Ексклузивно в БЛИЦ! Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Малките палачи и големият ятаган. Послеслов за 24 май
В дните преди Празника/24 май се случиха няколко неща, които ни доубедиха, че Народа – „ Възроденият “ – ще го разтерзават до тогава, до момента в който глупците дефинитивно го довлекат до Сияйните Си Бъднини. „ Под игото “ излезе на „ шльокавица “. Започнаха да заплащат на ония, които одобряват да кръстят децата си с имената на български царе.
Дарителството също доближи своите сияйности – за кеф на телевизионните наивници.
***
„ Шльокавица “, наричана още и „ пърцуца “, е люта домашна ракия.
Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като ползва за словесна илюстрация едно простонародно самопризнание: „ Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иб. ми са мамата през днешния ден през целия ден! “
***
„ Под игото “ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „ шльокавица “.
Тя пък, съгласно Уикипедия, е „ метод на изписване на българския език, при който се употребява несистематизирана композиция от латински букви, числа и други знаци, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство.
Използването на шльокавицата е резултат на избрана степен на променчивост, неподреденост и даже некохерентност /неразбираемост/ на мисълта и изцяло неумение за боравене с езика “.
Или такова потребление на българския език, след което отново ще му кажат на упоменатия нагоре Кольо: „ Иб. ми са мамата през днешния ден през целия ден! “
***
Да издадеш Вазовия разказ на шльокавица е израз на дребна провинциална придирчивост.
И на търговски усет, несъмнено.
Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха много идиоти – и се разчита те в този момент да си купят изданието.
За да бъдат в единодушие със личната си неукост.
***
Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган.
Ще бъде ненужно да чоплим претекстовете им – те просто ще си купят въпросната „ книга “, с цел да имат оправданието, че в никакъв случай няма да прочетат същинския разказ.
***
Шльокавицата била наричана и по други способи, да вземем за пример - „ Лай..ница “ /Уикипедия/.
Хубаво, дано я назовават както си желаят.
Обаче да издадеш „ Под игото “ на „ лай..ница “ – това в действителност е същинска тъпота.
Майната им на търговците - и това ще преживее и издържи великият разказ.
***
Но е безсрамно да парфюмираш лай…ата си концепция с нелепото пояснение, че тя е плод на артистично скимване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал.
Провинциални шушумигщини, които издателката оправдава по следния метод: „ Това е провокация и избавление на писмеността и езика с директния удар по главата на младите “.
Спасение на писмеността – благодарение на лайн..ицата.
***
Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с вярата „ младите да се извърнат към себе си “.
Един от тях споделя: „ Провокацията с „ Под игото” ще избави българския език… Тази книга се е трансформирала в икона, ние искахме да уплашим хората”.
Колко са ги уплашили, не е известно – само че сигурно са ги отвратили.
***
Преди години оревахме света поради инсталацията на един простак, май беше чех, който бе показал България като тоалетна паница.
Сега, с „ Под игото “ е същото – чинията я няма, само че миризмата се усеща.
***
Разбира се, малките екрани незабавно се включиха в „ избавителната “ интервенция – те постоянно са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „ разсъни младите “.
В студиото на Нова телевизия издателката на „ Под игото “ посъветва водещите да се „ сродяват с духа “ – и те би трябвало да я послушат, просто е: купуваш книга на лай..ница и всичко с духа ти е наред.
***
Човек обаче се пита: за какво не са издали на лай..ница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „ отстъпник “ Георги Марков - а таман Вазов са се хванали да изтезават.
Буболечки не могат да повредят Гранита, само че все пак…
***
Два дни по-рано, отново Нова телевизия показа един другоземен благотворителен жест - към този момент загатнах в предходната си дописка в резюме за това.
Една дама, да я назовем за мелодичност „ миска “, беше донесла в студиото старите си силиконови ци.и, тъй като си поставила по-големи – желала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и по този начин да я ощастливи.
И нея я гледаха в унес и без никакво стеснение, въпреки че и тя говореше на „ шльокавица “, а и цялата си беше напряко една „ шльокавица “, в хубавия смисъл на думата.
Как да не й окажеш помощ тогава – щом желае да си подари „ предните гърди “ на някое клето момиче, което несъмнено ще цъфне и върже, в случай че по тялото й заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце.
***
Така се прави реклама на нищото – само че случайниците, които шльопат из политическото тресавище, и до момента не проумяха това.
Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях.
***
Нашенската „ щедрост “ е изродена до последна степен, тя нерядко издава зловонния мирис на фалшивостта – и това даже не се прикрива.
По-важното е друго: хората от малките екрани по този начин и не схващат, че по този метод освен наподобяват като простаци в очите на публиката, само че се трансформират и в съучастници в предлагането на Скверното.
***
Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици.
Всеизвестни палавници през днешния ден са представяни като матрони на честността.
Отдавна не прави работа оправданието, че „ публиката “ желала да вижда фолкдивите и останалите ци.и – в случай че това е правилно, то се дължи на упорството, с което точно малките екрани ги натрапваха.
А водещите очевидно се усещат надалеч по-удобно с тях.
Умните хора по начало ги плашат - и те избират да кудкудякат със Силикона.
Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкоз по-добре.
***
Всяко пластмасово произведение с лекост може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси нелепости от там.
Когато някой ти споделя, че подарява „ предните си гърди “ – ах, какъв брой сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш, какво тъкмо има поради.
Зрителите с съображение са се чудили, кои пък са тогава „ задните гърди “ на дарителката, дали благотворителите към този момент не назовават по този начин благотворителските си задници.
А то ставало дума за „ предходните гърди “ – ето ги тук, в пакетчето…
***
Дребна детайлност – обаче таман по този метод, дреболия след дреболия, оскотява и българския език.
А пък в този момент ще го избавят с други скотщини…
Кольо, Кольо – чакай да видиш от него по какъв начин ще ти се иб. мамата, и прочие
***
Признавам си, че от време на време ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „ в място ярко, в място злачно, в място ветровито, където няма никаква болежка, тъга и въздишка… “ - да скрият в някакъв специфичен Рай най-ценните постижения на Българската Духовност.
И до тях да имат достъп единствено ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и прочие
Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят дефинитивно в комерсиалната си Паст.
***
Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна „ Върви, народе, възродени “.
А и той, горкичкият - чуйте го по какъв начин звучи през днешния ден, когато отвред ни пробутват лайн..ите си стандарти.
Не ви ли звучи иронично това „ Върви, народе, възродени,/ към светла бъднина върви “ - като че ли във времената на честност и същинска извисеност някои са подозирали, че това ходене до средата няма да ни докара.
Че „ светлата бъднина “ се отсрочва за неопределен срок.
Че, в действителност, тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци…
***
И, все пак, някаква надеждица мъждука, до момента в който се тътрим нанякъде.
Ето, по какъв начин да не се разтуптят - и даже разтопят сърцата ни:
Фондация разгласи, че ще даде по 200 лв. на фамилии, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат.
Не е казано, по какъв начин ще бъдат изписвани те – само че то се подразбира.
Като Вазов, естествено.
***
Не осмивам хората от въпросната фондация – концепцията им е надалеч по-смислена, в сравнение с да издаваш българската класика на лай..ница.
Но, както постоянно, българското благополучие постоянно е леко разръфано.
Очертава се светла бъднина и за клетите роми:
Хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове!
За 200 лв. ще преглътнете едно българско име…
***
Дарителството също доближи своите сияйности – за кеф на телевизионните наивници.
***
„ Шльокавица “, наричана още и „ пърцуца “, е люта домашна ракия.
Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като ползва за словесна илюстрация едно простонародно самопризнание: „ Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иб. ми са мамата през днешния ден през целия ден! “
***
„ Под игото “ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „ шльокавица “.
Тя пък, съгласно Уикипедия, е „ метод на изписване на българския език, при който се употребява несистематизирана композиция от латински букви, числа и други знаци, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство.
Използването на шльокавицата е резултат на избрана степен на променчивост, неподреденост и даже некохерентност /неразбираемост/ на мисълта и изцяло неумение за боравене с езика “.
Или такова потребление на българския език, след което отново ще му кажат на упоменатия нагоре Кольо: „ Иб. ми са мамата през днешния ден през целия ден! “
***
Да издадеш Вазовия разказ на шльокавица е израз на дребна провинциална придирчивост.
И на търговски усет, несъмнено.
Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха много идиоти – и се разчита те в този момент да си купят изданието.
За да бъдат в единодушие със личната си неукост.
***
Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган.
Ще бъде ненужно да чоплим претекстовете им – те просто ще си купят въпросната „ книга “, с цел да имат оправданието, че в никакъв случай няма да прочетат същинския разказ.
***
Шльокавицата била наричана и по други способи, да вземем за пример - „ Лай..ница “ /Уикипедия/.
Хубаво, дано я назовават както си желаят.
Обаче да издадеш „ Под игото “ на „ лай..ница “ – това в действителност е същинска тъпота.
Майната им на търговците - и това ще преживее и издържи великият разказ.
***
Но е безсрамно да парфюмираш лай…ата си концепция с нелепото пояснение, че тя е плод на артистично скимване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал.
Провинциални шушумигщини, които издателката оправдава по следния метод: „ Това е провокация и избавление на писмеността и езика с директния удар по главата на младите “.
Спасение на писмеността – благодарение на лайн..ицата.
***
Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с вярата „ младите да се извърнат към себе си “.
Един от тях споделя: „ Провокацията с „ Под игото” ще избави българския език… Тази книга се е трансформирала в икона, ние искахме да уплашим хората”.
Колко са ги уплашили, не е известно – само че сигурно са ги отвратили.
***
Преди години оревахме света поради инсталацията на един простак, май беше чех, който бе показал България като тоалетна паница.
Сега, с „ Под игото “ е същото – чинията я няма, само че миризмата се усеща.
***
Разбира се, малките екрани незабавно се включиха в „ избавителната “ интервенция – те постоянно са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „ разсъни младите “.
В студиото на Нова телевизия издателката на „ Под игото “ посъветва водещите да се „ сродяват с духа “ – и те би трябвало да я послушат, просто е: купуваш книга на лай..ница и всичко с духа ти е наред.
***
Човек обаче се пита: за какво не са издали на лай..ница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „ отстъпник “ Георги Марков - а таман Вазов са се хванали да изтезават.
Буболечки не могат да повредят Гранита, само че все пак…
***
Два дни по-рано, отново Нова телевизия показа един другоземен благотворителен жест - към този момент загатнах в предходната си дописка в резюме за това.
Една дама, да я назовем за мелодичност „ миска “, беше донесла в студиото старите си силиконови ци.и, тъй като си поставила по-големи – желала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и по този начин да я ощастливи.
И нея я гледаха в унес и без никакво стеснение, въпреки че и тя говореше на „ шльокавица “, а и цялата си беше напряко една „ шльокавица “, в хубавия смисъл на думата.
Как да не й окажеш помощ тогава – щом желае да си подари „ предните гърди “ на някое клето момиче, което несъмнено ще цъфне и върже, в случай че по тялото й заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце.
***
Така се прави реклама на нищото – само че случайниците, които шльопат из политическото тресавище, и до момента не проумяха това.
Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях.
***
Нашенската „ щедрост “ е изродена до последна степен, тя нерядко издава зловонния мирис на фалшивостта – и това даже не се прикрива.
По-важното е друго: хората от малките екрани по този начин и не схващат, че по този метод освен наподобяват като простаци в очите на публиката, само че се трансформират и в съучастници в предлагането на Скверното.
***
Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици.
Всеизвестни палавници през днешния ден са представяни като матрони на честността.
Отдавна не прави работа оправданието, че „ публиката “ желала да вижда фолкдивите и останалите ци.и – в случай че това е правилно, то се дължи на упорството, с което точно малките екрани ги натрапваха.
А водещите очевидно се усещат надалеч по-удобно с тях.
Умните хора по начало ги плашат - и те избират да кудкудякат със Силикона.
Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкоз по-добре.
***
Всяко пластмасово произведение с лекост може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси нелепости от там.
Когато някой ти споделя, че подарява „ предните си гърди “ – ах, какъв брой сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш, какво тъкмо има поради.
Зрителите с съображение са се чудили, кои пък са тогава „ задните гърди “ на дарителката, дали благотворителите към този момент не назовават по този начин благотворителските си задници.
А то ставало дума за „ предходните гърди “ – ето ги тук, в пакетчето…
***
Дребна детайлност – обаче таман по този метод, дреболия след дреболия, оскотява и българския език.
А пък в този момент ще го избавят с други скотщини…
Кольо, Кольо – чакай да видиш от него по какъв начин ще ти се иб. мамата, и прочие
***
Признавам си, че от време на време ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „ в място ярко, в място злачно, в място ветровито, където няма никаква болежка, тъга и въздишка… “ - да скрият в някакъв специфичен Рай най-ценните постижения на Българската Духовност.
И до тях да имат достъп единствено ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и прочие
Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят дефинитивно в комерсиалната си Паст.
***
Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна „ Върви, народе, възродени “.
А и той, горкичкият - чуйте го по какъв начин звучи през днешния ден, когато отвред ни пробутват лайн..ите си стандарти.
Не ви ли звучи иронично това „ Върви, народе, възродени,/ към светла бъднина върви “ - като че ли във времената на честност и същинска извисеност някои са подозирали, че това ходене до средата няма да ни докара.
Че „ светлата бъднина “ се отсрочва за неопределен срок.
Че, в действителност, тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци…
***
И, все пак, някаква надеждица мъждука, до момента в който се тътрим нанякъде.
Ето, по какъв начин да не се разтуптят - и даже разтопят сърцата ни:
Фондация разгласи, че ще даде по 200 лв. на фамилии, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат.
Не е казано, по какъв начин ще бъдат изписвани те – само че то се подразбира.
Като Вазов, естествено.
***
Не осмивам хората от въпросната фондация – концепцията им е надалеч по-смислена, в сравнение с да издаваш българската класика на лай..ница.
Но, както постоянно, българското благополучие постоянно е леко разръфано.
Очертава се светла бъднина и за клетите роми:
Хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове!
За 200 лв. ще преглътнете едно българско име…
***
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ