БИОГРАФИЯТА НА ЕДНА КНИГА
В един сияен юнски ден на 2011 година, когато животът изглеждаше по-слънчев и хората по-засмени, националният публицист Цветан Северски донесе в редакцията прелюбопитно създание - за Морето на любовта и за премеждията на мореплавателя Салвадор Дали, който ту се гмурка в дълбокото, ту се дави, ту лети над вълните и търси суша, където да нарисува следващата си причудлива картина, въодушевена от красиви, по-красиви, най-красиви и постоянно изкусителни дами.
На страниците на вестника идващите шест-седем години последваха такива истории за фамозния занаятчия на пианото Ференц Лист, за бащата на Малкия принц Антоан дьо Сент-Екзюпери, за Пиер Огюст Реноар, който поучава мъжкия пол: "Целувайте единствено дамите, които са ви родили деца! ", за Хорхе Луис Борхес и градината, в която любовта е чудовище, за интимните провинения на безконечния заточеник Рихард Вагнер, за Джузепе Верди, Волфганг Амадеус Моцарт, Александър Пушкин - и той носен от ветрове и стихии с ладията на любовта.
Сред тях и нашата, шеметната българска страница - Христо Ботев ( "Мила ми, Венето... знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе... "), Яворов ( "Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика, лъчи... "), неувяхващите хризантеми на любовта при Христо Смирненски, дамата в черно до Пенчо Славейков, чувствените преживелици на Димчо Дебелянов...
Велики мъже, окрилени от прелестни дами - вдъхновителките.
Така е нарекъл и книгата си Цветан Северски - "Тайните на вдъхновителките ". В нея събира изредените нагоре малко известни, само че и други още истории за буйните увлечения на международни и български звезди, споделя ги артистично, нежно, внимателно, увлекателно. А на нас ни е прекомерно прелестно, че доста от тях са видели бял свят на първо време в ДУМА и наша благосклонност има пръст в цялата тая работа...
Цветан Северски
Предлагам на читателското внимание думи за сборника си с новели "Тайните на вдъхновителките ", който се появи на бял свят безусловно преди няколко дни, тъй като пътят до появяването на тази книга беше необикновен и дълъг.
Още в студентските си години, когато изучавах българската литература, а паралелно с нея и съветската, и западноевропейската, не одобрявах прекомерната идеализация на писателите, към които бях насочил вниманието си. В доста връзки и те бяха хора като другите: бяха писали, бяха и любили.
Отделни сведения за техния живот ме хвърляха в размисъл, други ме отклоняваха прелестно и ми предоставяха необикновен зрителен ъгъл, трети възбуждаха въображението ми да търси свои хрумвания. Онова, което бе единствено загатнато, аз се заех да възпроизвеждам с увереността, че то е в не по-малка степен "вярно с оригинала ". Свикнах да преглеждам житието на изучаваните създатели със собствен взор. Създадох си своя игра, в която измислицата се сдружаваше с действителните преживелици в биографиите им.
Написах и разгласих в печата къси художествени тълкования върху обособени житейски моменти на желани (от мен) високо надарени създатели в литературата за деца и юноши, след това ги събрах в книга: по този начин се появи "Приказки за разказвачи на приказки ". Книгата бе видяна от рецензията и задушевно призната от читателите.
Известна доза самочувствие подслади кръвта ми и получих предпочитание да продължа с тези типично мои художествени етюди. Написах цикъл разкази за живота на именити писатели, били офицери или взели участие във войни, и ги събрах под заглавие "Забраненият двубой ".
Един ден си споделих: за какво да поддържам връзка единствено с пишещи братя, когато изкуствата се преливат едно в друго като скачени съдове? В обсега на ползите си включих и велики композитори, и огромни художници. И се заех да ги уча. Четях всичко за желан от мен композитор, да речем, слушах благодарение на грамофона, магнетофона, а по-късно и на компютъра, въздействащите и в този момент - след цели епохи - негови музикални творби и в съзнанието ми все по-релефно се обрисуваше обликът му. (Музиката е не по-малък художник от словото!)
Най-дълго прекарах в компанията на Бетовен. Приобщих се даже към нетърпимите му особнячества. По това време музиката му по този начин ме владееше, че един ден се пробвах да изсвиря "Лунната соната " на своята джука хармоничка. Разбира се, никой от слушателите ми у дома не я разпозна.
При художниците ми беше по-лесно: нарисуваното единствено говореше...
Постоянното ми другарство с именити създатели, живели съзидателно в разнообразни столетия, ми оказа помощ да опозная и обичаните им дами. И защото към този момент осъзнавах тяхната значима роля, заех се да търся фотоси и художествени портрети на вдъхновителките и да уча чертите им, да предсказвам претърпяното по лицата им, в резюме - прекарвах часове в откриване на тайните им, използвах тяхната естествена приказливост, както и устрема им да поддържат облика на обичания постоянно блестящ, печелех ги с нескритите си благосклонности към техните кумири.
Онова, което създателите бяха скрили, дамите им го посочваха. Или най-малко загатваха за него. А в случай че биваха безмълвни, претърпяното говореше. Гласът на стореното постоянно се оказва по-красноречив и по-траен от гласа на изреченото. Ето: Констанце Вебер след гибелта на своя талантлив брачен партньор Волфганг Амадеус Моцарт написа книга за него дружно със своя втори брачен партньор - датския посланик Георг Николаус декор Нисен, само че посещава гроба на Моцарт осемнадесет години след гибелта му. И то под непознат подтик.
Пушкин е бил влюбен до давност в Каролина Собанска, правнучката на френската кралица Мария Лещинска (съпругата на Луи ХV), щом е оставил в писмо израза: "Аз понесох върху себе си цялото Ваше господство ", а и тя нееднократно е флиртувала с него, само че в това време Каролина е била държанка на военачалник Вит - шефа на политическата загадка полиция.
Най-популярната френска писателка (от средата на ХIX век) Жорж Санд изпитвала мощна пристрастеност към младия композитор Ференц Лист, само че го предоставила на княгиня Мари д`Агу, с цел да му обезпечи (чрез възможен брак) сигурност и успокоение да твори, както и височайше въздействие. Разбира се, Санд е била наясно, че за нея Ференц може да бъде единствено пожеланият ухажор. Затова след време ще насочи този укор към него: "Щастливи дребосъче, обичан си от хубава, благородна, интелигентна и целомъдрена жена, какво повече ти би трябвало, неблагодарнико? О, в случай че аз бях обичана! "
Да не гадаем каква сила е съдържало търпението на Ана Григориевна Сниткина, когато е четяла писмата на своя брачен партньор Фьодор Михайлович Достоевски, изпратени от Германия, в които й признавал, че за следващ път е проиграл на ролетка всичките си пари, че е заложил даже венчалния си пръстен.
Ето още един сладкодумен жест на обичаща: шестнадесетгодишната шивачка Алина Шариго се влюбва в художника Пиер Огюст Реноар, когато той е на тридесет и пет. Реноар я рисува и отпътува задълго в чужбина, а когато през 1882 година се връща, тя го чака на гарата, а той не си спомня да й е писал за деня и часа на своето идване. Тогава върлият ерген най-накрая взема решение да се ожени...
Няма да описвам тук какво крият сълзите на националния ни стихотворец Иван Вазов, подлудял по чернооката туркиня Фатме от Лом паланка, прекръстила се по-късно на Параскева, - би трябвало да се прочете. А любовта на Яворов към Дора Габе, Мина и Лора Каравелова? Нима не е възел, който мъчно се разплита?
На великите и любовта им велика. И цялостна с бивало и небивало. За по-пълно опознаване на "чужденците " се наложи да употребявам чуждоезиковите умения на сина и щерка ми. Четях, размишлявах и последователно добивах увереността, че мога да построявам портретите на създателите и чрез линии от техния съкровен свят. Вече знаех, че любовта смъква всички условности и по този начин дава неподозирани предпоставки за разбулване на душевната същина на героя, както и на креативните му благоприятни условия. (Нито един шедьовър в литературата, изкуството и музиката не е основан от нестрадащ от обич създател!) Любовта, става известно, прави чудеса, тъй като тя подтиква най-хубавото у всеки.
Посегнах към белия лист след дълга изследователска работа, към този момент спокоен за обектите, които щях да рисувам с думи, даже и заради немаловажната детайлност, че навлизах във възрастта, когато на любовта човек гледа "отстрани " - оттова постоянно по-добре се вижда (Нали не си зает!) И продължих да се затварям с героите си в невъобразимия им свят, само че и в царството на измислицата. И там прекарвах дни, месеци, години, та в увлечението си незабелязано нарисувах с думи любовните премеждия на тридесетина известни създатели в региона на трите изкуства.
Дотук добре, само че по какъв начин да ги събера в книга, когато размерът й щеше да надвиши хиляда страници? (Кой издател би погледнал такава купчина хартия!) Наложи се да ги разделя.
За попадналите в първия том след десетгодишни спестявания, популярност Богу, открих издател, а за останалите ще мисля занапред. Знам, че богатите са великодушни най-вече към спортните игри, само че не изгубвам вяра, че измежду съумелите българи има и ценители на художественото слово. (За тях телефонът ми е: 0876-0441-35. ) О, в случай че и Министерството на културата реши да откликне!...
Не дръзвам даже да бленувам. Но бъдните грижи - настрана! Сега ми следва друга грижа, по-близка до сърцето ми: по какъв начин родената след толкоз труд книга "Тайните на вдъхновителките " да стигне до читателите? Поне до ония, които ми се обаждаха по телефона, че си събират оповестените във вестник ДУМА новели. Да правя подарък, да адресирам по пощата на стотици адреси или...
Ако ви хрумне някаква практична концепция, апелирам, пишете ми на адрес: София, п.к. 1407, бул. "Джеймс Баучер ", блок 122, апартамент 12, за Цветан Иванов Банчев-Северски.
.jpg )
Цветан Северски
На страниците на вестника идващите шест-седем години последваха такива истории за фамозния занаятчия на пианото Ференц Лист, за бащата на Малкия принц Антоан дьо Сент-Екзюпери, за Пиер Огюст Реноар, който поучава мъжкия пол: "Целувайте единствено дамите, които са ви родили деца! ", за Хорхе Луис Борхес и градината, в която любовта е чудовище, за интимните провинения на безконечния заточеник Рихард Вагнер, за Джузепе Верди, Волфганг Амадеус Моцарт, Александър Пушкин - и той носен от ветрове и стихии с ладията на любовта.
Сред тях и нашата, шеметната българска страница - Христо Ботев ( "Мила ми, Венето... знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе... "), Яворов ( "Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика, лъчи... "), неувяхващите хризантеми на любовта при Христо Смирненски, дамата в черно до Пенчо Славейков, чувствените преживелици на Димчо Дебелянов...
Велики мъже, окрилени от прелестни дами - вдъхновителките.
Така е нарекъл и книгата си Цветан Северски - "Тайните на вдъхновителките ". В нея събира изредените нагоре малко известни, само че и други още истории за буйните увлечения на международни и български звезди, споделя ги артистично, нежно, внимателно, увлекателно. А на нас ни е прекомерно прелестно, че доста от тях са видели бял свят на първо време в ДУМА и наша благосклонност има пръст в цялата тая работа...
Цветан Северски
Предлагам на читателското внимание думи за сборника си с новели "Тайните на вдъхновителките ", който се появи на бял свят безусловно преди няколко дни, тъй като пътят до появяването на тази книга беше необикновен и дълъг.
Още в студентските си години, когато изучавах българската литература, а паралелно с нея и съветската, и западноевропейската, не одобрявах прекомерната идеализация на писателите, към които бях насочил вниманието си. В доста връзки и те бяха хора като другите: бяха писали, бяха и любили.
Отделни сведения за техния живот ме хвърляха в размисъл, други ме отклоняваха прелестно и ми предоставяха необикновен зрителен ъгъл, трети възбуждаха въображението ми да търси свои хрумвания. Онова, което бе единствено загатнато, аз се заех да възпроизвеждам с увереността, че то е в не по-малка степен "вярно с оригинала ". Свикнах да преглеждам житието на изучаваните създатели със собствен взор. Създадох си своя игра, в която измислицата се сдружаваше с действителните преживелици в биографиите им.
Написах и разгласих в печата къси художествени тълкования върху обособени житейски моменти на желани (от мен) високо надарени създатели в литературата за деца и юноши, след това ги събрах в книга: по този начин се появи "Приказки за разказвачи на приказки ". Книгата бе видяна от рецензията и задушевно призната от читателите.
Известна доза самочувствие подслади кръвта ми и получих предпочитание да продължа с тези типично мои художествени етюди. Написах цикъл разкази за живота на именити писатели, били офицери или взели участие във войни, и ги събрах под заглавие "Забраненият двубой ".
Един ден си споделих: за какво да поддържам връзка единствено с пишещи братя, когато изкуствата се преливат едно в друго като скачени съдове? В обсега на ползите си включих и велики композитори, и огромни художници. И се заех да ги уча. Четях всичко за желан от мен композитор, да речем, слушах благодарение на грамофона, магнетофона, а по-късно и на компютъра, въздействащите и в този момент - след цели епохи - негови музикални творби и в съзнанието ми все по-релефно се обрисуваше обликът му. (Музиката е не по-малък художник от словото!)
Най-дълго прекарах в компанията на Бетовен. Приобщих се даже към нетърпимите му особнячества. По това време музиката му по този начин ме владееше, че един ден се пробвах да изсвиря "Лунната соната " на своята джука хармоничка. Разбира се, никой от слушателите ми у дома не я разпозна.
При художниците ми беше по-лесно: нарисуваното единствено говореше...
Постоянното ми другарство с именити създатели, живели съзидателно в разнообразни столетия, ми оказа помощ да опозная и обичаните им дами. И защото към този момент осъзнавах тяхната значима роля, заех се да търся фотоси и художествени портрети на вдъхновителките и да уча чертите им, да предсказвам претърпяното по лицата им, в резюме - прекарвах часове в откриване на тайните им, използвах тяхната естествена приказливост, както и устрема им да поддържат облика на обичания постоянно блестящ, печелех ги с нескритите си благосклонности към техните кумири.
Онова, което създателите бяха скрили, дамите им го посочваха. Или най-малко загатваха за него. А в случай че биваха безмълвни, претърпяното говореше. Гласът на стореното постоянно се оказва по-красноречив и по-траен от гласа на изреченото. Ето: Констанце Вебер след гибелта на своя талантлив брачен партньор Волфганг Амадеус Моцарт написа книга за него дружно със своя втори брачен партньор - датския посланик Георг Николаус декор Нисен, само че посещава гроба на Моцарт осемнадесет години след гибелта му. И то под непознат подтик.
Пушкин е бил влюбен до давност в Каролина Собанска, правнучката на френската кралица Мария Лещинска (съпругата на Луи ХV), щом е оставил в писмо израза: "Аз понесох върху себе си цялото Ваше господство ", а и тя нееднократно е флиртувала с него, само че в това време Каролина е била държанка на военачалник Вит - шефа на политическата загадка полиция.
Най-популярната френска писателка (от средата на ХIX век) Жорж Санд изпитвала мощна пристрастеност към младия композитор Ференц Лист, само че го предоставила на княгиня Мари д`Агу, с цел да му обезпечи (чрез възможен брак) сигурност и успокоение да твори, както и височайше въздействие. Разбира се, Санд е била наясно, че за нея Ференц може да бъде единствено пожеланият ухажор. Затова след време ще насочи този укор към него: "Щастливи дребосъче, обичан си от хубава, благородна, интелигентна и целомъдрена жена, какво повече ти би трябвало, неблагодарнико? О, в случай че аз бях обичана! "
Да не гадаем каква сила е съдържало търпението на Ана Григориевна Сниткина, когато е четяла писмата на своя брачен партньор Фьодор Михайлович Достоевски, изпратени от Германия, в които й признавал, че за следващ път е проиграл на ролетка всичките си пари, че е заложил даже венчалния си пръстен.
Ето още един сладкодумен жест на обичаща: шестнадесетгодишната шивачка Алина Шариго се влюбва в художника Пиер Огюст Реноар, когато той е на тридесет и пет. Реноар я рисува и отпътува задълго в чужбина, а когато през 1882 година се връща, тя го чака на гарата, а той не си спомня да й е писал за деня и часа на своето идване. Тогава върлият ерген най-накрая взема решение да се ожени...
Няма да описвам тук какво крият сълзите на националния ни стихотворец Иван Вазов, подлудял по чернооката туркиня Фатме от Лом паланка, прекръстила се по-късно на Параскева, - би трябвало да се прочете. А любовта на Яворов към Дора Габе, Мина и Лора Каравелова? Нима не е възел, който мъчно се разплита?
На великите и любовта им велика. И цялостна с бивало и небивало. За по-пълно опознаване на "чужденците " се наложи да употребявам чуждоезиковите умения на сина и щерка ми. Четях, размишлявах и последователно добивах увереността, че мога да построявам портретите на създателите и чрез линии от техния съкровен свят. Вече знаех, че любовта смъква всички условности и по този начин дава неподозирани предпоставки за разбулване на душевната същина на героя, както и на креативните му благоприятни условия. (Нито един шедьовър в литературата, изкуството и музиката не е основан от нестрадащ от обич създател!) Любовта, става известно, прави чудеса, тъй като тя подтиква най-хубавото у всеки.
Посегнах към белия лист след дълга изследователска работа, към този момент спокоен за обектите, които щях да рисувам с думи, даже и заради немаловажната детайлност, че навлизах във възрастта, когато на любовта човек гледа "отстрани " - оттова постоянно по-добре се вижда (Нали не си зает!) И продължих да се затварям с героите си в невъобразимия им свят, само че и в царството на измислицата. И там прекарвах дни, месеци, години, та в увлечението си незабелязано нарисувах с думи любовните премеждия на тридесетина известни създатели в региона на трите изкуства.
Дотук добре, само че по какъв начин да ги събера в книга, когато размерът й щеше да надвиши хиляда страници? (Кой издател би погледнал такава купчина хартия!) Наложи се да ги разделя.
За попадналите в първия том след десетгодишни спестявания, популярност Богу, открих издател, а за останалите ще мисля занапред. Знам, че богатите са великодушни най-вече към спортните игри, само че не изгубвам вяра, че измежду съумелите българи има и ценители на художественото слово. (За тях телефонът ми е: 0876-0441-35. ) О, в случай че и Министерството на културата реши да откликне!...
Не дръзвам даже да бленувам. Но бъдните грижи - настрана! Сега ми следва друга грижа, по-близка до сърцето ми: по какъв начин родената след толкоз труд книга "Тайните на вдъхновителките " да стигне до читателите? Поне до ония, които ми се обаждаха по телефона, че си събират оповестените във вестник ДУМА новели. Да правя подарък, да адресирам по пощата на стотици адреси или...
Ако ви хрумне някаква практична концепция, апелирам, пишете ми на адрес: София, п.к. 1407, бул. "Джеймс Баучер ", блок 122, апартамент 12, за Цветан Иванов Банчев-Северски.
Цветан Северски
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ