За българското кино днес повече пари значат по-малко морал
В един от най-хубавите филми от новата история на българското кино учителка, изнудвана от мутрите, обира банка. Малко преди този момент тя е притисната от същите бандити да написа шестица по британски на неприкрит двойкаджия, наследник на техен помощник от полицията. Има и други наши продукции от последните години, които открехват вратата към цялостния разпад на нашето общество и разкриват поглъщането на държавните институции от незаконния свят. Защо тогава повечето коментатори илюстрират мафиотизирането на днешната власт с цитати от Вито Корлеоне и Тони Сопрано, а не от български филми? Защото нашето кино единствено се е лишило от съвсем всевъзможен публичен авторитет, а и неговите създатели рядко са образец за морална и гражданска поредност.
Пример за това са и настоящите промени в Закона за филмовата промишленост. В началото на август те бяха
оповестени тихомълком за обществено разискване
на интернет страницата на Министерството на културата и едвам под напън Съюзът на филмовите дейци и Националният кино център уведомиха кинообщността за тях.
Разработван от близо две години, законопроектът би трябвало да отговори на поредност от искания, които кинематографистите имат към страната: за съблюдаване на закона, в който е записано по-голямо финансиране, в сравнение с бюджетът отделя; за по-голяма праволинейност и правдивост при разпределение на държавните субсидии; за разширение на кръга от продуценти и планове, които могат да получат подкрепяне.
И в действителност в препоръчаните текстове е записано нарастване на броя филми от всички типове, за които страната ще дава средства. Въведен е правилото на инцидентен избор на оценители, които ще вземат решение кои филми да получат дотация, и за първи път има критерии, на които би трябвало да дават отговор тези оценители. И още много привидно рационални промени.
На пръв взор 22 страници с ремонти на закон от 27 страници, множеството от които са допълнения, си е сериозна работа. Всеки естествен човек би попитал не е ли по-логично следователно да се направи
нов закон, може би даже два
И би бил прав. Само че манипулативната процедура на законотворците си има своята дълбока логичност.
Увеличението с към 10 милиона на дотациите за български филми върви в пакет с предлагането да се разпределят още 25 милиона годишно като поддръжка на задгранични продукции, които се снимат в България. Това е безусловно нов вид субсидиране с кардинално друга обосновка и метод на взимане на решенията. Самото подкрепяне на непознатите филми, снимани в България, не е непосредствено, а се назовава „ възобновяване на разноски “, към този момент направени на територията на България.
От друга страна обаче, и от 10-те милиона за българско кино най-много 7-8 да отидат за произвеждане на филми на български език, а останалите са за други действия. Така на процедура страната ни ще финансира с доста повече пари не личните си филми, а непознатите продукции, снимани у нас.
Поддръжниците на нововъведената скица ще кажат, че тя
съществува във всички страни от Европейски Съюз и ние дори сме закъснели
Това не е напълно правилно – в Дания да вземем за пример няма такава система. В Полша през предходната година са възобновени разноски единствено на европейски планове, основно немски продукции. Вариантите за сходно подкрепяне в множеството страни слагат таван на средствата, които може да получи една-единствена компания, до момента в който в нашия проектозакон такова ограничаване към този момент няма.
А то е наложително, тъй като на никое място другаде в Европа тази кино активност не е захласната от единствен евентуален бенефициент, какъвто у нас е „ Ню Бояна/Ню Имидж “. Още по-тревожното е, че нейните шефове са се снабдили с директни канали за въздействие върху най-високото равнище на изпълнителната власт. Купувачите на някогашния Киноцентър към този момент пробваха за миналите 15 години необятен набор от разновидности – от лобиране пред поредност министерства (на културата, на стопанската система, на туризма), през изнудване, че ще изоставен страната, до ПР акции от най-различен порядък - в това число вечéри и фотосесии на министър-председателя с екшън идолите на неговите юношество и младост – Сталоун и Шварценегер. От „ Ню Бояна/Ню Имидж “ влязоха даже в неразбираемо съдружничество с „ предприемач № 1 “ на страната – Делян Пеевски, което май беше обвързвано с предстоящи изгоди от инспектиране на закона за приватизацията.
Досега тези опити бяха контрирани от разнообразни фактори: както измежду самите кино дейци, по този начин и от Министерството на финансите в лицето на досегашния министър Горанов. В същото време, отново под негово давление, през тези години страната редовно отхвърляше да извърши задължението си да финансира националното филмопроизводство в размера, очакван от закона. Едва през последните две години страната стартира да извършва задължението си – само че не тъй като е отпуснала повече пари (увеличението в бюджета на НФЦ бе минимално), а заради внезапното намаляване на средностатистическия бюджет за игрален филм поради цифровия прийом на произвеждане и разпространяване.
Днес обаче скокът на националното финансиране със
упоменатите 10 милиона си има своята цена
и тя е българските кинодейци да одобряват и американските филми, снимани у нас, също да се финансират от българския бюджет, и то с много по-крупни суми – оптималният размер на поддръжката за индивидуален план е 2,5 милиона евро. Купуването на протестиращи и несъгласни е изпитана процедура на настоящето държавно управление. Най-сигурният метод да накараш някого да си затвори очите за узаконената кражба е да му дадеш малко, с цел да може ти да вземеш повече. Ако са разгледали деликатно проектозакона, кинематографистите несъмнено са разбрали, че те ще продължат да се ритат между тях по кокалчетата за разпределението на увеличената дотация посредством все по този начин противоречиви процедури. В същото време парите за американските филми ще се разпределят на съвсем автоматизиран принцип, а решението за размера на подпомагането, т.е. възобновяване на към този момент направените разноски, е грижа само на Изпълнителна организация НФЦ.
Стратегически е определен и моментът за оповестяване на измененията. Очевидно е било решено, че
в разгара на митингите против държавното управление
и основния прокурор през най-отпускарския месец е изключително комфортно да се започва едномесечна процедура на публично „ разискване “. Участвал съм няколко пъти в такива „ съвещания “. Те постоянно минават официално, с чиновническа вежливост и благодарности за гражданската интензивност, само че в никакъв случай от това не са произтичали основни редакции на първичния вид.
Всъщност още самата процедура за промени в Закона за филмовата промишленост, стартирала преди съвсем две години, будеше подозрения. Често сменящите се членове на работните групи са принуждавани да подписват заявления за неразгласяване на информация от разискванията. Фактическият развой е протекъл в две затворени работни групи без връзка между тях – едната ангажирана с редакции на към този момент съществуващи текстове, другата - с разработване на кардинално новата регулация за подкрепяне на задграничните продукции. Само анонимните „ архитекти “ на плана са имали взор върху цялата картина, а масата от кино дейци разбра какво действително е решено да се промени едвам при започване на август 2020 година Промените са толкоз дълбоки и разностранни, че за един месец те не могат даже да се обобщят, обяснят и разтълкуват, камо ли да се обсъдят. Фактически общественото разискване се трансформира в втурване „ от горната страна “ на документ, на който вероятно единствено да се поправят правописните неточности. Такива има задоволително.
Освен това определеният интервал за оповестяване на един законопроект, който в общи линии е бил подготвен от близо половин година, е характерен образец за политиката на „ моркова и тоягата “. Това деяние е
явен сигнал към филмовите дейци да не се ангажират
изключително интензивно в митингите, тъй като парите, на които се надяват, зависят от това държавно управление и този парламент, на които се желае оставката. И тъкмо по този начин се получава. Иначе будните и подготвени постоянно за митинги кино дейци в този момент са по-ниски от тревата. Също толкоз смирени и консенсусно настроени по отношение на властническото ръководство са те и в обществените мрежи. Единственият изявен кино създател, чийто глас звучи намерено в поддръжка на митингите, е живеещият в Канада аниматор, номиниран за „ Оскар “, Теодор Ушев.
Разбира се, измененията в Закона за филмовата промишленост са от дълго време наложителни. Сега настоящият закон беше признат след доста несъгласия преди близо 18 години. Оттогава се направиха извънредно дълбоки трансформации и в киното, и в обществото. Те съвсем не са намерили място в регулацията на филмовата активност. Не са отразени съответно и изцяло и в настоящия законопроект. Основните проблеми пред справедливото и отговорно систематизиране на финансирането надали ще изчезнат. За всичко това може и би трябвало да се приказва, само че не в обстановка на напън и изнудване. Трябва ясно да се осъзнаят възходящите благоприятни условия за търговия с въздействие в НФЦ, които стават още по-големи с увеличение на финансирането. А най-много с отворената необятно врата за подкрепяне на близката до властта „ Ню Бояна/Ню Имидж “ напълно с решението на държавни служители. Въпросът към този момент не е дали кинодейците ще си затворят очите, а дали обществото ще допусне да се отвори още един „ канал “, насочващ 25 милиона лв. годишно за финансиране на близки до властта компании.
Пример за това са и настоящите промени в Закона за филмовата промишленост. В началото на август те бяха
оповестени тихомълком за обществено разискване
на интернет страницата на Министерството на културата и едвам под напън Съюзът на филмовите дейци и Националният кино център уведомиха кинообщността за тях.
Разработван от близо две години, законопроектът би трябвало да отговори на поредност от искания, които кинематографистите имат към страната: за съблюдаване на закона, в който е записано по-голямо финансиране, в сравнение с бюджетът отделя; за по-голяма праволинейност и правдивост при разпределение на държавните субсидии; за разширение на кръга от продуценти и планове, които могат да получат подкрепяне.
И в действителност в препоръчаните текстове е записано нарастване на броя филми от всички типове, за които страната ще дава средства. Въведен е правилото на инцидентен избор на оценители, които ще вземат решение кои филми да получат дотация, и за първи път има критерии, на които би трябвало да дават отговор тези оценители. И още много привидно рационални промени.
На пръв взор 22 страници с ремонти на закон от 27 страници, множеството от които са допълнения, си е сериозна работа. Всеки естествен човек би попитал не е ли по-логично следователно да се направи
нов закон, може би даже два
И би бил прав. Само че манипулативната процедура на законотворците си има своята дълбока логичност.
Увеличението с към 10 милиона на дотациите за български филми върви в пакет с предлагането да се разпределят още 25 милиона годишно като поддръжка на задгранични продукции, които се снимат в България. Това е безусловно нов вид субсидиране с кардинално друга обосновка и метод на взимане на решенията. Самото подкрепяне на непознатите филми, снимани в България, не е непосредствено, а се назовава „ възобновяване на разноски “, към този момент направени на територията на България.
От друга страна обаче, и от 10-те милиона за българско кино най-много 7-8 да отидат за произвеждане на филми на български език, а останалите са за други действия. Така на процедура страната ни ще финансира с доста повече пари не личните си филми, а непознатите продукции, снимани у нас.
Поддръжниците на нововъведената скица ще кажат, че тя
съществува във всички страни от Европейски Съюз и ние дори сме закъснели
Това не е напълно правилно – в Дания да вземем за пример няма такава система. В Полша през предходната година са възобновени разноски единствено на европейски планове, основно немски продукции. Вариантите за сходно подкрепяне в множеството страни слагат таван на средствата, които може да получи една-единствена компания, до момента в който в нашия проектозакон такова ограничаване към този момент няма.
А то е наложително, тъй като на никое място другаде в Европа тази кино активност не е захласната от единствен евентуален бенефициент, какъвто у нас е „ Ню Бояна/Ню Имидж “. Още по-тревожното е, че нейните шефове са се снабдили с директни канали за въздействие върху най-високото равнище на изпълнителната власт. Купувачите на някогашния Киноцентър към този момент пробваха за миналите 15 години необятен набор от разновидности – от лобиране пред поредност министерства (на културата, на стопанската система, на туризма), през изнудване, че ще изоставен страната, до ПР акции от най-различен порядък - в това число вечéри и фотосесии на министър-председателя с екшън идолите на неговите юношество и младост – Сталоун и Шварценегер. От „ Ню Бояна/Ню Имидж “ влязоха даже в неразбираемо съдружничество с „ предприемач № 1 “ на страната – Делян Пеевски, което май беше обвързвано с предстоящи изгоди от инспектиране на закона за приватизацията.
Досега тези опити бяха контрирани от разнообразни фактори: както измежду самите кино дейци, по този начин и от Министерството на финансите в лицето на досегашния министър Горанов. В същото време, отново под негово давление, през тези години страната редовно отхвърляше да извърши задължението си да финансира националното филмопроизводство в размера, очакван от закона. Едва през последните две години страната стартира да извършва задължението си – само че не тъй като е отпуснала повече пари (увеличението в бюджета на НФЦ бе минимално), а заради внезапното намаляване на средностатистическия бюджет за игрален филм поради цифровия прийом на произвеждане и разпространяване.
Днес обаче скокът на националното финансиране със
упоменатите 10 милиона си има своята цена
и тя е българските кинодейци да одобряват и американските филми, снимани у нас, също да се финансират от българския бюджет, и то с много по-крупни суми – оптималният размер на поддръжката за индивидуален план е 2,5 милиона евро. Купуването на протестиращи и несъгласни е изпитана процедура на настоящето държавно управление. Най-сигурният метод да накараш някого да си затвори очите за узаконената кражба е да му дадеш малко, с цел да може ти да вземеш повече. Ако са разгледали деликатно проектозакона, кинематографистите несъмнено са разбрали, че те ще продължат да се ритат между тях по кокалчетата за разпределението на увеличената дотация посредством все по този начин противоречиви процедури. В същото време парите за американските филми ще се разпределят на съвсем автоматизиран принцип, а решението за размера на подпомагането, т.е. възобновяване на към този момент направените разноски, е грижа само на Изпълнителна организация НФЦ.
Стратегически е определен и моментът за оповестяване на измененията. Очевидно е било решено, че
в разгара на митингите против държавното управление
и основния прокурор през най-отпускарския месец е изключително комфортно да се започва едномесечна процедура на публично „ разискване “. Участвал съм няколко пъти в такива „ съвещания “. Те постоянно минават официално, с чиновническа вежливост и благодарности за гражданската интензивност, само че в никакъв случай от това не са произтичали основни редакции на първичния вид.
Всъщност още самата процедура за промени в Закона за филмовата промишленост, стартирала преди съвсем две години, будеше подозрения. Често сменящите се членове на работните групи са принуждавани да подписват заявления за неразгласяване на информация от разискванията. Фактическият развой е протекъл в две затворени работни групи без връзка между тях – едната ангажирана с редакции на към този момент съществуващи текстове, другата - с разработване на кардинално новата регулация за подкрепяне на задграничните продукции. Само анонимните „ архитекти “ на плана са имали взор върху цялата картина, а масата от кино дейци разбра какво действително е решено да се промени едвам при започване на август 2020 година Промените са толкоз дълбоки и разностранни, че за един месец те не могат даже да се обобщят, обяснят и разтълкуват, камо ли да се обсъдят. Фактически общественото разискване се трансформира в втурване „ от горната страна “ на документ, на който вероятно единствено да се поправят правописните неточности. Такива има задоволително.
Освен това определеният интервал за оповестяване на един законопроект, който в общи линии е бил подготвен от близо половин година, е характерен образец за политиката на „ моркова и тоягата “. Това деяние е
явен сигнал към филмовите дейци да не се ангажират
изключително интензивно в митингите, тъй като парите, на които се надяват, зависят от това държавно управление и този парламент, на които се желае оставката. И тъкмо по този начин се получава. Иначе будните и подготвени постоянно за митинги кино дейци в този момент са по-ниски от тревата. Също толкоз смирени и консенсусно настроени по отношение на властническото ръководство са те и в обществените мрежи. Единственият изявен кино създател, чийто глас звучи намерено в поддръжка на митингите, е живеещият в Канада аниматор, номиниран за „ Оскар “, Теодор Ушев.
Разбира се, измененията в Закона за филмовата промишленост са от дълго време наложителни. Сега настоящият закон беше признат след доста несъгласия преди близо 18 години. Оттогава се направиха извънредно дълбоки трансформации и в киното, и в обществото. Те съвсем не са намерили място в регулацията на филмовата активност. Не са отразени съответно и изцяло и в настоящия законопроект. Основните проблеми пред справедливото и отговорно систематизиране на финансирането надали ще изчезнат. За всичко това може и би трябвало да се приказва, само че не в обстановка на напън и изнудване. Трябва ясно да се осъзнаят възходящите благоприятни условия за търговия с въздействие в НФЦ, които стават още по-големи с увеличение на финансирането. А най-много с отворената необятно врата за подкрепяне на близката до властта „ Ню Бояна/Ню Имидж “ напълно с решението на държавни служители. Въпросът към този момент не е дали кинодейците ще си затворят очите, а дали обществото ще допусне да се отвори още един „ канал “, насочващ 25 милиона лв. годишно за финансиране на близки до властта компании.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ