В древността ще открием легендата за бойци, които са готови

В древността ще открием легендата за бойци, които са подготвени да предадат живота си за една задача и предопределение, само че в никакъв случай да не се предадат. Не е мъчно да открием сходни образци в Европа, въпреки всичко историята има доста алени страници, чийто резултат изпитваме през днешния ден, а в случай че би трябвало да обърнем внимание на българската, годините на мир не са толкоз доста.  Понякога войната е нужен фактор за построяването на една нация и до момента в който дипломацията през днешния ден е положително средство за поддържане на връзки, в предишното мечът е имал по-голямо преимущество.

В Япония предаването се счита за най-големият срам, които един самурай може да изпита. Предаването носи позор за цялото семейство, то освен се обрича на огромни премеждия, само че и публично остава без купа, земи и средства за оцеляване. Кодът Бушидо предписва единствено едно деяние –. Вече сме разказвали методите за осъществяването на верния обред, само че дано не забравяме, че тази чест дава независимост и гаранция за записването в дългите архиви на пролятата самурайска кръв в Япония. Всичко това не би трябвало да ни изненадва, изключително откакто открием, че съгласно някои японци, историческата персона най-възвишеното сепуко – разбираме, че приказваме за форма на самоубийство, само че японците имат такава ранглиста – е точно Тори Мототада – един от най-верните хора на Токугава Иеясу.

Ще срещнете същото име доста постоянно в японската история, заради простата причина, че това е индивидът, който основава един от най-силните японски шогунати и за интервал от два века и половина, същият ще владее страната на изгряващото слънце. Роля за това притежание ще има и самия Тори Мототада. Иеясу и Мототада са много положителни другари и се познават още от детството. Преминали са през някои общи и самостоятелни борби, постановат се като самураи и бързо притеглят нови бойци към себе си. Тори е повеждал 2000 кавалериста против 10 000 самурая и макар цифровото предимство, съумява да премине през отбранителната линия.

Тори участва в борбата за замъка Уеда и този триумф ще му даде една нова цитадела за  пазене. След известно време получава правото да командва най-елитната японска част и би трябвало да се разположи в замъка Фушими в Югозападна Япония. Около 1600 година Япония е разграничена на две фракции, които се пробват да поемат цялостния надзор на територията. Токугава Иеясу има надзор на армията и е съумял да вземе лоялните сили на към този момент починалия Тойотоми Хидейоши – върлият зложелател от другия клан. Освен това замъкът има стратегическо значение, тъй като е последната отбранителна линия за Иеясу и води непосредствено към столицата му. Преди да бъде превзет, в миналото се е употребявал от Хидейоши и даже като загубен, същият се е считал за полезност, която би трябвало да се върне назад на старая клан. В този миг Иеясу има най-важната цитадела на най-големия си бивш зложелател, имал правото да се разпорежда с всички запаси, в това число и гейши. Освен стратегическа стойност, тази  цитадела е бил и бодил в очите. Освен това се пази от най-важния и умел войник на Иеясу, затова всичко е повече от съвършено.

Това обаче не може да мине безнаказано, а и откакто приказваме за Япония при започване на XVII век, две неща са повече от сигурни – тук ще има една много сериозна борба и е въпрос на особена чест крепостта да се върне под шапката на остарелия шогунат. Когато Тори Мототада схваща, че към 40 000 войска се движи към въпросния палат с една единствена цел, да промени притежателя в нотариалния акт,  той осъзнава, че животът му скоро ще завърши.

Дори и да има елитът, Мототада има едвам 2000 души и вместо да избяга, избира да почине с голяма чест и да резервира положителното си име, като се надява, че господарят ще оцени тази саможертвa. Новините за движещата се войска изненадват и Токугава – правилният другар, който в този миг се намирал на другия завършек на страната и се разправял с варварите, трябвало да измине дълъг път, с цел да ревизира какви апетити има остарелия клан. Ситуацията се обрисува по този метод – Токугава би трябвало да има време, с цел да дойде и накаже многочисления си зложелател, до момента в който Мототада би трябвало да резервира позиция и да печели време.

Замъкът Фушими се трансформира в това,  което за  Европа може да бъде Ватерло. 2000 души ще би трябвало да задържат позицията и да потвърдят, че проектите на врага няма да се осъществят толкоз елементарно. Преди да влезе в борбата Тори, написа едно последно писмо и се надява да бъде запомнен като един от героите на новото време. В него припомня на всички, че кланът Хидейоши ще би трябвало да дава по един човек за всеки сантиметър земя, която ще печели. Истината обаче е, че всяка една секунда ще се оцени в злато.

На 27 август 1600 година бойните знамена на пълководец на голямата вражеска войска – Ишида Митсунари се появява на хоризонта. Според някои историци е направил най-голямото безумство да поведе толкоз войни, които освен могат да покрият телом постройката, само че и няма по какъв начин да се разпрострат и да бъдат ефикасни – това е повече от добра вест за бранителите. Що  се отнася до числено предимство, то просто няма смисъл да се разяснява. Вместо да се тормози, Мототада подрежда на стрелците и аркебузите да се приготвят за борба и да не стопират огъня по врага. Самураите имат за задача да държат идващите талази и да отбиват всяка една офанзива.

Цяла седмица бранителите се оправят повече от безупречно, замъкът устоя нахлуване след нахлуване. Стените се справяли доста добре със отбраната, само че даже и те били посрещнати от много тежки удари. При всяка нова офанзива, гарнизонът излиза и стартира да полива камъните с вражеска кръв. Това надалеч не значи, че минават без жертви, след всяка офанзива се връщат все по-малко хора, до момента в който борбата не доближава до основната кула на замъка. Именно там бойците на Мототада са решени да създадат история и да останат запомнени вечно. В един миг Ишида взема решение да работи съществено и запалва кулата, само че това  също не стопира последните бранители да продължат дуела.

На 8-я ден от нападението ще открием, че на хоризонта са останали към 200 души, до момента в който вражеската войска е редуцирана до 35 000. Забележите, че по това време един от лейтенантите предлага следното – да се откажат от борбата и още тук да извършат обичайното японско сепуку. Повечето бойци към този момент били ранени и изтощени, само че откакто гибелта ще пристигна всеке миг, нямало смисъл да се прибягва до крайни ограничения, по този начин или другояче един бранител може да понижи още цифрата на съперника.

Около 5 пъти Мототада повежда своите бойци в десния фланг, прерязвайки всевъзможни опити за нахлуване. На  десетия ден от обсадата ще открием, че Тори остава с 10 от най-верните си боеца – може би и последните оживели. Замъкът към този момент не ставал за нищо, само че задачата била изпълнена – не се е предал. При опита да поведе още една офанзива, тялото на Тори не устоя от напрежението и нанесените рани от копия, стрели и мечове. Докато се пробва да се изправи, противников боец тича със своето копие, с цел да вземе най-важната победа, когато Тори извиква да спре на място и да изчака.

Противникът е посърнал от тези думи, само че идващите дейности се помнят вечно. Последните сили на Мототада са обвързани с ваденето на кинжала и осъществяването на ритуалното сепуко. Тази самоотвержена борба е и пировата победа на Ишида. Малко по-късно идва Токугава Иеясу с войска от 90 000 души. Нападателите по този начин и не съумели да се възстановят от 10-дневната блокада и побързали да правят отстъпка, с цел да бъдат посечени в борбата за Секигахара. Тази победа поставя вечно началото на една нова династия, която ще продължи своето царуване към два века и половина. Ето какво може да откриете в последното писмо на Мототада:

„ За себе си съм решен да остана  в замъка и ще се надявам на бърза гибел. Не би представлявало компликация да пробия  тяхната отбранителна линия и да избягам, без значение какъв брой десетки хиляди конници ще се спуснат след мен за офанзива, или от какъв брой колони врагове ще бъдем заобиколени. Това не е същинското значение на думата войник и не може да се регистрира като преданост. По-скоро ще не отстъпвам силите на цялата страна тук и даже без една стотна от мъжете, нужни за това, ще се хвърлим в борбата и ще се борим за блестяща гибел. По този метод ще покажа, че да изоставим палат, който би трябвало да бъде предпазен, като оценим повече живота на един човек, е единствено проява на уязвимост пред врага ни, това не е част от нашите фамилни обичаи нито е присъща на моя стопанин Иеясу. “