Когато незрящите отидат на кино
В Дома на киното влиза огромна група незрящи възпитаници, хванали се един за различен. Те заемат местата си в залата, само че не са единствени. И други хора - слепи или с нарушено зрение, пристъпват в салона. Дошли са да гледат анимационния филм " Дългият път на север " на режисьора Реми Шайе. Разрешено е да бъдат съпроводени от куче-водач, само че наподобява никой не се е възползвал от това. Предстои прожекция в границите на самодейността " Кино за незрящи ".
Светлината в залата постепенно загасва и филмът стартира. Как незрящите могат да го гледат? Актрисата Диа Мантова онлайн чете къси описания, посредством които те могат да си показват това, което се случва на огромния екран. Когато филмът не е дублиран, както " Дългият път на север ", се прави спомагателен дублаж в студио - двама артисти изчитат всички реплики.
Описанията, които чете актрисата, са къси, тъй като би трябвало да се вместват сред репликите. Те предават ситуацията, мястото на действието, придвижването на героите. Адаптираното за слепи кино ненапълно наподобява на радиотеатъра, като изключим, че става дума за същински филм и това, че киното е групово преживяване. Както при всяка прожекция, публиката реагира на избрани моменти, учениците се подбутват, разменят си по някоя имитация.
Когато филмът свършва, лишава известно време екипът на Дома на киното да включи осветлението в залата, само че до тогава по-голямата част от публиката към този момент е излязла. Учениците, докарани със профилиран транспорт, се качват, подготвени да отпътуват. Повечето от другите фенове са пристигнали по двойки и също към този момент се отдалечават.
Иван Иванов е незрящ и пред " Дневник " разяснява, че за първи път идва на сходна прожекция. " Обичам да виждам филми ", споделя той, само че когато е вкъщи си, най-често някой му оказва помощ като му изяснява. " В най-лошия случай гледаш и каквото схванеш ", отбелязва Иванов. Той работи като водещ на спортно предаване и съводещ на развлекателно токшоу в ефира на радио " Брайл FM ".
© Иван Димитров
Радомира Кунова
Радомира Кунова от екипа на " София филм фест " споделя за " Дневник " по какъв начин шефът на фестивала Стефан Китанов преди три години е участвал на сходна прожекция на филмовия фестивал в Маракеш (Мароко) и е решил, че такова нещо би трябвало да има и в България. Оттогава тя дава отговор за самодейността. В последните 3 години " Кино за незрящи " е част от програмата на " София филм фест ", като се провеждат и спомагателни прожекции. Досега са приспособени 8 кино лентата.
" На нас ни се желае прожекциите да са повече и нямаме спънка да го вършим, само че срещаме компликации с привличането на незрящата аудитория. Знаете, множеството от тях водят затворен метод на живот ", изяснява тя. " Има обаче доста младежи, които са дейни и се вписват доста добре в градската среда и в културния живот. Тенденцията е към повишаване на публиката ", добавя тя.
Досега са били показвани и много комплицирани филми като " Потапяне " на Вим Вендерс. " В него има преплитане на времената, беше извънредно мъчно за акомодация, само че мисля, че се справихме ", споделя Кунова. Като се изключат заглавията, които се озвучават онлайн, сега два кино лентата са " непрекъснато приспособени за незрящи " - българският " Ирина " на Надежда Косева и " Белгийският крал ". Кунова акцентира, че те постоянно могат да бъдат излъчени наново, стига някой да прояви предпочитание.
" Незрящата аудитория е най-големият ни преподавател. Те ни споделят какви филми им се гледат ", изяснява Кунова. Прожекцията на " Дългият път към севера " е проведена взаимно с Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение. Училището за незрящи " Луи Брайл " също е един от сътрудниците на самодейността.
Кунова се надява, че през януари, когато е денят на Брайловата писменост, ще се реализира идната прожекция. А през март в границите на " София филм фест " сигурно ще бъдат показани 2 или 3 заглавия.
Светлината в залата постепенно загасва и филмът стартира. Как незрящите могат да го гледат? Актрисата Диа Мантова онлайн чете къси описания, посредством които те могат да си показват това, което се случва на огромния екран. Когато филмът не е дублиран, както " Дългият път на север ", се прави спомагателен дублаж в студио - двама артисти изчитат всички реплики.
Описанията, които чете актрисата, са къси, тъй като би трябвало да се вместват сред репликите. Те предават ситуацията, мястото на действието, придвижването на героите. Адаптираното за слепи кино ненапълно наподобява на радиотеатъра, като изключим, че става дума за същински филм и това, че киното е групово преживяване. Както при всяка прожекция, публиката реагира на избрани моменти, учениците се подбутват, разменят си по някоя имитация.
Когато филмът свършва, лишава известно време екипът на Дома на киното да включи осветлението в залата, само че до тогава по-голямата част от публиката към този момент е излязла. Учениците, докарани със профилиран транспорт, се качват, подготвени да отпътуват. Повечето от другите фенове са пристигнали по двойки и също към този момент се отдалечават.
Иван Иванов е незрящ и пред " Дневник " разяснява, че за първи път идва на сходна прожекция. " Обичам да виждам филми ", споделя той, само че когато е вкъщи си, най-често някой му оказва помощ като му изяснява. " В най-лошия случай гледаш и каквото схванеш ", отбелязва Иванов. Той работи като водещ на спортно предаване и съводещ на развлекателно токшоу в ефира на радио " Брайл FM ".
© Иван Димитров
Радомира Кунова
Радомира Кунова от екипа на " София филм фест " споделя за " Дневник " по какъв начин шефът на фестивала Стефан Китанов преди три години е участвал на сходна прожекция на филмовия фестивал в Маракеш (Мароко) и е решил, че такова нещо би трябвало да има и в България. Оттогава тя дава отговор за самодейността. В последните 3 години " Кино за незрящи " е част от програмата на " София филм фест ", като се провеждат и спомагателни прожекции. Досега са приспособени 8 кино лентата.
" На нас ни се желае прожекциите да са повече и нямаме спънка да го вършим, само че срещаме компликации с привличането на незрящата аудитория. Знаете, множеството от тях водят затворен метод на живот ", изяснява тя. " Има обаче доста младежи, които са дейни и се вписват доста добре в градската среда и в културния живот. Тенденцията е към повишаване на публиката ", добавя тя.
Досега са били показвани и много комплицирани филми като " Потапяне " на Вим Вендерс. " В него има преплитане на времената, беше извънредно мъчно за акомодация, само че мисля, че се справихме ", споделя Кунова. Като се изключат заглавията, които се озвучават онлайн, сега два кино лентата са " непрекъснато приспособени за незрящи " - българският " Ирина " на Надежда Косева и " Белгийският крал ". Кунова акцентира, че те постоянно могат да бъдат излъчени наново, стига някой да прояви предпочитание.
" Незрящата аудитория е най-големият ни преподавател. Те ни споделят какви филми им се гледат ", изяснява Кунова. Прожекцията на " Дългият път към севера " е проведена взаимно с Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение. Училището за незрящи " Луи Брайл " също е един от сътрудниците на самодейността.
Кунова се надява, че през януари, когато е денят на Брайловата писменост, ще се реализира идната прожекция. А през март в границите на " София филм фест " сигурно ще бъдат показани 2 или 3 заглавия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ