Държавата на КПКОНПИ, Правото и изтребването на НПО-тата
В добре проведена страна от неопребендалистки1 вид гражданското общество би трябвало да бъде опитомено. Днес за опитомяването му се употребяват главно два метода – посредством обезлюдяване (превръщане на людете от жители в жители или прогонването им) или посредством принуда – редовно и неконтролирано увеличение на санкционния напън и избирателност на получателите му до реализиране на цялостна демотивация за опозиция и практикуване на конституционно откритите права и свободите.
У нас, сходно на други страни със сходно държание на ръководещите – Унгария, Чехия, Полша, а и някои отвън Европейски Съюз, съществува непоносимост към неопитоменото гражданско общество. Вероятно заради оскъдното въображение и лимитираната просвета на властващите в тези страни инструментариумът на принуда по отношение на несъгласните се повтаря. И постоянно първи на прицел са организациите на жителите, които назоваваме неправителствени организации (НПО) – най-кратко определение за недържавна организация. Целта е да им се вземе страхът и да се пречупят.
В модерни условия – през последните 10 години, за опитомяването се употребяват брутални способи . Отношението на ръководещите към Правото е чисто инструментално. Те са овладели цялата власт, само че това не им стига. Тези, които упражняват властта, се борят за освен това – по горчивата констатация на Цветан Тодоров2 те ламтят " да имат и правото на своя страна ", да имат Правото. Да имат Правото в своя благосъстоятелност, да го обладават и да своят неговите естествени и цивилен плодове. Искат да основат реалност, в която те самите да са Правото. И по тази причина употребяват най-отявленото средство на противоправност – институционализираното принуждение . Насилие, което се реализира посредством превратно практикуване на законодателната власт – основаване на правни правила, които плануват страната постоянно да има право. И да може да подложи на принуда всеки, който дръзне да се усъмни в това.
НПО-тата, както са наричани в всекидневието, са обект на опити за опитомяване не от през днешния ден. Опити за опитомяване на НПО-тата се правеха даже в разцвета на предприсъединителния активизъм (2002-2005) – при ръководството на държавното управление на Сакскобургготски, когато на ролята на гражданския бранш се гледаше като на етикет за европейска цивилизованост и симптом за съществуване на гражданско общество. Естествено, опитите бяха доста по-елегантни.
Много по-драстична е обстановката с НПО-тата в Европа през днешния ден. Под предлог за обезпечаване на " бистрота " в България, Унгария и други страни бяха направени опити хората да се откажат от присъединяване в НПО-та, оптимално да се затрудни управлението и ръководството на НПО-тата и да се създадат обществено притежание персонални данни и лична принадлежност към частни структури на гражданското общество. За чест на реагиращата будна част на българското общество, в България към момента не са реализирани върховите резултати на Орбан в това отношение – въпреки всичко той към този момент наложи приемането на Закон за прозрачността (на средствата за финансиране на НПО-тата), а у нас към момента сме във етапа на опита. Засега.
У нас, сходно на други страни със сходно държание на ръководещите – Унгария, Чехия, Полша, а и някои отвън Европейски Съюз, съществува непоносимост към неопитоменото гражданско общество. Вероятно заради оскъдното въображение и лимитираната просвета на властващите в тези страни инструментариумът на принуда по отношение на несъгласните се повтаря. И постоянно първи на прицел са организациите на жителите, които назоваваме неправителствени организации (НПО) – най-кратко определение за недържавна организация. Целта е да им се вземе страхът и да се пречупят.
В модерни условия – през последните 10 години, за опитомяването се употребяват брутални способи . Отношението на ръководещите към Правото е чисто инструментално. Те са овладели цялата власт, само че това не им стига. Тези, които упражняват властта, се борят за освен това – по горчивата констатация на Цветан Тодоров2 те ламтят " да имат и правото на своя страна ", да имат Правото. Да имат Правото в своя благосъстоятелност, да го обладават и да своят неговите естествени и цивилен плодове. Искат да основат реалност, в която те самите да са Правото. И по тази причина употребяват най-отявленото средство на противоправност – институционализираното принуждение . Насилие, което се реализира посредством превратно практикуване на законодателната власт – основаване на правни правила, които плануват страната постоянно да има право. И да може да подложи на принуда всеки, който дръзне да се усъмни в това.
НПО-тата, както са наричани в всекидневието, са обект на опити за опитомяване не от през днешния ден. Опити за опитомяване на НПО-тата се правеха даже в разцвета на предприсъединителния активизъм (2002-2005) – при ръководството на държавното управление на Сакскобургготски, когато на ролята на гражданския бранш се гледаше като на етикет за европейска цивилизованост и симптом за съществуване на гражданско общество. Естествено, опитите бяха доста по-елегантни.
Много по-драстична е обстановката с НПО-тата в Европа през днешния ден. Под предлог за обезпечаване на " бистрота " в България, Унгария и други страни бяха направени опити хората да се откажат от присъединяване в НПО-та, оптимално да се затрудни управлението и ръководството на НПО-тата и да се създадат обществено притежание персонални данни и лична принадлежност към частни структури на гражданското общество. За чест на реагиращата будна част на българското общество, в България към момента не са реализирани върховите резултати на Орбан в това отношение – въпреки всичко той към този момент наложи приемането на Закон за прозрачността (на средствата за финансиране на НПО-тата), а у нас към момента сме във етапа на опита. Засега.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ