Рецензия: За „Джак Тъкър“ провалът е единственият вариант
В един от най-цитираните си текстове Боб Дилън пее за жена, която знае, че „ няма триумф като провал/ И този неуспех въобще не е триумф. Тя явно в никакъв случай не е гледала комедията на Джак Тъкър.
С потна неустановеност Тъкър стъпва на ударните си линии и дрънка настройките. Неговите механически повреди. Когато скицира познатата форма на песъчлив часовник във въздуха, с цел да притегли вниманието към женската фигура, той най-после наподобява като пиле. Неговата навалица работа приключва с обезсърчение. В редките случаи, когато се майтапи, той чества, като накара собствен сътрудник да направи фотография, само че нещо постоянно унищожава фрагмента.
В ролята на Зак Зукър, в дрезгаво занимателен портрет на пагубно мрачен стендъп комикс, Тъкър се проваля на купища, в количество и качество, пропада толкоз бързо, че може да пропуснете някои неточности. Точно когато мислиш, че не може да се спъне още веднъж, той го прави. И това е успех.
