Илюзорната Вселена
В антична индуска легенда се приказва, че при започване на всички начала е имало един океан от схващане, който един ден решил да се раздели на безчет частици, с цел да познае самия себе си. Така се появили Вселената и населяващите я същества.
Хилядолетия тази история била считана за небивалица, само че за последния век откритията в квантовата физика са довели до основаването на концепцията за холографска Вселена. И действителността станала… изменчива заблуда.
Тоест, в случай че гледате кванта, то той от вълна става парченце. А в случай че не го гледате, още веднъж се трансформира във вълна.
Първоначално този резултат бил сметнат за приказен. Но въпреки всичко били измислени способи да се фиксира вълновото положение на частиците без наблюдения в профил. Достоверността на първичните заключения била доказана.
Това изобретение провокирало същински прелом в мозъците. Нищо чудно, защото от обикновени частици се състои цялата материя и сила, то излиза, че Вселената не е нищо повече от заблуда. Само си представете – вашият телефон става веществен единствено когато го гледате или взаимодействате с него, а през останалото време съставлява неразбираема вълнова субстанция. Тази обстановка се отнася освен до обособените движимости, само че и с целия околен свят. Вървите си по улицата, а зад тила ви просто няма нищо, защото не го наблюдавате.
Един от основните аспекти от теорията на Бор била невъзможността да се дефинират ясни характерности на частиците и отсам излизало, че целият квантов свят е безреден и не се поддава на интерпретация. Независимо че множеството физици подкрепяли Бор, тази концепция по този начин и не била до дъно изучена и призната, защото изглеждала прекомерно плашеща и загадъчна.
