В един английски роман от деветнайсти век, в който действието

В един британски разказ от деветнайсти век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди среднощ жителите палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколко километра по един селски път до от дълго време изоставена хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. В знак на респект коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Нито един от жителите на градчето не пропуща тази традиция.

В този град съществува вярване, че в случай че всички жители се съберат на Бъдни вечер и в случай че всички се молят с същинска религия, тогава, тъкмо когато удари среднощ, ще настъпи второто пришествие. И от 500 години насам те идват при тъкмо тази хижа, с цел да се молят. Но второто пришествие по този начин и не настава.

Питат един от основните герои на романа следното:

— Вярвате ли, че Той ще пристигна още веднъж на Бъдни вечер в нашия град?

— Не! — дава отговор той, клатейки тъжно глава. — Не имам вяра.

— Тогава за какво отивате там всяка година?

— Е, — споделя той с усмивка — ами в случай че се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?

Е, не може да се каже, че вярата му е доста мощна, нали? Но въпреки всичко има вяра. Както е казано в Новия завет, нужна ни е религия, дребна даже колкото синапено зрънце, с цел да влезем в Небесното царство. И от време на време, когато поддържаме връзка с проблематични деца в рискова възраст, комплицирани младежи, алкохолици, нападателни, депресирани или склонни към самоубийство сътрудници, другари или клиенти, тъкмо в такива моменти се нуждаем от тази дребна трошица религия, която кара и оня човек да се връща на Бъдни вечер при каменната хижа. Само още един път. Може би тъкмо този веднъж ще се случи предстоящото.

Понякога се постанова да работим с хора, за които останалите са изгубили всяка вяра. Може даже да сме стигнали до заключението, че няма опция те да се трансформират. Точно в тези мигове, в случай че успеем да намерим и най-малкото парченце вяра, ще успеем да променим нещата, да реализираме видим триумф, да спасим някого, който заслужава да бъде избавен.