналния му живот? Дали не е елементарно към днешна дата да се играе ръченица върху гроба на човек, за който не смееха да шукнат приживе? Нека всеки си преценя самичък.
Какво е общото сред нервността против последния филм на Тарантино, който има „ наглостта “ да избере белите мъже Леонардо Ди Каприо и Брад Пит за основни функции, а не две чернокожи дами (по образеца на избирането на чернокожа да играе Джеймс Бонд), пропагандата против Fox News в шумно рекламиран ляво-либерален сериал и превръщането на държалия женска ръка на обяд преди 30 години Пласидо Доминго в „ полов див звяр “? Просто – идеологията на прогресивно-либералните елити. Хипитата от борци против елитите се трансфораха в елити. Постепенно и едвам видимо прогресивните либерали първо завзеха културата, след това медиите, най-после и партиите. Изолираха се и се трансфораха в прослойка от самодоволни мрънкачи. Типично като в фетиш те започнаха да изолират всеки външен на тях, запушваха си ушите за непознатото мнение и обругаваха всеки, който си разреши да мръдне и на милиметър от догматичното им виждане за света. Превърнаха се в инквизиция, която изгаря на публичната клада всеки, който не има вяра в мултикултурализма, транснационалния капитал и неолибералния глобализъм. Няма значение, че Тарантино беше обичана от тях фигура – по какъв начин по този начин ще прави филм без чернокожи основни герои в него? Как по този начин ще има независимост на изложение? Откъде-накъде Пласидо Доминго ще държи ръката на неназована жена преди 30 години? Как не го е позор? И не – Fox News не е най-големият тв-канал, тъй като дава глас на безгласните и отритнатите от елитите, а тъй като създателят му е бял хетеросексуален див звяр и безсрамник. Всеки, който е на страната на ляво-либералите, е целият в бяло, а всеки, който е закостенял или сдържан, е целият в черно. Светът на прогресивните либерали е свят, в който хората се разделят на две категории – положителният Люк Скайуокър и неприятният Дарт Вейдър. Не може да си нищо по средата, не може да си като в Елинпелинова творба – изтъкан от бели и черни бобчета. Не. Или си добър, т.е. напредничав либерал, или си неприятен, т.е. нещо друго от напредничав либерал.
Този политически далтонизъм е жесток сигнал за разпадането на неолибералния глобалистки консенсус. Доминацията на една позиция и обругаването на всяко разграничение е най-явният знак, че този режим си отива. Точно, както партийните секретари имаха вяра в светлото бъдеще на партията, по този начин и днешните перодръжки из разните прогресивно-либерални американски и български медии имат вяра, че светът ще продължи да марширува под ритъма на техните барабани. Вярват с ръка на сърцето и стихия в погледа, че Доналд Тръмп е неточност на системата, че той ще си иде компрометиран и някоя нова клинтовица ще се възкачи на властовата пирамида. Ама по този начин настойчиво го имат вяра, че тогавашните партийни номенклатурчици биха се изчервили в момински срам, като сравнят своята тогавашна обич към правата партийна линия с днешната ляво-либерална религия в статуквото.
Обречени са. Май още не са го разбрали, благите, само че са обречени. Никой, който по този начин брутално отхвърля да съзре, че се е трансформирал в тиранин, до момента в който сякаш се бори с тираните, не е прокопсал. Високомерието, непокритото самочувствие, назидателният звук и хунвейбинският пламък в очите са края на една ера. Доминацията на прогресивно-либералните елити е към края си. Не може да си еманация на несправедливостта, отричане на уравновесеното и обикновено схващане за света и да искаш всички да те следват. Щом към този момент и Холивуд стартира да прави филми, подигравайки се на мулти-култи нервността, щом от ден на ден и повече умерени и консервативни медии превземат публичния спор, щом президент на Съединени американски щати е човек като Доналд Тръмп, който е отричане на ляво-либералния консенсус, значи цялата им властова структура е в положение на неукротим разпад. При втори мандат на Тръмп има действителен късмет тази войска от ляво-либерали да изпадне вечно от огромната игра. Дали ще стане – ще забележим. Но едно е несъмнено – с тази брутална тайфа от соросоидни културни революционери е свършено.
Не може да си толкоз прям в пропагандата си, толкоз транспарантен в желанията си, толкоз жесток в отрицанието на другия и да продължиш да държиш властта. Просто не става по този начин. Намираме се в последния етап от живота на една империя – моралното разлагане. След него ще пристигна време за ново начало. От нас зависи то да е по-добро.
Петър Кичашки
То шокира не просто елита и елементарните хора оттатък океана, само че и целия свят.
Хипита на Чарлз Менсън убиват по изключително нечовечен метод филмовата звезда Шарън Тейт и нейни другари.
Тейт е не просто съкровището на американската кино промишленост, само че и брачна половинка на към този момент изгрялата мегазвезда Роман Полански.
А и най-важното – Шарън Тейт е в напреднала бременност. Тази история и до ден сегашен е една от мъчителните рани на Холивуд. За нея става дума и в най-новия филм на Куентин Тарантино – „ Имало едно време в Холивуд “.
Типично в собствен жанр Тарантино прави различен прочит на събитията. Което щеше да бъде доста добре признато от статуквото, в случай че режисьорът не правеше две неща във кино лентата – цялостен игнор на политическата уместност и брутална насмешка с хипи културата.
Тези две неща трансфораха Тарантино в обект на офанзиви от целия либерално-прогресивен хайлайф. Да нямаш нито един основен негър или гей воин в днешно време се смята за разкол.
А да се подиграваш с бащиците на днешния левичарски мейнстрийм – хипитата – се преглежда като осквернение.
В друга, привидно несвързана с първата история, основен воин е оперният исполин Пласидо Доминго. „ Асошиейтед прес “ оповести свое следствие, в което се твърди, че Доминго е подложил на полов тормоз 9 дами преди няколко десетилетия. Какво се схваща под „ полов тормоз “?
Държал ръцете им на обяд. Целунал едната по устните. На друга поставил ръка на коляното. Разбира се, от тези 9 дами единствено една е споделила името си, другите са анонимни. Още не сухо мастилото под публикацията и няколко опери побързаха да анулират концерти на тенора.
Ловът на вещици е в цялостна мощ – нормалният оперен артист се трансформира в „ жесток полов див звяр “ единствено с една публикация. Без имена, без доказателства, без обективен развой, без отчитане на това има или няма нарушаване, без отминалост. Осъден без съд и присъда, разжалван от ефрейторите на американската ляво-либерална публицистика. Защото държал ръката на неназована жена преди 30 години по време на работен обяд.
Отново друга история, която обаче има допир с втората. В български условия по HBO се върти един сериал на американската компания Showtime. „ Решаващият глас “ споделя една (изкривена до неузнаваемост) история – тази на голямата консервативна и медийна фигура на Роджър Ейлс. Той е всъщност основателят на Fox News – най-голямата телевизия в американския ефир. В „ Решаващият глас “ Ейлс е показан като селяндур, принудител, агресор и прям простак. Нещо повече – той е кулминационната точка на половите хищници. Дефинитивно зло. Усещането, което сериалът оставя, е, че Fox News е някакъв бъг в системата, неточност в главата на Роджър Ейлс. Телевизия, основана, с цел да манипулира и изкривява публичното мнение, а не да „ осведоми “, както, видите ли, правели другите огромни малките екрани. Истината, несъмнено, е напълно друга. Просто Showtime (собственост, прочее, на мейнстрийм малкия екран CBS) взе на въоръжение фрустрацията на ляво-либералния американски глезльо, който не може и не може да проумее по какъв начин консервативният Fox News е най-гледаният тв-канал в Америка, до момента в който Clinton News Network, известна и като CNN, е едвам 15-та по рейтинг. За да даде на този ляво-либерален глезльо обяснителна матрица, „ Решаващият глас “ показва Роджър Ейлс като един непоносим човек, който е основал Fox News надали не инцидентно. Толкова – неприятните хора съумяват, а добряците от CNN губят. Горките те. Роджър Ейлс е спорна фигура, няма спор. Но дали е моралният урод, както ляво-либералите желаят да внушат? Дали в действителност е еманация на злото? Или просто е съумял там, където те са се провалили? Има ли късмет да е съперник, който като не може да бъде надвит на терена на малкия екран, бива надвит като се реалокира бойното поле в персоналния му живот? Дали не е елементарно към днешна дата да се играе ръченица върху гроба на човек, за който не смееха да шукнат приживе? Нека всеки си преценя самичък.
Какво е общото сред нервността против последния филм на Тарантино, който има „ наглостта “ да избере белите мъже Леонардо Ди Каприо и Брад Пит за основни функции, а не две чернокожи дами (по образеца на избирането на чернокожа да играе Джеймс Бонд), пропагандата против Fox News в шумно рекламиран ляво-либерален сериал и превръщането на държалия женска ръка на обяд преди 30 години Пласидо Доминго в „ полов див звяр “? Просто – идеологията на прогресивно-либералните елити. Хипитата от борци против елитите се трансфораха в елити. Постепенно и едвам видимо прогресивните либерали първо завзеха културата, след това медиите, най-после и партиите. Изолираха се и се трансфораха в прослойка от самодоволни мрънкачи. Типично като в фетиш те започнаха да изолират всеки външен на тях, запушваха си ушите за непознатото мнение и обругаваха всеки, който си разреши да мръдне и на милиметър от догматичното им виждане за света. Превърнаха се в инквизиция, която изгаря на публичната клада всеки, който не има вяра в мултикултурализма, транснационалния капитал и неолибералния глобализъм. Няма значение, че Тарантино беше обичана от тях фигура – по какъв начин по този начин ще прави филм без чернокожи основни герои в него? Как по този начин ще има независимост на изложение? Откъде-накъде Пласидо Доминго ще държи ръката на неназована жена преди 30 години? Как не го е позор? И не – Fox News не е най-големият тв-канал, тъй като дава глас на безгласните и отритнатите от елитите, а тъй като създателят му е бял хетеросексуален див звяр и безсрамник. Всеки, който е на страната на ляво-либералите, е целият в бяло, а всеки, който е закостенял или сдържан, е целият в черно. Светът на прогресивните либерали е свят, в който хората се разделят на две категории – положителният Люк Скайуокър и неприятният Дарт Вейдър. Не може да си нищо по средата, не може да си като в Елинпелинова творба – изтъкан от бели и черни бобчета. Не. Или си добър, т.е. напредничав либерал, или си неприятен, т.е. нещо друго от напредничав либерал.
Този политически далтонизъм е жесток сигнал за разпадането на неолибералния глобалистки консенсус. Доминацията на една позиция и обругаването на всяко разграничение е най-явният знак, че този режим си отива. Точно, както партийните секретари имаха вяра в светлото бъдеще на партията, по този начин и днешните перодръжки из разните прогресивно-либерални американски и български медии имат вяра, че светът ще продължи да марширува под ритъма на техните барабани. Вярват с ръка на сърцето и стихия в погледа, че Доналд Тръмп е неточност на системата, че той ще си иде компрометиран и някоя нова клинтовица ще се възкачи на властовата пирамида. Ама по този начин настойчиво го имат вяра, че тогавашните партийни номенклатурчици биха се изчервили в момински срам, като сравнят своята тогавашна обич към правата партийна линия с днешната ляво-либерална религия в статуквото.
Обречени са. Май още не са го разбрали, благите, само че са обречени. Никой, който по този начин брутално отхвърля да съзре, че се е трансформирал в тиранин, до момента в който сякаш се бори с тираните, не е прокопсал. Високомерието, непокритото самочувствие, назидателният звук и хунвейбинският пламък в очите са края на една ера. Доминацията на прогресивно-либералните елити е към края си. Не може да си еманация на несправедливостта, отричане на уравновесеното и обикновено схващане за света и да искаш всички да те следват. Щом към този момент и Холивуд стартира да прави филми, подигравайки се на мулти-култи нервността, щом от ден на ден и повече умерени и консервативни медии превземат публичния спор, щом президент на Съединени американски щати е човек като Доналд Тръмп, който е отричане на ляво-либералния консенсус, значи цялата им властова структура е в положение на неукротим разпад. При втори мандат на Тръмп има действителен късмет тази войска от ляво-либерали да изпадне вечно от огромната игра. Дали ще стане – ще забележим. Но едно е несъмнено – с тази брутална тайфа от соросоидни културни революционери е свършено.
Не може да си толкоз прям в пропагандата си, толкоз транспарантен в желанията си, толкоз жесток в отрицанието на другия и да продължиш да държиш властта. Просто не става по този начин. Намираме се в последния етап от живота на една империя – моралното разлагане. След него ще пристигна време за ново начало. От нас зависи то да е по-добро.
Петър Кичашки
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ