Швеция: хем пенсионерите щастливи, хем бежанците доволни
В един шведски град се пробват сполучливо хем да разнообразят живота на пенсионерите, хем редом да интегрират бежанци - събират ги под един покрив, споделя Ричард Ориндж в публикация за " Дойче веле ".
" Изглеждаха ми самотни, по тази причина отидох при тях и им занесох цветя " - 74-годишната Кристин Оман се спомня деня, в който за първи път видяла новите си съседи. По думите ѝ новодошлите – към 70 души – били срамежливи, само че доста позитивно настроени.
Проектът SällBo в шведския град Хелзингборг се бори против самотата измежду възрастните хора и в същото време цели да подкрепи интеграцията на децата бежанци, предлагайки им заслон в една и съща постройка с локални хора. В нея 31 от жилищата се населяват от пенсионери, 20 са предопределени за бежанци на възраст от 18 до 25 години, а 10 от тях са непокътнати за деца без родственици.
Уникалният модел в Хелзингборг
Името на плана е композиция от шведските думи за компания ( " sällskap " ) и пребивавам ( " bo " ). Двете страни се задължават да прекарват минимум по два часа в седмицата дружно и по този начин да поддържат социализацията си. " Ние сме първият подобен план освен в Швеция – на никое място другаде в света няма да откриете такова общуване ", споделя Драгана Чурович, специалист по интеграцията в общинската компания за отдаване на жилища чартърен " Хелзингборгхем ".
Сградата е издигната през 1960-те години за дом за възрастни хора, само че след бежанската вълна от 2015 година в Европа в нея са настанени деца бежанци, пристигнали сами в Швеция, и сега е най-големият в цялата страна " подслон " за бежанци.
Чурович и сътрудниците ѝ били осенени от концепцията за интеграционния план две години след началото на бежанската вълна, когато обмисляли дали да не оставят два етажа от постройката за възрастните хора, нуждаещи се от грижи, а първите етажи да трансфорат в общежитие за бежанци. В последна сметка победило визията двете възрастови групи да се смесят. Така се родил планът SällBo.
Чурович счита, че старите хора могат да се усещат самотни даже и да се срещат с други възрастни хора. " Дотам се стига, в случай че получават цялата си информация от други хора на тяхната възраст. Смятам, че самотата не е единствено да седиш самичък вкъщи ", добавя експертката. А имигрантите в Швеция постоянно обитават в мощно сегрегирани региони, където над 80 % от жителите са първо или второ потомство имигранти. Пристигналите в страната младежи бежанци пък постоянно нямат никаква връзка с възрастни локални хора с изключение на в случаите, когато са наети да се грижат за тях.
Колко значимо е да имаш някого
Конкретно за децата бежанци Чурович споделя, че общественият им живот е стеснен до контактите с младежи, намиращи се в близко или в същото състояние. Надеждата е, че срещите им с възрастни шведи ще им оказват помощ да се интегрират в новата за тях културна среда и да преодолеят пропуските в практическите си знания, които шведските деца получават от своите родители. Освен това самотните деца бежанци са мощно стигматизирани в Швеция и този интеграционен план би могъл да им потвърди, че не всички шведи гледат на тях с съмнение.
Апартаментите може и да са дребни, само че живеещите в постройката могат да употребяват доста общи пространства: на всеки етаж има по две дневни, които са превърнати в ателиета, стая за йога, библиотека, стая за настолни игри, фитнес зала и зала за компютърни занимания. Междувременно кухненските пространства са оборудвани тематично – за подготвяне на салати и туршии, за печене или развъждане на билки и подправки.
Кале и Анки Андершон, надлежно на 85 и на 70 години, са напуснали жилището си, намиращо се единствено на 300 метра от постройката на SällBo, и са се настанили тук поради опцията да поддържат връзка с младежи. " Тук има 98 деца - претенденти за леговище, и ние нямаме проблеми с нито едно от тях – общителни са и постоянно ни поздравяват ", споделя Анки.
Чурович е съумяла да открие и по-млади шведи, които имат интерес да се включат в плана. Засега той ще продължи две години, след което общинската компания ще реши дали да го развие и по какъв начин. Но каквото и да се случи, 74-годишната Кристин Оман е уверена, че и други общини в Швеция ще възприемат модела. " Има толкоз доста хора, които си нямат никого. Те са затворени в жилищата си срещу волята си и нямат с кого да поддържат връзка. И ще стават от ден на ден на брой ", прибавя старата жена.
" Изглеждаха ми самотни, по тази причина отидох при тях и им занесох цветя " - 74-годишната Кристин Оман се спомня деня, в който за първи път видяла новите си съседи. По думите ѝ новодошлите – към 70 души – били срамежливи, само че доста позитивно настроени.
Проектът SällBo в шведския град Хелзингборг се бори против самотата измежду възрастните хора и в същото време цели да подкрепи интеграцията на децата бежанци, предлагайки им заслон в една и съща постройка с локални хора. В нея 31 от жилищата се населяват от пенсионери, 20 са предопределени за бежанци на възраст от 18 до 25 години, а 10 от тях са непокътнати за деца без родственици.
Уникалният модел в Хелзингборг
Името на плана е композиция от шведските думи за компания ( " sällskap " ) и пребивавам ( " bo " ). Двете страни се задължават да прекарват минимум по два часа в седмицата дружно и по този начин да поддържат социализацията си. " Ние сме първият подобен план освен в Швеция – на никое място другаде в света няма да откриете такова общуване ", споделя Драгана Чурович, специалист по интеграцията в общинската компания за отдаване на жилища чартърен " Хелзингборгхем ".
Сградата е издигната през 1960-те години за дом за възрастни хора, само че след бежанската вълна от 2015 година в Европа в нея са настанени деца бежанци, пристигнали сами в Швеция, и сега е най-големият в цялата страна " подслон " за бежанци.
Чурович и сътрудниците ѝ били осенени от концепцията за интеграционния план две години след началото на бежанската вълна, когато обмисляли дали да не оставят два етажа от постройката за възрастните хора, нуждаещи се от грижи, а първите етажи да трансфорат в общежитие за бежанци. В последна сметка победило визията двете възрастови групи да се смесят. Така се родил планът SällBo.
Чурович счита, че старите хора могат да се усещат самотни даже и да се срещат с други възрастни хора. " Дотам се стига, в случай че получават цялата си информация от други хора на тяхната възраст. Смятам, че самотата не е единствено да седиш самичък вкъщи ", добавя експертката. А имигрантите в Швеция постоянно обитават в мощно сегрегирани региони, където над 80 % от жителите са първо или второ потомство имигранти. Пристигналите в страната младежи бежанци пък постоянно нямат никаква връзка с възрастни локални хора с изключение на в случаите, когато са наети да се грижат за тях.
Колко значимо е да имаш някого
Конкретно за децата бежанци Чурович споделя, че общественият им живот е стеснен до контактите с младежи, намиращи се в близко или в същото състояние. Надеждата е, че срещите им с възрастни шведи ще им оказват помощ да се интегрират в новата за тях културна среда и да преодолеят пропуските в практическите си знания, които шведските деца получават от своите родители. Освен това самотните деца бежанци са мощно стигматизирани в Швеция и този интеграционен план би могъл да им потвърди, че не всички шведи гледат на тях с съмнение.
Апартаментите може и да са дребни, само че живеещите в постройката могат да употребяват доста общи пространства: на всеки етаж има по две дневни, които са превърнати в ателиета, стая за йога, библиотека, стая за настолни игри, фитнес зала и зала за компютърни занимания. Междувременно кухненските пространства са оборудвани тематично – за подготвяне на салати и туршии, за печене или развъждане на билки и подправки.
Кале и Анки Андершон, надлежно на 85 и на 70 години, са напуснали жилището си, намиращо се единствено на 300 метра от постройката на SällBo, и са се настанили тук поради опцията да поддържат връзка с младежи. " Тук има 98 деца - претенденти за леговище, и ние нямаме проблеми с нито едно от тях – общителни са и постоянно ни поздравяват ", споделя Анки.
Чурович е съумяла да открие и по-млади шведи, които имат интерес да се включат в плана. Засега той ще продължи две години, след което общинската компания ще реши дали да го развие и по какъв начин. Но каквото и да се случи, 74-годишната Кристин Оман е уверена, че и други общини в Швеция ще възприемат модела. " Има толкоз доста хора, които си нямат никого. Те са затворени в жилищата си срещу волята си и нямат с кого да поддържат връзка. И ще стават от ден на ден на брой ", прибавя старата жена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ