В един от музеите на Франция са запазени косите на

В един от музеите на Франция са непокътнати косите на Луи ХVI, отрязани малко преди да бъде гилотиниран. Когато изследват молекулярната им конструкция, учените откриват, че от тях може да се " снеме кардиограма ". Оказва се, че честотата на съкращенията на сърдечния мускул на Луи ХVI в тези трагични минути е била 30 удара в минута. А това е по този начин нареченият прощален пулс! Известно е, че в миг на стрес мозъкът от време на време излъчва характерни талази с такава мощ, че те могат да бъдат " уловени " в която и да било точка от земното кълбо.

Историята помни случаи, при които, по време на Втората международна война, майки чувствали гибелта на децата си, намиращи се на хиляди километри от тях. Интересни са и местата, където са се водили огромни сражения. На тях даже тревата пораства по друг метод. Очевидно е, че прочувственото положение на участниците в борбите е оказало въздействие върху нея. Всичко това ни навежда на мисълта дали не съществува вълнова " памет на ужаса "? Баща на момче, отпътувало на презокеанско странствуване, насън видял, че корабът потъва, а синът му, дружно с неколцина пасажери, съумява да стигне до намиращ се в близост необитаем остров и да се избави.

Старецът бил толкоз покъртен от видяното, че още на сутринта побързал да заяви на управляващите за нещастието. В управлението на параходната компания се изсмяли на стареца и не обърнали внимание на думите му. Дните обаче минавали, а от кораба - ни новина, ни кост. Тогава си спомнили за описа на бащата. След време се оказало, че корабът в действителност е потопен. Още по-голямо неспокойствие провокирало известието, че експедиция е разкрила някои от корабокрушенците, измежду които и сина на стареца, на необитаем остров...

Учените изясняват феноменалните феномени с телепатията или с биологичната " радиовръзка " сред приемащия и предаващия. При тях притежател на информацията са ултракъсите талази. Подобен случай е следен и при кучето Боника. Животното се разболяло, закарали го при ветеринар, само че в лечебницата то умряло. В момента, когато Боника агонизирал при лекаря, един от членовете на фамилията, останал у дома, ненадейно чул жалния писък на кучето. Постепенно звукът смълчан и липсващ. Известен е и различен случай с стара американка.

Разхождайки се край морския бряг, дамата се подхлъзнала на кея и паднала. Долетяла морска чайка, която старата дама постоянно хранела. След минута птицата отлетяла. Тя отишла право в дома на старицата и почнала да се блъска в стъклото на един от прозорците. Сестрата на остарялата американка схванала, че нещо става. Излязла на открито и последвала кръжащата над главата й чайка, която я отвела навръх мястото на случая. Така дамата била избавена.

Специалистите допускат, че това е било допустимо едиствено с помощта на телепатичната връзка сред живите същества. Когато става въпрос за телепатичните качества на животните, най-често " основни герои " са котките. През предишния век моряците на комерсиалните кораби били уверени, че котките тъкмо дефинират момента на отплаването. Те получавали тази информация с помощта на телепатичните си връзки с моряците. Котките поддържат връзка със притежателите си, без значение къде се намират те. Ако нещо се случи със стопанина, котките страдат.

Способни ли са и растенията да одобряват човешките мисли и страсти? Първият, записал на лист хартия с вълнообразни линии връзката сред индивида и растението е американския криминалист Клайв Бакстър. Това станало на 2 фавруари 1966 година, когато Бакстър поливал растенията си. Криминалистът желал да разбере за какъв брой време стига до листата изсипаната от него в саксията вода. За опита си Бакстър употребявал записващо устройство, което посредством проводници съединил с сензори, прикрепени към лист.

Без да желае обаче до момента в който поливал цветята Бакстър си набол пръста. Растението реагинрало незабавно. Линията, рисувана от датчика на листа, станала вълнообразна и доста напомняла на кожно-галваничния инстикт при индивида. Известно е, че този инстикт е един от индикаторите за прочувствено и умствено напрежение у хората. Криминалистът траял опитите си. След като съществува връзка сред индивида и растението, може би я има и сред растението и животното - предположил той. За да ревизира теорията си, Бакстър направил дребна подложка и на нея поставил аквариум със скариди. Под поставката инсталирал железен съд с вода, а под него сложил запалена спиртна лампа.

На избран период от време благодарение на електронно устройство криминалистът накланял аквариума и изсипвал част от намиращите се в него скариди в кипящата изпод вода. Оказало се, че сега на гибелта на скаридите растението реагирало със мощно изразена " кожно-галванична реакция ". Като че ли чувствало, че до него умира друго живо създание. Реакцията била записвана на хартия от датчика.

Съществуват ли растения - очевидци на закононарушения? Изследвания в този дух направил в лабораторията си британският биолог професор Уотсън. Шест души стояли в продължение на 10 минути в стая с две растения. Единият от шестимата пречупил първото от тях и всички напуснали стаята. След това към живото растение закрепили електронен уред, наименуван " детектор на лъжата ". Накарали шестимата участници в опита да влизат един след различен в стаята. Растението било " безразлично " към първите пет гости.

При появяването на шестия обаче - на " килъра ", то реагирало. Стрелката на прибора внезапно отскочила от нулата. Сякаш растението " затреперило от смут ". Досещат ли се хората, че растенията деликатно наблюдават това, което притежателите им вършат? Могат ли растенията да разчитат мислите на хората? Отговор на тези въпроси и доста други, свързани с телепатията занапред ще бъде открит.